Мъдростта на Тъгата

Normal_tales

Мили малки и по-пораснали деца...:) ,
Много от вас се страхуват от тъмното. Когато слънцето се скрие и вие легнете в меките си легла, преди Сънчо да е напръскал очичките ви със сладко лепкаво млечице, тогава Тъмното се настанява в стаите ви и на вас ви се струва, че във всеки ъгъл се появяват причудливи и страшни неща. Но,това не е вярно. При вас единствено е само Тъмното . Това Тъмно, което толкова иска да си играете, но знае, че трябва да спите, за да можете да пораснете здрави и силни. Това малко го натъжава , но само малко. Защото има и такива, които не спят през нощта - не спят звездите, горското изворче, реката, совите, светулките, светофарите, влаковете, самолетите. Не спят хлебарите, които приготвят вкусния и топъл хляб, баничките и кифличките и много други, които се трудят нощем, за да бъде вашия ден приятен и щастлив.Ето защо Тъмното бързо се разделя с тъгата и тръгва да търси приятели, с които да си поиграе.
И винаги, ама винаги намира.
 
Мъдростта на Тъгата
 
Тъмното освен майка и татко, няма нито брат, нито сестра. И тъй като майките винаги имат много работа, а татковците се занимават със сериозни неща, те никога нямат време за игри . А на Тъмното толкова много му се играе.
За майка му - красивата и спокойна Нощ и таткото - прохладния Мрак, който никога не говори празни приказки, а само мълчаливо поклаща глава, когато е недоволен от нещо, Тъмното просто е Тъми. Всички живеят в голяма, топла, суха и красива пещера на един от високите върхове на планината.Тъми е най-палавото дете и щом мама Нощ обгърне с мантията си всичко наоколо и почне да закичва звезди в косите си, тихичко се измъква зад гърба и и тръгва да търси приятели в бухналите клони на дърветата или пък се изкачва чак до билото на планината.
Когато всичко заспи в прегръдките на мама Нощ, татко Мрак минава след нея и строго наблюдава дали всичко е наред. Ако някое малко палаво сърне е изгубило майка си и се лута между дърветата, той слага на челото му една светулка, за да освети пътя му.
Това много, ама много ядосва Тъми. С кого може да си поиграе, докато мама Нощ обикаля и разпръсква ухание, прохлада и отмора за всички? Затова той винаги гледа да изпревари татко Мрак и хуква навън, преди той още да си е обул обувките.
И тази вечер на небето пробляскваха само няколко звезди, защото другите си бяха положили главичките върху пухкавите облачета и сладко похъркваха на нощното небе. В гората беше тихо. Даже и ветреца, поспрял да пие вода от близкото ручейче, полегна на меката тревичка и се унесе в сладка дрямка.
-С кого да си играя сега, като всички спят – тъкмо си помисли Тъми, когато нещо до него тихичко изшумоля и някой измърмори:
-Може ли малко да се поотместиш . Настъпил си ми едната обувчица.
- Аз ли? Ох, извинявай, но ти кой си? - попита Тъми.
- Не виждаш ли, Пеперудката съм.
- Аха - каза Тъми . Не те видях, защото съм малко тъжен. Всички спят , а това винаги много ме натъжава, тъй като няма с кого да си играя.
- Прав си, когато и аз съм тъжна, никого не забелязвам - каза Пеперудката и в настъпилото мълчание добави замислено - макар, че тъгата в същност е най-хубавото нещо.
- Най-хубавото нещо ли? За първи път чувам такова определение - каза Тъми.
- Да, много хубаво. Не зная, защо всички се страхуват от нея. Тя е, която ни спасява ,когато сме отчаяни отчаяни.
- А ти била ли си някога отчаяна?
- Разбира се, че съм била, особено в началото на лятото. Тогава аз бях една малка зелена Гъсеничка и толкова бях красива, че не пропусках да се огледам във всяка капчица роса. По цял ден се припичах на слънчевите лъчи, легнала върху изумрудените листа. Но един ден с мен започнаха да стават странни неща. Зелената ми дрешка започна да отеснява и посивява. Аз не бях вече красивата зелена Гъсеничка, а се превръщах в нещо, което никак не ми харесваше. После започна много да ми се спи и тогава ме обхвана такова отчаяние, че аз се затварях все повече и повече в тъгата си и се скрих от всички. Тъгата ми помагаше да мисля по-мъдро и силно да искам отново пак да видя слънцето, да се издигна до облаците и да танцувам със звездичките в нощното небе. И тогава почувствах, че ми поникват крила - леки и нежни, толкова шарени и красиви, колкото бяха и шарките върху гръбчето ми, когато бях Гъсеничка. Полетях над храстите и побързах да се огледам в първата капчица роса. И чудо - аз не бях вече Гъсеничка, а прекрасна шарена пеперудка. Убедена съм, че Тъгата беше сторила това. Защото тя ни учи търпеливо да съзерцаваме света и да бъдем прозорливи,за да ни предпази от беди, страдания и необмислени постъпки,защото тогава се вглеждаме истински в самите себе си.
- Така ли ? Значи не е лошо да си тъжен – попита Тъми.
- Не,не е! - отговори Пеперудката . Тъгата е хубава, защото е тиха и нежна. Ако не бях търпеливо изчакала - какво щеше да се случи с мен в отчаянието ми. А сега трябва да побързам преди да е паднала росата, за да не намокри красивите ми крилца.
И малката пеперудка безшумно се скри зад близкия храст, а Тъми си помисли:
- Колко е добра и мъдра тази Пеперудка. И аз не бива да се отчайвам. До сутринта има време да потърся в гората дали някой друг още е буден , а може пък и да има нужда от мен - каза си Тъми и тръгна да сподели чутото със студеното изворче, за което знаеше, че никога не заспива.
 

 


Създадена на 04.06.2011 г.

Коментари

  • Small_%d0%a1%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b00004

    Светлана Илиева написа:

    Преди повече от 5 години

    страхотна приказка,хареса ми!


  • 702bb1a692af60a81b05acb8c182a064?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Петя Миладинова написа:

    Преди повече от 6 години

    Много хубава приказка! Истинска приказка!
    Напомни ми една китайска приказка, в която момиче носило по пътя вода с две стомни, една от които счупена. Счупената стомна се тревожела, че момичто напразно хаби силите си заради нея. Ала край пътя, по който момичето минавало всеки ден, от страната на счупената стомна, разцъфнали цветя!
    Прочитайки останалите материали, почти се отчаях от "пригодеността", "имитативността" им към приказното пространство...а то не може да търпи подобно отношение.
    Имате хубав изказ, сърце и мисъл! Не спирайте да пишете!
    Вашата приказка е моят категоричен избор.
    Желая ви успех!


  • 5ee125e328721c269087d5f8f55a6760?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Клуб Плюс написа:

    Преди повече от 6 години

    ВАЖНО
    Гласуването за материалите се осъществява под името на приказката, в панела Оценка на читателите, от 1 до 5. За крайното гласуване ще се взима предвид тази оценка, така че, колкото повече гласувания-толкова по-голям шанс за участника!Фейсбук харесванията няма да бъдат броени, защото се предполага да могат да гласуват и читатели, които нямат фейсбук акаунт.