Уанда

Всяка Коледа се случват чудеса, но чак такова чудо...
Normal_uanda

Тази история ми разказа една моя позната, която също като мене посещава децата си в чужбина. Тя им помага, те я подпомагат   и  се чувстват   взаимно полезни, по своему  щастливи. Нейните деца живеят и работят в град Мансфийлд, близо до Нотингамската шерудска гора, места свързани с  Робин Худ, защитник на бедните.

Та, нашите герои живеели под наем, близо до пенсионера БИЛ, чиято къща била обраснала в зеленина като староприемницата от времето на легендарния герой. Необичайно за англичаните, той се привързал към внучетата на моята позната. В една от срещите им разказал историята за Робин Худ от Шеруд. Приказката за краля на стрелците с лък, и не само тази, се разказвали на децата от възрастните, а те самите  ги научавали още като деца. По този начин легендите били предавани и преобразувани, и преживени…

 Дни наред преди Коледа,  снягът покрил с бяла пелена дървета, пътища и къщи.  Станало   толкова студено, че  всички се затворили  в къщите. Украсявали ги. Подготвяли коледните изненади...

Само пушекът от комините тръгвал на дълъг път към небето, но оставял топлия си дъх край елхите до камините.

        Вечерта срещу Коледа,  старият БИЛ бързал да сглоби частите на  лъковете... Направил ги от тис: вечнозеленото дърво – благородник.             Измайсторил ги сам за подарък на своите малки приятели - българчетата.  Запомнил огъня в очите им, когато разказал приказката за изкусния стрелец с  лък. Още тогава решил да им подари духът на Робин Худ  като  ги научи да стрелят с лъковете. Майстор  БИЛ правил стрели и лъкове и друг път, дори участвал в  изложба: ”Лъковете  и стрелите по  нашите земи през последните двеста години”. Чувствал се щастлив. Облякъл дебелия пуловер, излязъл  на двора, изтеглил стрелата до самия връх и я пуснал толкова надалече, че тя прелетяла в снега над горския замък и паднала вдън гори...БИЛ се прибрал честит и блажен.  Летящата стрела още свистяла в ушите му.                  

        За голяма изненада на самотния пенсионер от Майнсфийлд, изведнъж през комина  в камината му тупнала  в саждите златна рибка. Благодарение на Чудото, на бързата реакция на БИЛ и грижите, които положил с даване на първа помощ, вълшебната рибка оцеляла... БИЛ си спомнил, че  в  детството си винаги свързвал Коледата с  очакването на малките чудеса...Но чак такова чудо...     

Самотникът  нарекъл рибата - Уанда, защото според него това си е истинско чудо. Помислил, че би било още по-голямо чудо, ако златната рибка, която  поставил  в огромната чаша за пунш, проговори и му изпълни три желания, както се случва в приказките... Небето се избистрило - сиво, гълъбово. А снежинките го обсипали  като метеор - падащи звезди.

В този момент на вратата се потропало и влезли трите българчета,  внучетата на моята позната, облечени като коледарчета с ямурлуци, калпачета, торбички и  дрянови пръчки. Всичко се развило като във фентъзи-филм. Децата носели шоколадови курабийки и малки гевречета, с които набързо украсили елхата. БИЛ  се  приближил до чашата с пунш и сложил върху нея коледната си шапка.  Преди да им разкаже за Уанда, той взел от елхата трите лъка и торбичката със стрели и  подарил  на всяко дете по един лък и три стрели. Очите на децата се превърнали в звезди. БИЛ се усетил по-жив от всякога, махнал шапката, от която висял голям червен пискюл и с театрален жест изрекъл заклинанието: „Абракадабра”...На  магически език значело "ще се случи така, както казвам" и им разказал за чудото, което споходило неговия дом. Децата, уловили със сетивата си магичната дума, пътувала през времето и  останали без дъх, наобиколили златната рибка. А тя  проговорила с човешки глас, че ще  изпълни  от благодарност  три желания на БИЛ, загдето я спасил...  Старият мъж се  обърнал  към трите коледарчета:

    -   Три желания, та вие сте точно три добри деца. Късметът е с вас. Честита Коледа!

Разпалило се дървото в камината, разхвърчали се искрици… Една паднала на пода, станала голяма, голяма… не, това не било искра, а грейналата звезда от върха на елхата. Коледарчетата размахали дряновите пръчки и на един дъх изпяли благославията :

 

Тебе пеем, дядо БИЛ,

тебе пеем, Бога славим!"

Колкото звезди по небето -
толкова  берекет в тази къща!

Колкото листа в гората -

толкова късмет и  здраве!

 

Като фойерверк, бурята завъртяла в спирали снега. А той рисувал със замах клоните на дърветата, красиво ги рисувал. Белите снежинки, залепили челца по стъклата на прозорците и затрептяли като крила на птици, сякаш аплодирали децата...

Чудесата се случили, защото Коледа  сближава хората, прави ги по-добри, изпълва ги с надежда.

Коледата е вълшебно време...   

 

 

*„Риба, наречена Уанда” е американски кино-филм, комедия, носител на Академична награда „Оскар”

 

Гинка Крумова

 


Създадена на 25.12.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари