club50plus.bg

                                                 Това е приказка за любовта , за вярата ,

                                           която трябва да имаме и за дългият път ,

                                           който трябва да извървим за да стигнем

                                           до нея !.....

 

 

                  Дългият път към щастието

 

       Много , много отдавна , сред обширните детелинови полета на Дания – на един висок хълм се издигаше старинен замък . Той имаше високи кули и дебели зъбчати стени , които го обграждаха и пазеха , както от неприятели , така и от неканени гости .

      Отдалечен от града и забулен в тайнственост , замъкът караше хората да измислят невероятни истории за неговото минало и да приписват на господаря му дела , които не беше извършил . Той беше добър и честен човек , а смелостта и благородството бяха в кръвта му . Но съдбата беше неблагосклонна към него и той твърде млад остана без родители . Освободи и без друго излишните домашни прислуги , като запази за себе си само някои от тях . Живееше в усамотение , но не позволяваше на самотата да го обсеби .

        С часове прекарваше над книгите в огромната библиотека на замъка . Четеше за далечни страни , изучаваше чужди езици и това му се отдаваше с лекота .

       Често излизаше навън , яхваше коня си и бродеше из обширните земи на своето владение . На връщане слизаше от коня и сядаше на земята в подножието на хълма . Погледът му се плъзваше напред през детелиновото поле и стигайки до хоризонта потъваше в него ............ Оставаше така – дълбоко замислен за себе си , за съдбата си . Искаше да промени живота си ! .....

• Какво да сторя ? – казваше си той . Какво да сторя ?......
• Тръгни по белият свят , .....тръгни по белият свят – шепнеха    

детелините в краката му .  А вятърът се сдружаваше с тях като ги разлюляваше силно и те се удряха в ботушите му , продължавайки да шепнат  -   “  тръгни по белият свят  “ .

       - А той сякаш ги разбра и рече :  

       - Да , ..... още утре ще тръгна по Света и не ще се върна докато не я намеря !.....

        - Да , .....младият господар мечтаеше !..... Мечтаеше да има на света една необикновена жена , която да е съвсем  различна  от останалите и да го обича повече от всичко ! Мечтаеше да я намери и да остане с нея до края на живота си !.....

         И твърдо решен да тръгне по Света , той рязко се изправи и скачайки на коня , в галоп се втурна нагоре по хълма към старият замък . Отказа да вечеря и се прибра в стаята си . Легна си и не след дълго заспа , опиянен от надежда и вяра , че наистина ще промени живота си , и че непременно ще намери щастието !.....

         А то , го чакаше някъде далеч от тук !..... И той щеше да стигне до него , защото много искаше и защото безрезервно вярваше !.....

         Утрото беше великолепно .....

         Слънчевите лъчи влязоха през сводестият прозорец , погалиха спящият господар и го събудиха .

          - Какво прекрасно утро – каза си той – съвсем подходящо за ново начало .

          И като се облече без да бърза , слезе в приземният етаж на замъка за да даде последни наставления на прислугата за времето през което щеше да отсъства .

          Всъщност , той се отнасяше с тях по- скоро като с приятели , отколкото като с подчинени , с което беше спечелил обичта им . И сега те изпитваха тъга и тревога , че ги напуска и тръгва да скита по Света . Но му желаеха доброто и повече от всичко искаха той да е щастлив . И когато младият господар се качи на коня си и вдигна ръка за сбогом , в очите им имаше сълзи . После те дълго гледаха след него докато слизаше надолу по хълма , по пътя , който се извиваше през широкото детелиново поле , докато накрая се изгуби от погледа им .

         И така , младият господар броди дълго по Света , той напусна границите на своята държава , посети и много други страни , които не позноваше и за които само беше чел . Сега имаше възможност да види всичко . И той видя :   

        Видя величествени планини с кристални езера . Падащи водопади и впечатляващи пейзажи , които очароват съзнанието .

        Запозна се много хора . Сред тях имаше богати влиятелни господари , търговци на скъпи предмети , талантливи художници и музиканти , а също и бедняци , стари болни просяци , които протягаха треперещи ръце за да получат милостиня .

        А той имаше добро сърце и никога не отминаваше – пускаше в треперещата ръка по няколко монети и виждаше как ръката затреперва още по – силно от радостта , която изпитваше просякът , че е получил повече от очакваното .

        - Щедър си , господарю – каза му веднъж една старица , в чиято ръка беше пуснал няколко монети .

