club50plus.bg

Мили малки и по-пораснали деца...:) ,

Много от вас се страхуват от тъмното. Когато слънцето се скрие и вие легнете в меките си легла, преди Сънчо да е напръскал очичките ви със сладко лепкаво млечице, тогава Тъмното се настанява в стаите ви и на вас ви се струва, че във всеки ъгъл се появяват причудливи и страшни неща. Но,това не е вярно. При вас единствено е само Тъмното . Това Тъмно, което толкова иска да си играете, но знае, че трябва да спите, за да можете да пораснете здрави и силни. Това малко го натъжава , но само малко. Защото има и такива, които не спят през нощта - не спят звездите, горското изворче, реката, совите, светулките, светофарите, влаковете, самолетите. Не спят хлебарите, които приготвят вкусния и топъл хляб, баничките и кифличките и много други, които се трудят нощем, за да бъде вашия ден приятен и щастлив.Ето защо Тъмното бързо се разделя с тъгата и тръгва да търси приятели, с които да си поиграе.

И винаги, ама винаги намира.

 

 

Тъмното освен майка и татко, няма нито брат, нито сестра. И тъй като майките винаги имат много работа, а татковците се занимават със сериозни неща, те никога нямат време за игри . А на Тъмното толкова много му се играе.

За майка му - красивата и спокойна Нощ и таткото - прохладния Мрак, който никога не говори празни приказки, а само мълчаливо поклаща глава, когато е недоволен от нещо, Тъмното просто е Тъми. Всички живеят в голяма, топла, суха и красива пещера на един от високите върхове на планината.Тъми е най-палавото дете и щом мама Нощ обгърне с мантията си всичко наоколо и почне да закичва звезди в косите си, тихичко се измъква зад гърба и и тръгва да търси приятели в бухналите клони на дърветата или пък се изкачва чак до билото на планината.

Когато всичко заспи в прегръдките на мама Нощ, татко Мрак минава след нея и строго наблюдава дали всичко е наред. Ако някое малко палаво сърне е изгубило майка си и се лута между дърветата, той слага на челото му една светулка, за да освети пътя му.

Това много, ама много ядосва Тъми. С кого може да си поиграе, докато мама Нощ обикаля и разпръсква ухание, прохлада и отмора за всички? Затова той винаги гледа да изпревари татко Мрак и хуква навън, преди той още да си е обул обувките.

И тази вечер на небето пробляскваха само няколко звезди, защото другите си бяха положили главичките върху пухкавите облачета и сладко похъркваха на нощното небе. В гората беше тихо. Даже и ветреца, поспрял да пие вода от близкото ручейче, полегна на меката тревичка и се унесе в сладка дрямка.

-С кого да си играя сега, като всички спят – тъкмо си помисли Тъми, когато нещо до него тихичко изшумоля и някой измърмори:

-Може ли малко да се поотместиш . Настъпил си ми едната обувчица.

- Аз ли? Ох, извинявай, но ти кой си? - попита Тъми.

- Не виждаш ли, Пеперудката съм.

- Аха - каза Тъми . Не те видях, защото съм малко тъжен. Всички спят , а това винаги много ме натъжава, тъй като няма с кого да си играя.

- Прав си, когато и аз съм тъжна, никого не забелязвам - каза Пеперудката и в настъпилото мълчание добави замислено - макар, че тъгата в същност е най-хубавото нещо.

- Най-хубавото нещо ли? За първи път чувам такова определение - каза Тъми.

- Да, много хубаво. Не зная, защо всички се страхуват от нея. Тя е, която ни спасява ,когато сме отчаяни отчаяни.

- А ти била ли си някога отчаяна?

- Разбира се, че съм била, особено в началото на лятото. Тогава аз бях една малка зелена Гъсеничка и толкова бях красива, че не пропусках да се огледам във всяка капчица роса. По цял ден се припичах на слънчевите лъчи, легнала върху изумрудените листа. Но един ден с мен започнаха да стават странни неща. Зелената ми дрешка започна да отеснява и посивява. Аз не бях вече красивата зелена Гъсеничка, а се превръщах в нещо, което никак не ми харесваше. После започна много да ми се спи и тогава ме обхвана такова отчаяние, че аз се затварях все повече и повече в тъгата си и се скрих от всички. Тъгата ми помагаше да мисля по-мъдро и силно да искам отново пак да видя слънцето, да се издигна до облаците и да танцувам със звездичките в нощното небе. И тогава почувствах, че ми поникват крила - леки и нежни, толкова шарени и красиви, колкото бяха и шарките върху гръбчето ми, когато бях Гъсеничка. Полетях над храстите и побързах да се огледам в първата капчица роса. И чудо - аз не бях вече Гъсеничка, а прекрасна шарена пеперудка. Убедена съм, че Тъгата беше сторила това. Защото тя ни учи търпеливо да съзерцаваме света и да бъдем прозорливи,за да ни предпази от беди, страдания и необмислени постъпки,защото тогава се вглеждаме истински в самите себе си.

- Така ли ? Значи не е лошо да си тъжен – попита Тъми.

- Не,не е! - отговори Пеперудката . Тъгата е хубава, защото е тиха и нежна. Ако не бях търпеливо изчакала - какво щеше да се случи с мен в отчаянието ми. А сега трябва да побързам преди да е паднала росата, за да не намокри красивите ми крилца.

И малката пеперудка безшумно се скри зад близкия храст, а Тъми си помисли:

- Колко е добра и мъдра тази Пеперудка. И аз не бива да се отчайвам. До сутринта има време да потърся в гората дали някой друг още е буден , а може пък и да има нужда от мен - каза си Тъми и тръгна да сподели чутото със студеното изворче, за което знаеше, че никога не заспива.