Вълк и овца

Какво ли се случва, когато си разменят местата?
Normal_tales

Живял вълк един в някаква гора, а овцата била някъде надолу по селата и кротичко пасяла си тревата – зелена сочна, а после пиела вода. Омръзнало му на вълка да я дебне, да я гони, да я иска за храна и затуй веднъж уж било на шега, й рекъл:
- Мила моя, що със теб... да не се сменим? Ти ще бъдеш важна в нашата гора, а пък аз - простичко ще си паса на поляната трева. Ха, да видим как ще си живеем ний така!
            Съгласила се овцата, де ще ходи – искала като звяр в гора да броди. Пред овчаря сключили облога – който не се справи – ще си плаща на часа налога.
            И – вълкът превърнал се в овца, а пък тя - побрала се във вълча кожа. Чобанът дялкал само пръчка с ножа и от нея после сторил си кавал, та засвирил и запял. Вълкът-овца, затропал, заиграл,  уморил се после и заспал. Човекът с гегата го боцнал, събудил го от сладък сън и пратил го навън тревата да пасе, та после мляко да му донесе. Оле, боже, та той не може! Сетил се тогава изведнъж, че не е от женски род, а мъж и какво да стори, та с това да се пребори? Завъртял се, глава го заболяло, запремигал, на болен се престорил.  Овчарят първо го остригал, ножа си наточил, ще го коли, не искал въобще и да спори. Задърпал се вълкът, заритал и завикал, лягал, ставал, отскубнал се, избягал и право във гората да търси там овцата – оная истинската, дето била в неговата кожа… Намерил я във някаква си ложа – важна, важна гледала спектакъл на сцена на театър от зайчета игриви – черни, бели, сиви.
            - Ох, не мога! – рекъл – Овчата ти работа е строга и опря сега до ножа. Давай бързо мойта кожа!
            - Тъй ли? – казала овцата – А облога?
            - Ще платя бързо аз налога! Искай, що ще искаш...
            - Слушай, ти тогаз – заявила тя – От този час да не си посмял ни жив, ни умрял да ме дебнеш, да ме гониш, да се молиш и сълзи да рониш, та да бъда аз за теб храна нито по поляни, нито по села. Тук ще си стоиш във таз гора, но ще хапваш ти трева, а не зайчета, козлета, агънца или пък петлета!… Иначе, така ще си във мойта кожа и овчарят ще те дои и теб ще гони само с ножа.
            Съгласил се той, що да стори, дори не искал и да спори. Стиснали си яко лапи  и копита и всеки образа си стар отново взел и по пътя свой спокойно тъй поел. В гъстата гора  вълкът завинаги останал и… вегетарианец бързо станал, а умната овца при овчаря пак пасяла си трева и разправяла история такава, че победила злия вълк и го скрила във гората там… да не става той за срам.

 

Рая Вид, 25.07.2014


Създадена на 29.07.2014 г.

Коментари

  • 9633949d04b0fd3b66a676513a8906a5?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Тити Шахинян написа:

    Преди повече от 6 години

    Prekrasna prikazka v rima,uvlekatelna i pouchitelna. Genialno !!! Pozdravlenia na avtorkata.