        - Много си щедър и съдбата ще те възнагради за това . Ела , ела по – близко , защото съм стара и болна и нямам сили да говоря силно . Наведи се към мен за да чуеш по – добре какво ще ти кажа :  

        - Ти от дълго време обикаляш по света и аз зная какво търсиш . Търсиш една жена и много скоро ще я намериш . Тя никога не те е виждала , но знае как изглеждаш .....

        - Чули ме добре , милостиви господарю , най – важното е , че тя никога не те е виждала , но знае как изглеждаш – точно по това ще разбереш , че тя е тази , която ти трябва .

       - Повече не мога да ти кажа . На добър път господарю !.....

       И като каза това , старицата махна с ръка и побърза да се скрие в полуразрушената сграда пред която стоеше .

       Изненадан от този разговор , младият господар остана известно време на едно място без да направи крачка дори . В този момент той не проумяваше , какво точно искаше да му каже старицата , но по – късно , при други обстоятелства той щеше да си спомни нейните думи и тогава щеше да разбере , че наистина му е казала нещо много важно .

        - Какво ли само не измислят старите хора – рече си той , махна с ръка и продължи пътя си .

         От дълго време се скиташе по Света . Бяха изминали вече много години и той се беше превърнал в истински зрял мъж . Видял много , липсваше му само онова , което той най – много искаше .

         Когато обикаляше из непознатите градове , той успя да види много хубави жени , които покоряваха със своята хубост . Някои бяха дори толкова изумително красиви , че човек трябваше да положи огромно усилие , за да отдели погледа си от тях . Но на младият господар все му се струваше , че им липсва нещо . Беше на мнение , че са толкова красиви именно защото им липсва нещо , нещо което да идва отвътре , от самите тях . Той не намираше думи с които да изрази , какво точно смяташе , че им липсва , но дълбоко в себе си усещаше , че нито една от тях не е жената предопределена за него . А той вярваше , че наистина има такава жена , която е родена единствено заради него . В момент на слабост той изпитваше отчаяние , но то не го обезкуражаваше , а напротив – още повече засилваше желанието му да продължи да я търси ! Беше изключително силен по характер и точно същото качество очакваше да намери у жената , която търсеше .

      Беше една топла юлска утрин , когато той пристигна в поредният непознат град . Слънцето изгряваше и заливаше града със своята топлина , от която той иглеждаше още по приветлив . А широките и чисти улици с красиви къщи и от двете страни , мамеха пътника да тръгне по тях . И младият господар стори точно това . След като остави багажа и коня си в една скромна странноприемница и даде на стопанина голяма предплата , той реши да разгледа града . Дълго обикаля улиците , разглеждайки забележителностите на този град , докато накрая излезе на един голям площад . Той служеше за мястото , на което местните занаятчии излагаха на показ направеното от тях – беше нещо като голям пазар , от който можеше да се купи всичко .

         Но на младият господар не му трябваше нищо и той безцелно се разхождаше из многолюдната тълпа . Но ето , че в един момент се появи нещо , което привлече вниманието му . На няколко крачки от себе си той видя момче , седнало на малко дървено столче , заобиколено от нарисувани картини , от които то вероятно се надяваше да продаде поне една . Беше около десетгодишно . Беше облечено скромно , но начинът по който седеше и гледаше , издаваха благородническият му произход .

        Младият господар се приближи до него , като се опита да го заговори :

         - Как се казваш , момче ! ?

         - Георг , господине .

         - Колко картини успя да продадеш досега ?

         Момчето не отговори на въпроса , но попита :

         - А , вие господине ще си купите ли поне една ?

         - Вероятно , не , но все пак ще ги разгледам .

         Обезкуражено от отговора , момчето изгуби надежда , че този господин ще си купи картина и почти му обърна гръб , но с крайчеца на окото си продължаваше да следи как непознатият разглеждаше картините .

          Като всеки ценител на изкуството , младият господар разглеждаше картините , като влагаше в това цялото си внимание . На повечето платна имаше нарисувани цветя и бяха до такава степен повлияни от фантазията , че изглеждаха неземни , но багрите и формите бяха така добре съчетани , че превръщаха картините в гениално произведение . И точно , когато правеше това заключение , младият господар съзря една съвсем различна картина :  

        На нея беше нарисувано едно обширно детелиново поле с висок хълм над него , на който се издигаше старинен замък с високи кули и дебели зъбчати  стени .

       Но , ..... какво е това ? ..... Не е възможно ..... , не може да бъде – говореше на себе си младият господар .

      Да , .....той имаше право да бъде учуден , защото замъка от картината поразително приличаше на неговият стар роден замък .

      - Хей , момче , ела насам – извика той на малкият продавач .

