club50plus.bg

В първите часове на настъпилата пролет на сцената на МГТ „Зад канала” се случи премиерата на Шекспировата пиеса „Дванадесета нощ”. Банда от днешни млади хора, всеки ексцентричен по своему и различен, облагородяват бедно пространство в задния двор, където  искат да разберат кои и какви са, Да си млад, да си безотговорен, с отворени взаимоотношения,ге  търсят някаква своя идентичност. Да докажеш себе си чрез смелостта да се влюбиш е в стилистиката на Шекспир от четири века насам, но да останеш съвременен и актуален е голямо предизвикателство за създателите на пиесата.

Дали е различна любовта от онази някога? Важното е, че я има, макар днес да се обича различно.  Шекспир е вечно млад и днес чрез усещанията, които носи съвременната чувствителност на младите хора. Всички артисти на сцената, както и всички създатели на спектакъла са изключително млади хора. Режисьорката Теа Сугарева, сценографката Каролина Далкалъчева, хореографията на Велислава Цветкова, музиката е на Владимир Ампов – Графа, всички те дават сигнала на едно изключително младо, амбициозно, обзето от сериозни творчески намерения поколение. Изразяват съвременните случаи и звуци на нашия свят, с ритъма на  онази музика, която носят младите в себе си, тези, които ние всички обичаме и харесваме, които носят  едно друго усещане за света наоколо. Те всички са на прага да се определят и да преминат от младостта и безгрижието, от безкрайния купон и безхаберието към времето на зрелостта, на човека, който понася отговорност за действията си.

Основната тема любовта в представата на днешните млади е връзката с Шекспир, който винаги е много високо и си остава там, в представите на публиката от нашите среди, с любовта, интерпретирана по нов, съвременен начин. „Дванадесета нощ” полага рамките на този диалог, задава повече въпроси, отколкото да отговаря на тях от сцената, оставя всеки да ги намери за себе си и за останалите, затова, как се променя настоящето, за трансформацията, която придава на живота нови  качества. В онези опорни точки, в които се случва диалогът между публика и участници в пиесата, приемаме всичко, което се случва на сцената с чувство за хумор. Защото това е комедия, според идеята на самия Шекспир, създал т.нар. хепи енд със своя ироничен контекст на творческата си версия.

Спектакълът е съвременен, макар и направен по Шекспир, с костюми и хореография в днешен вид. Идеята е била да се избяга от епохата,  да се създаде едно неутрално от епохата пространство, където група млади хора  да съществуват, да могат да дишат, да танцуват, да бъдат диви, да говорят, да пеят, да боравят с онова, което намират в и около себе си, да го използват като изразно средство в своя младежки бунт. И го правят по своя ексцентричен начин –  искат да бъдат част от тълпата и да бъдат забелязани, като всеки от тях си има своята доза лудост в себе си, за да се отличи от другите. „Дванадесета нощ” забавлява, увлича, кара да съпреживееш настоящето на днешните млади, с предложената вечна любов на  Шекспир.