club50plus.bg

Така я нарича пресата в Латинска Америка. Навсякъде по света на оперните сцени грее нейното неповторимо обаяние на оперна певица. Родена преди 110 години, в София, тя учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. Дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида” на Верди. Дипломира се и продължава да учи и усъвършенства музикалната си класа в Италия, Австрия, Франция. Работи над две десетилетия в Гран Опера в Париж, постига международно признание и световна известност.

Илка Попова е единствената недостижима и уникална с гласа си българска певица, с глас-чудо, който се ражда веднъж на хиляда години. С много труд и упоритост, с много човещина и доброта успява да работи зад граница и да покори една след друга световните оперни театри. Успехът и триумфът й навсякъде  представя рядко надарената й певческа природа. Трупа богат репертоар, пее къде ли не по света, очарова публиката с необикновената широта на кадифеното си мецосопрано, който звучи като черковен орган.

По-късно контраалтовите партии в Миланската скала, в образа на Лукреция на Респиги и „Бал с маски” на Верди, в ролята й в „Тристан и Изолда” на Верди я правят неповторима и уникална певица. В Латинска Америка очарова публиката със своя глас и темпераментната си игра, там пресата я нарича „Българската роза” канят я от всички световни оперни театри. Връща се у нас през 1945 г в Софийската народна опера, където създава образа на Графинята в „Дама пика”, на Олга в „Евгени Онегин” на Чайковски, Марина в „Борис Годунов” на Мусоргски, на Ефросина в „Момчил” на Любомир Пипков”, на Кера в „Хитър Петър” на Веселин Стоянов. Голямата наша певица умира през 1979 г, а изкуството й е блестящо проявление на дълбока, творчески богата музикална природа, оцветена с изключителната красота на своя глас, създала образи – неповторими шедьоври.