club50plus.bg

Носталгия, падения, кръстопътища... Разбити мечти и неочаквани обрати

 

 

 

 

 

Автор:Мартин Ралчевски
Рецензия:Христина Панджаридис
Издателство: Ciela  2012
Корица: мека
Страници: 280
Цена: 15,00 лв.

 

Четвъртият роман на Мартин Ралчевски „30 паунда" е посветен отново на провославната вяра. Естествено и разбираемо! Един автор, завършил „Богословие", прекрачва в мислите си винаги този праг. /Да изневериш на любовта не е само непочтено, но и изтъркано!/ Темата му е близка и съкровена, не изсмукана от фантазията и от ровене в библиотеките, а опитана от собствения опит и знания.

Обикновено колкото и книги да напише писателят една-единствена тематика изпъква и белязва страниците му. Набива се при четене и вглеждане. Останалите теми са като второстепенни герои, които потвърждават основното, усилват ефекта на въздействието.

Главната остава и както й да пише авторът всичко се върти и наслагва, изяснява онова, което го вълнува. Нали писателят пише за това, за което би искал да чете? Да участва в авантюрата,
която съчинява и да не скучае?

„30 паунда" не е текст църква, където влизаш на празник, неделнично развълнуван, смутен или с невидимата гърбица от грижи. Умислен и пронизван като Христос от предателството.
Романът, за мен, е предверието, което те подготвя да се заслушаш, да се настроиш на нова вълна, да изключиш антените си за съмнения и подозрения, да се довериш и оставиш на думите. Вярата не се обяснява. Случва се. Тя е изживяване, опитност, мъдрост. Пресреща те.
Преобръща пътя ти, начертан от умуванията за някъде другаде.

Структурата на текста е динамична и не се натрапват досадни обяснения, специфични словоизлияния по темата за православието. Има действие, забързаност, дори на моменти лаконичност. Сравнявайки с другите две книги, които съм чела – „Безкрайна нощ" и „Горски дух", тук виждам по-изчистена линия на повествованието, наситеност откъм диалози, динамика и фрагменти, без никаква натруфеност и предълги изречения /откриваеми в предишните му романи/.

Последният му роман си прилича с първия „Безкрайна нощ" по начина на протичане на сюжетната линия. Героите пътуват в географски и в психологически план. Срещат се с хора и случките – за добро или за лошо – ги променят, отварят им очите за невидими детайли. Атмосферата се сгъстява, преживяванията се пресяват през гъстото сито на реалността. Пътуването е дълго, изморяващо, везните между „да" и „не" се клатушкат често и равновесието сякаш не пожелава да бъде възстановено, но пътят се ражда след мъката на търсенето.

Главните герои не са противоположности, няма го обичайното смесване на черно и бяло, заплитане, преминаване на определените в началото на действието граници. Имаме двама мъже, две съдби, които още от запознанството си започват да се привличат и допълват.

Иван от послушен син, трудолюбив, невярващ в чудеса, но хванал се здраво за бащината обич, се предоверява, остава инстинктите си да бъдат заглушени от разума и изпречилия се шанс. Очакването да изпълни по-бързо обещанието за купуване на кола за бащи си го прави прекалено доверчив. Обърква книжните му представи и изградени в сивия му и течен свят критерии за човещина и любов. Мечтите му се сблъскват с реалността. От уж положителен герой изпада във все по-увеличаваща се самота и отчаяние.

Джак от самодоволен и финансово осигурен млад мъж, на който липсва единствено здравето, се решава да загърби родителите си и предначертаното бъдеще и да надскочи
егото си. Да направи неочаквано завъртане, странни ходове в търсенето на отговорите на измъчващите го въпроси. От герой, първоначално богат на черни тонове, постепенно пред нас се изгражда в различна светлина. Промяната не е неколкодневна, нито за седмици, а бавна,нелека, необяснима в отделни мигове, но пожелана. Джак израства, животът му се изпълва със съдържание, не разчита на семейството си, загъбва всичко. Остава сам. Открива пътя си в безпътицата на самодоволните свои връстници. Отстрани изглежда гладен и измръзнал, тъжен и далечен, но съизмерим с християнските представи и образност – това е доближилият се до вярата и Бога човек.

Вярата като адреналин ли е представяна в романа?

Като бодлив плет край запустял параклис?

Като чудотворна икона?

Като златна рибка, изпълняваща триста желания? Ще попита и още читателят, купил за първи път книга от Мартин Ралчевски... За неразтварялите подобни четива вероятно определени диалози ще звучат декларативно и нравоучително, скептично и лекомислено... но не се спирайте пред изпречилите се бариери и напластените клишета. Пробвайте и изградете собствено мнение.

Чрез преживяното от Джак, авторът описва със средствата на художествената измислица и майсторството на литературата, един наш съвременник, монахът Антоний /Тодор Джамбазов/, починал в Зографския манастир.

За 30 сребърника Иисус Христос беше предаден, за да донесе възкресението и надеждата. За 30 паунда, дарени от милост и съчувствие, се променя съдбата на един англичанин. Написва се книга.

Книгата е за теб, непознатия, който не се страхува от различното тълкуване и не го мързи да чете, да не се съгласява, но да продължава да чете. Четенето е занимание самотно, но благодатно. И се услажда.

Христина Панджаридис