      - Кажи ми , Георг , един човек ли е рисувал тези картини ?

      - Да господине .

      - И кой е художникът ?

      - Майка ми , господине – нейни са тези всичките картини .

      - Добре , Георг , а сега ми кажи има ли твоята майка и други картини и дали ще ми позволи да разгледам и тях ?

      - Ще трябва да я попитам , господине , аз живея ей тук – каза момчето , като посочи високата къща зад себе си .

      - Ако изчакате малко , ще ида да я попитам и ще ви донеса отговор.

      - Добре , Георг , ще изчакам – иди и попитай .

      Без да чака да го молят повече , момчето влезе в къщата за да получи нужното разрешение .

       А младият господар остана сам с картините и не проумяваше как е възможно , тук , в тази чужда страна , една съвсем непозната жена да нарисува неговият замък . И в това нямаше никакво съмнение . И колкото повече гледаше картината , толкова по – силно се убеждаваше в това .

       Момчето много се забави . И младият господар вече не гледаше картината – погледът му се беше впил в голямата дървена врата , която чакаше да се отвори , за да види жената , сътворила тези необикновени картини . И когато тя най – после се отвори , младият господар видя първо момчето , а на крачка зад него жената . И докато се приближаваха към него той успя да я разгледа . Тя беше висока и стройна . Правеше не много големи крачки , държеше главата си изправена с леко вдигната брадичка . Имаше изключителна походка достойна дори за кралица ..... Беше облечена в дълга до земята рокля от тъмно – синьо кадифе . Косата и беше кестенява на едри вълни , които падаха върху двете нежни рамена . Изглеждаше съвършено добре . Но не беше красива , защото имаше малки очи и почти грбав нос . Но имаше изразително красиви и чувствени устни , които я спасяваха от грозотата . И когато тя дойде съвсем близко до него и му подаде ръка , а той я пое , и чак когато се наведе да я целуне ,  видя , че държи в дланта си най – хубавата женска ръка , която беше виждал някога . Имаше красива длан с дълги , изваяни пръсти – завършващи с прекрасно очертани нокти . А каква топлина и нежност излъчваше тази ръка – чувството , което той изпита при допира с нея , не можеше да се сравни с нищо !!!

       Младият господар беше поразен !..... Тази жена излъчваше божествен магнетизъм , който го покори и обсеби напълно .

• Аз съм Тереза – каза младата жена - а вие , господине ,

очевидно  сте чужденец , който се интересува от изкуство   ? Приемам да ви покажа и другите си картини , но преди това бих искала да узная името ви .

      И тъй , като тя назова малкото си име , той и се представи по същият начин .

      - Да , .....разбира се , извинете ме , госпожо , казвам се Дален и ще бъда щастлив да видя всичките ви картини .

       - Нищо не ни спира , господине . Моля последвайте ме .

       И младият господар тръгна след Тереза . Вървейки зад нея , той още веднъж имаше възможност да се наслади на грацията с която тя вървеше . Движенията и жестовете , които тя правеше , бяха сякаш изтъкани от красота и финес .

        Дален усещаше , че върви след нея като на сън . И в този момент му хрумна налудничавата идея , че със сигурност щеше да продължи да върви след нея дори ако знаеше , че тя отива към вратата на Ада . И тогава той разбра , колко прави са хората , когато казват , че човек губи ума си когато е влюбен . А с младият господар се беше случило точно това ..... Беше влюбен и то точно толкова , колкото искаше – безумно блюбен !.....

        Но най – голямата изненада все още му предстоеше .

       Изкачваха се по извито и стръмно стълбище за да стигнат до горният етаж на къщата . И когато то свърши младата жена въведе Дален в не много голям салон , чиито стени бяха покрити с нейните необикновени картини .

         - Моля , заповядайте – каза му тя – можете да разгледате . Останете колкото пожелаете – и понечи да го остави сам , но той я спря .

         - Моля ви Тереза , да благоволите да останете с мен , докато разглеждам , ако нямате нищо против .

         Тогава тя само се усмихна и рече простичко  :

          - Добре .....   – и направи един от онези ефирни жестове с които природата я бе надарила да владее .  

          И така , двамата пристъпваха от картина към картина и разговаряха . Когато всички картини бяха разгледани , младият господар забеляза , че има още една , която стои на специална поставка в единият ъгъл на салона , но е покрита . Помисли си , че не е завършена  и попита  :   

           - А тази тук е незавършена , така ли ?

           - Не ..... , напълно е завършена , но тя е само моя – единствено за моите очи е – беше отговорт .

           - В такъв случай , не бива да ви моля да ми я покажете ?.......

           - На вас може и да се съглася да я покажа , но само при едно условие – ако останете у нас за вечеря .

           - Тереза , за мен ще е голяма чест да бъда ваш гост , удоволствието ще е изцяло мое !.....

           Междувременно , момчето – продавач , предусетило , че се случва нещо необичайно се беше прибрало заедно с картините и бе проявило пословичното детско любопитство да подслуша разговора между майка си и чужденеца . Сега то знаеше , че той ще е техен гост за вечеря и нетърпеливо очакваше този момент . Надяваше се да чуе някоя интересна история за непознатата страна на чужденеца . Но за жалост , голямо беше разочарованието му , когато веднага след вечеря , беше изпратено да си отиде в стаята .

            Сега Тереза и Дален останаха сами . Младият господар изгаряше от нетърпение да види онази картина и усети облекчение , когато Тереза каза :

             - Вие , вероятно изгаряте от любопитство да узнаете какво има на “ онази картина “ ?

            - С ваше позволение ще си призная , че е така .

            - Е , добре ..... , няма да ви измъчвам повече – отивам да я донеса .

            Когато тя се върна , носеше картината все така покрита и като я сложи пред него попита :

             - Наистина ли толкова много държите да я видите ?

             - Готов съм да я видя каквото и да ми струва това . Нещо повече дори – убеден съм че не бива да си тръгвам от тук без да съм я видял !.....

             - Добре тогава – каза тя и бавно вдигна покривалото .

            И тогава :

             - О , небеса ! ..... Това , което видя младият господар на платното извика в съзнанието , в сърцето и душата му ураган от чувства , които не подлежат на описание . Сякаш всички природни стихии на Света си бяха дали среща в душата му и сега срцето му преливаше от щастие !.....

            Той скочи на крака и извика :

             - .....Но това ..... това съм аз ! За Бога – коя сте вие – нарисува ли сте ме без да ме познавате ? Как е възможно това ?..... Тереза , как го направихте ?.....

             - Просто рисувах ,  като през цялото време си повтарях , че всичко , което съществува в човешката фантазия , съществува и някъде реално в дествителността . Разбирате ли ,  Дален ? Аз просто знаех и вярвах , че вие съществувате !..... Това е !.....

             И тогава той си спомни думите на онази бедна просякиня , която се беше опитала да му предскаже бъдещето с думите : 

        ..... “  Жената , която търсиш не те е виждала , но тя знае как изглеждаш “ .  

             В този момент Дален осъзнаваше , че най – после е намерил жената на своят живот !.....

             Приближи се към Тереза , взе ръцете и и рече :   

              - Това на картината съм аз , а това тук сте вие – вие сте тази , заради която обикалям света вече няколко години . Но ето че най – после ви намерих . Елате с мен в моята страна . Убеден съм , че с мен , вие и вашият син ще бъдете щастливи !..... Какво ще кажете за това , Тереза ?.....

             - Ще кажа , че винаги съм знаела , че има на този Свят един мъж , който е само за мен и винаги съм вярвала , че това е мъжът от моята картина ..... , знаех , че ме търси и че рано или късно ще ме намери ! ..... Това наистина е чудо , но то се случи само защото много го исках и безрезервно вярвах . На този Свят винаги са ставали чудеса , стига да има кой да повярва в тях !!! .....  

            И така – един мъж и една жена  , които силно вярваха в любовта се бяха намерили . Със своята упоритост и търпение те не дадоха на съдбата друг шанс освен този – да ги събере .

            Така и стана . Заедно потеглиха по обратният път за Дания .

            И в един прекрасен слънчев ден тримата се озоваха сред едно детелиново поле в подножието на един висок хълм , на който все така здраво стоеше замъкът и ги очакваше ! .....

             С каква шумна радост ги посрещнаха само . Старите верни прислужници проляха поток от сълзи , но този път от радост . Гордееха се със своят господар и бяха истински щастливи заради него .

             Сигурно се питате дали тази история е истинска ? ..... Разбира се че е истинска !.....

             Дален и Тереза живяха щастливо до дълбока старост . Тяхната любов беше толкова силна и необикновена , че след смъртта си се превърнаха в легенда ! ..... Хората от града говореха , че понякога , нощем духовете на двамата влюбени се появяват в подножието на хълма ..... Дален държал Тереза за ръката и двамата бродели из детелиновото поле под сияйната светлина на пълната луна ! ..... Чудите се дали старият замък е още там ? ..... Разбира се че е там !...

            Той надживя дори времето и е все още там – на един висок хълм , сред обширните детелинови полета на Дания !.............