Още нещо за любовта


041110.0

Normal_gala_malka

Отчаяние и безмерна отдаденост

     Сценарист: Георги Данаилов
Режисьор: Магдалена Ралчева
В ролите: Калин Врачански, Симеон Лютаков, Сепиде Делфоруз, Мария Статулова, Велко Кънев, Йосиф Шамли, Димо Алексиев
Оператор: Александър Лазаров
Продуцент: Станимир Трифонов
Жанр: Драма, Романтичен
България / 2010 / 93 минути
На екраните от 16 декември

Награда за операторско майсторство на 14-тия международен Бердянски филмов фестивал в Украйна

     Една истинска случка от далечната 1945 година възкръсва в дебютния филм на младата режисьорка Магдалена Ралчева. Доктор Иван Руменов (Калин Врачански), асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Негов другар, възвърнал чувството му на радост от живота, става любимецът на местните жители фотограф Дикран (Стефан Лютаков).

Любовната драма пламва, когато бедният, но раздаващ радост арменец се натъква на мина, докато лови риба, и от взрива изпада в кома. В сценария писателят Георги Данаилов тръгва встрани от историческия разказ, за да даде живот на вълнуваща дилема между любовта и отговорността на хипократовата клетва. В болницата се появява красивата Мелвин (в изпълнение на иранската актриса Сепиде Делфоруз). Всички се молят за здравето на Дикран, а лекарите почти не дават надежда. Девойката настоява да се омъжи за пострадалия, без да дава ухо на мрачните им прогнози.


    Във филма малка, но запомняща се роля има незабравиният Велко Кънев, с когото се разделихме дни, преди лентата да се завърти на големия екран.  Това е неговият последен екранен образ.  Зрителите на премиерната прожекция с едноминутно мълчание отдадоха почит към таланта му.

    Той умееше да гримира душата си, да влиза в чужди дрехи и да бъде различен, каза за него критикът Божидар Манов. „Всички сме равни пред смъртта, но има различни между живите. Велко беше много по-различен от нас, това беше човекът, който не знаеше какво е злоба, завист, не знаеше какво е да направиш мръсотия на някого, това беше един изключителен дух", призна актьорът Николай Николаев. "Неговият уникален, тъжен хумор, сякаш пречистваше. След всяко негово изпълнение човек получаваше надежда. Тази негова човешка добрина беше пропила всичките му роли" - думи на актьора Ивайло Христов.

 


Създадена на 20.12.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари