club50plus.bg

 Книгата присъства в битието ни във вида, който я познаваме сега, от възникването на книгопечатането през средата на XV век. Но преди да достигне до днешната си форма, има хилядолетна история, свързана с потребността на хората да увековечават познанието за идните поколения.

Феноменът на писането се е зародил през периода между VII и IV хилядолетие пр.Хр., като първоначално са се използвали мнемонични символи, опростени в последствие до пиктограми и идеограми (графични знаци, които изразяват идея или цялостна концепция). Най-старите познати разновидности на писменост са логографски – съставени от графеми, които обозначават цяла дума или морфема. По-късно се стига до сричковата и звуковата писменост, при която с графичен знак се представя отделна фонема от даден говорим език.

Интересно е, че древните хора са използвали всевъзможни повърхности за писане – камък, кости, бронз, керамични изделия, миди, а в Индия дори са употребявали изсушени палмови листа. Като първи книги могат да бъдат възприети глинените плочки от Месопотамия, датиращи от III хилядолетие пр.Хр. Те са били изписвани с помощта на триъгълен инструмент, с който знаците са били нанасяни във влажната глина. След това плочките се изпичали и изсушавали.

Папирусът и пергаментът

Папирусът се изработва от сърцевината на едноименното растение и за пръв път е бил използван в Древен Египет. По-късно, разбира се, се разпространява из целия средиземноморски свят.

Любопитното е, че диворастящият папирус, който някога се е срещал в долината на Нил, в наши дни е почти изчезнал. Вероятно това средство за съхраняване на писмени текстове е било познато в Египет още по времето на Първата династия, но най-ранните запазени свидетелства са от счетоводните книги на фараона Нефериркаре Какаи от Петата династия (около 2400 г.пр.Хр.). Египетските писари са употребявали йератична писменост – опростена форма на йероглифите.

Следващото нововъведение в света на писмеността е пергаментът, чието производство започва около ІІІ век пр. Хр. Легендата приписва изобретяването му на Евмен ІІ, владетел на Пергам, откъдето идва и името. За изработката му са се използвали кожи от овце, крави, магарета и антилопи.

Пергаментите били по-лесни за съхраняване от папирусите, били по-здрави и позволявали да се изтрива текстът. Но и цената им била висока, защото материалът се добивал трудно, а писането върху него отнемало доста време.

Древните

Малко се знае за книгите в Древна Гърция, макар че свитъците са присъствали в тази култура, както свидетелстват изображения върху вази от VІ-V век пр.Хр. Разпространението на книгите, тяхното каталогизиране и съхранение, както и наченките на литературна критика се свързват с Елинистическия период (времето след разпадането на държавата на Александър Македонски и преди създаването на Римската империя). Тогава се откриват и огромни библиотеки, сред които най-известна е Александрийската. Създадена от Птолемей І Сотер, в нея са се съхранявали повече от половин милион книжни екземпляра. Масовото производство на книги е заслуга на Римската империя. То се развива през І век с възхода на литературата на латински. Разпространението на книгите е подпомогнато от разрастването на империята и налагането на латинския език в присъединените територии. Появили се и първите книжарници, една от които е била в днешния френски град Лион. Библиотеките били частни и се откривали по инициатива на отделни личности. Така например Юлий Цезар пожелал да се основе библиотека в Рим, което доказва, че тези институции са се ползвали и с политически престиж.

Както много от големите открития в историята на човечеството, изобретяването на хартията също е дело на китайската цивилизация. Създаването ѝ може да бъде проследено до 105 г. сл.Хр., когато Цай Лун, чиновник към императорския двор на династията Хан, прави лист хартия. Той използва сърцевина от черница, стари парцали, мрежест плат и коноп. Бавно, но сигурно, новото творение достига Запада по Пътя на коприната и производството на хартия в Европа започва. Първо в Испания и в Сицилия през Х век, като с него се занимават предимно мюсюлманите, живеещи там. Най-древният документ, записан върху хартия на Стария континент, е Силоският требник от 1151 г.

следва