Жени на лов

Normal_kristina

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци.

И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, даже и в лова. Откъм мъжките пусии се чу мъмрене, после някой извади плоската и с едно „ех", се подкрепи с домашна ракия.

- Мъжка ти работа! Жените са по-друга мая – прошепна Зоя.

- Да не говорим, че са и по-изобретателни!

- Вчера съм направила едни сарми, сложих им вътре пресен босилек като италианците, станаха толкова вкусни, няма да познаеш, че са без месо. А и кашлицата на внучката омекчих – похвали се Зоя.

Погледнах я – беше се чокнала както винаги, с прическа, с червен шал и червена шапка и усмивка на лицето.

Разговорът премина към внуците, децата, към проблемите на деня, кризата и т.н. И тъкмо прехвърлихме на ловна тема:

- Преди години в каква гонка съм участвала – като погнахме двадесет прасета, заек не остана – засмя се Зоя.

В този миг покрай нас минаха три прасета.

Нито сме чули шум, нито сме видели нещо, нито сме ги усетили. Докато заредим оръжието, те се отдалечиха.

От отсрещните пусии мъжете се развикаха.- Какво правите бе, спите ли ?

Надовтасаха и останалите авджии.

- Хуманоиди със хуманоиди! – псуваше Рашков.

- Не сме хуманоиди, а сме хуманистки – отрони Зоя в защита.

- Комунистки били – недочул, възкликна Бисер.

Вдигна се врява, настана голяма суматоха.

В това време покрай нас набързо се дислоцира и останалата част от стадото – още няколко прасета.

Всички ахнаха. Само толкова успяхме да свършим.

Темата свърши до тук.

Настана тишина.

Впоследствие разговорите започваха и приключваха все с този случай.

- С жени на лов – махваше с ръка и се усмихваше най-възрастният от нас бай Панайот.

- И с мъже на риболов – добавях, тъй като един ден на Янтра той изпусна едра риба, ако беше по-внимателен, щеше да стане рекордьор.

Всички прихваха.

 

Коя е Кристина Кирилова

Кристина Кирилова Цветанова е родена на 1 ноември, 1950 година в гр. Долна Оряховица. Името ѝ се появява в печата още в пионерската ѝ възраст. Оттогава до ден днешен единственото ѝ оръжие, утеха и грижа в ежедневието е перото.

В миналото б ила по-популярна с публикациите си в хумористичните страници на централният и регионалния печат. Носителка е на национални и регионални награди предимно в областта на хумора и сатирата.

Публицистиката също има място в словото ѝ. От десет години е кореспондент на издателска къща „Наслука” – София, към Съюза на ловците и риболовците в България. Темата за лова, риболова и природата, опазването и съхраняването на флората и фауната я вълнува и къде съзнателно, къде несъзнателно присъства в творчеството ѝ.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 26.07.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари