club50plus.bg

Избрани стихове и проза от автора на "Частен случай"

Том 1 Елегии и тържества
 поезия

Том 2 Други думи
есета, частни случаи, документална проза

Художник Христо Гочев

Издателство Жанет 45, 2011

В деня на най-големия снеговалеж, на 26 януари,  известният поет и публицист събра приятели и почитатели в Американския център на Столичната библиотека, за да представи  двата тома. В тях са намерили място емблематични творби за неговия творчески път, маркиран от 1970 година досега  от девет сборника със стихове, шест с документална проза и от две пиеси.

Поетът призна, че е в плен на снега, "това небесно явление, което обожавам, но все по-рядко го виждаме". Той си припомни как подготвяйки свой текст за редакцията на "Народна младеж" на времето, с изумление видял през прозореца да се сипят едри парцали - същото, за което пишел този ден.

 "С мислите си предизвиках снега. Когато тръгнах да занеса по-късно на Георги Константинов стихотворението, на двора наистина се виждаше картината, която бях описал - червени ябълки, обсипани със сняг", каза Калин Донков. От публиката Константинов потвърди - същата необичайна история чул и тогава.

"На времето минавах за "тих поет", имаше известно снизхождение в това определение, но с него ни освобождаваха от натиска, за да не ни понесе инерцията", припомни си още Донков. Той с изненада прие думите на представящия го критик Михаил Неделчев, че е "софийски поет".  Но сигурно е така - "повечето ми стихове са писани по улиците на София, не съм имал работно място за това", съгласи се той. 

Ето как Михаил Неделчев представи пред Клуб 50+ новите издания на автора:

В тези два тома Калин Донков е сблъскал - наистина буквално сблъскал – своята поезия и своята проза. Сблъскал ги е, защото прозата му звучи по-поетично и обратно – поезията му звучи по-прозаично. И това е чудесно, защото по този начин те се четат взаимно, а освен това Калин Донков е пренаредил всичките си творби. Трудно е за един читател, който не познава и не си спомня точно как са били наредени неговите книги, сега да разпознае кои стихотворения от кои книги са, кои прозаични текстове са от първата му книга „Частен случай" или от следващите.

И може би най-силните в това отношение са може би софийските стихотворения. В "София", "Площад „Славейков" и прочие стихотворения проследяваме такива мотиви. А също така сега, когато той подреди в своя по-голям том прозата си, можем да открием и някои типични за него форми на открояване на тези прозаични текстове, които са жанрово много трудно определими. Говоря за начина, по който той върху началната, обикновено разказана история започва да наслагва другите сюжети. И всичко това се обединява по някакъв начин около някаква елегория или някакъв особен образ или някакъв мотив. Наистина във втория том можем да проследим тази специфична форма на построяване на творбите.

Чудесно е, че Калин е направил в случая един много прецизен и много мъдър подбор на своето разнообразно творчество, за да ни го представи в едно своеобразно единство, защото в прозата му се оказва, че много често се тематизира поезията и същевременно пък част от неговите поетически текстове са свързани с прозата му, включително едно от стихотворенията му е наречено „Частен случай".  Като четем този том, можем да си припомним още, че някои от стихотворения са всъщност едни от най-известните песни, каквито са „Незабрава" и др. Знаменитата „Душа камбана" е също стих от негово стихотворение.