club50plus.bg

Постановката на Младежкия театър с две номинации и много шум

Автор: Торстен Бухщайнер
Превод: Гергана Димитрова
Режисьор: Василена Радева
Сценография и костюми: Елена Шопова
Музика: Мартин Каров

Участват: Искра Донова, Ангелина Славова, Койна Русева

Къде: Младежки театър „Николай Бинев“, Камерна сцена
Кога: 5 юни от 19 ч

На 27 март тази година ще бъдат връчени поредните награди Икар за постижения в областта театралното изкуство. Номинациите са оповестени и вълненията около тях са факт. В това няма нищо необичайно: дори и най-авторитетните академии, съюзи и фестивали не са в състояние да задоволят всички вкусове и пристрастия в избора си за награждаване.

Нашият дебат около номинациите като че ли се центрира около номинациите на Ангелина Славова и Василена Радева, а причината – за същите свои проявления в Нордост те получиха Аскер миналата година. Веднага, обаче, би трябвало да си припомним, че премиерата на Нордост на сцената на НТМ бе в началото на март 2010 г., т.е. претендентите за Икар бяха оповестени и Аскерите имаха пълно право да спрат вниманието си на новоизлязлата постановка.

Наистина наградата на Василена Радева – изгряваща звезда – предизвикваше известно недоумение: младият режисьор имаше вече зад гърба си няколко много добри постановки. (Грозният и до днес се играе с успех в Театър „София“).

Лично за мен фактът, че комисията по определяне на Икарите реди Василена до авторитетните режисьорски имена на Москов и Морфов е повече от отраден. Нордост е спектакъл, който внушава постановъчна зрялост със своя ярък почерк, сдържана емоционалност и дълбочина. Не мога да не отбележа умението на Радева в подбора и работата с целия екип от свои сътрудници: Елена Шопова (сценография), Мартин Каров (музика) и трите великолепни актриси Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова.

Пиесата на немския автор Торстен Бухщайнер ни връща към събитието, което потресе цял свят – зловещият терористичен акт, извършен от чеченци–камикадзе в Театъра на Дубровка на 23 октомври 2002 г. Нордост е твърде необичайна драматургична творба – тя е подчертано монологична. Героините се срещат „очи в очи“ само на няколко пъти и то за съвсем кратко време.

Въпреки това у зрителя остава усещането, че те разговарят непрестанно една с друга, независимо от тяхната привидна изолираност и вглъбеност в личните им размишления. В началото и трите се готвят за съдбовния 23 октомври, запознавайки ни със съдбите си.

Чеченката Зура (Искра Донова) е загубила своя скъп съпруг, затова преминава 12-месечен курс за атентатори–камикадзе, с мечта по-скоро да се пресели в небесния рай, където я очаква любимия.

Тамара (Койна Русева) е също вдовица – нейният Николай е загинал в Чечня, а темпераментната лекарка има нужда от топла мъжка ръка. Често „прегрешава", но всеки път се явява образа на незримия.

Олга (Ангелина Славова) пък е истинска щастливка. Тя има чудесен съпруг (е, малко пълничък!) и всяка вечер, след като си легне дъщеричката им, изпиват бутилка вино и след това...

В мислите си и трите героини са в очакване на мюзикъла Нордост. Едната, за да изпълни „божията повеля“; другата, за да се наслаждава семейно на забавното сценично зрелище, а третата, уви, трябва да отложи посещението си в Театъра на Дубровка, тъй като е повикана на спешно дежурство в болницата. Там Тамара узнава за превземането на театъра от терористите, задържането на над 800 заложника, сред които и нейните майка и дъщеря, и отправените крайни искания на чеченците към руското правителство...

Следват задъханите часове на очакваната развръзка, която е повече от трагична – вследствие пуснатия отровен газ загиват 41 терористи, но и 128 от заложниците, сред които е и пълничкият съпруг на Олга. Самата тя оживява по чудо. Дъщеря ѝ, както и тази на Тамара, също. И терористката Зура не потегля „към рая“ – остава жива, за да се пита: „Това ли е единственият път към него?“

В последната сцена пред нас са силуетите на три черни вдовици. Този покъртителен финал удивително напомня на сцена от антична трагедия. Сякаш Василена Радева и нейните актриси са дочули посланието, изречено от великия Аристотел четири века преди Христа: „Трагедията не е разказ, а подражание на действие, което чрез състрадание и страх извършва очищение (катарзис) от такива страсти!“

Прочетеш ли сам финалните думи, изречени от Олга, ще потръпнеш от ужас: „Ако освен моя съпруг бе загинала и дъщеричката ми, сигурно и аз бих запасала на кръста си взривове и щях да тръгна...“ Но Ангелина Славова изрича тези зловещи думи нежно. Тя е дори леко усмихната. От очите ѝ лъчи някаква особена светлина.

Дали това не е опит да достигне до зрителя неказана с думи надежда, че все някога... може би... разумът ще надделее над личностните емоции и ще бъдат преодолени родовите, расови и верски предразсъдъци. За да се возим спокойно със самолет или в метро, за да влизаме без страх в големи изложбени и концертни зали и, разбира се, в театрални салони, побиращи над 1000 души, подобни на онзи – в Театъра на Дубровка.

Дано!

Проф. д.изк. Петър Петров