Денят на театъра


136000.0

Normal_ikar_2011_poster

 

За раждането на традицията и връчването на Икарите

IKAR_2011 На 27 март 1962 г. се открива сезона на „Театъра на нациите“ в Париж. На най-големия театрален фестивал в света му остават само още 6 подобни откривания, но по онова време все още никой не подозира за „смъртта“ му. Именно този старт на фестивала от '62-а година дава повод на Международният театрален институт към ЮНЕСКО да обяви дата 27 март за Международен ден на театъра.

И понеже на подобно събитие му подхожда някаква традиция, всяка година значима личност в областта на театъра споделя своите размисли за живота на сценичните изкуства в съвременния свят. Автор на първото послание от 1962 г. е известният френски писател, естет и мислител Жан Кокто. От тогава до ден днешен тези текстове-послания се разпращат по цял свят, за да бъдат прочетени преди представленията в стотиците театрални зали пред хиляди зрители. Така и става, а традиция се поддържа и досега у нас.

Преди години на няколко пъти имах честта да чета някои от тези послания пред публиката в салона на НТМ. Всеки път те бяха изслушвани с голямо внимание, дори и от най-младите зрители, наричани днес тийнейджъри. Самото представление винаги преминаваше с особено вдъхновение, а публиката ни, убеден съм в това, си тръгваше с чувството, че е присъствала на едно по-необикновено и затова незабравимо събитие.

Различни са проявленията, свързани с 27 март по света. Някъде те се превръщат в мащабни театрални събития, другаде преминават като интимни чествания на любовта към магията на театъра. През последните десетилетия у нас Денят на театъра се ознаменува чрез връчване на годишни награди на Съюза на артистите в България за значими творчески постижения през изминалия театрален сезон.

Дълголетна е историята на нашия съюз. През 1921 г. е регистрирано първото сдружение на театралните деятели Съюз на българските артисти с председател Тачо Тачев. През следващите десетилетия съюзът на няколко пъти мени името си.

От 1965 г., след проведения т.нар. учредителен конгрес, той е вече Съюз на артистите в България – САБ. По време на дългогодишното председателство на големия наш актьор и педагог Любомир Кабакчиев (1970 – 1986 г.) се появява идеята всяка есен да бъдат връчвани съюзни награди за ярки постижения през отминалия сезон. Тя е учредена през 1972 г., а първите отличия са връчени през месец септември, две години по-късно.

Статуетката на Икарите, изработена от скулптура Димитър БояджиевДълго време награждаването беше изцяло вътрешно: в апартамента, ползван от съюзната администрация, на четвъртия етаж в кооперацията на ъгъла между улиците „Иван Вазов" и „Поп Андрей“ (днес „Кузман Шапкарев“). Там се събираше секретариатът на САБ и с няколко служители, заети предимно с почерпката, посрещаше избраниците за годишните награди.

Нямаше номинации, нямаше телевизионни камери, нямаше и микрофони. След кратко слово председателят извикваше един по един наградените и връчваше грамотите им. (Моите две награди за рецитаторски постижения получих през 1980 и 1989 г., когато Съюзът се оглавяваше съответно от Любомир Кабакчиев и Ванча Дойчева.) Следваха поздравления (без „пликчета"), прегръдки и наздравици. Имената на отличените от САБ се появяваха само по страниците на списание „Театър“.

От 1990 г. в продължение на 15 години САБ бе председателстван от актьора Стефан Илиев. Именно по негова и на най-близките му сътрудници идея връчването на годишните съюзни награди се свърза с Деня на театъра и доби подобаваща мащабна празничност с богатата си концертна програма.

Тържеството, провеждано години наред на сцената на Народния театър, се предава пряко и по телевизията. През 2002 г. наградата на САБ получи и своето име, Икар, като на избраниците се връчва и статуетка на митическия герой, полетял към слънцето, изработена от скулптура Димитър Бояджиев.

Първият носител на Икар за цялостно творчество бе нашият забележителен режисьор и педагог Гриша Островски. Кои ще бъдат тазгодишните носителите на наградата ще научим на 27 март! Да им е честито признанието на цялото артистично съсловие и, разбира се, на признателната публика!

„Ако красотата не може да спаси света, нека се опитаме поне да спасим красотата!“

Проф. д.изк. Петър Петров


Създадена на 27.03.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Диди_М написа:

    Преди почти 10 години

    Заповядайте на куклен театър! Той не е само за малки деца, а и за порастнали. Когато възрастен човек гледа куклен театър, той се разтоварва от натрупаното ежедневно напрежение, връща се назад във времето и макар и за кратко време отново се чувства дете. А какво по-хубаво от това да запазим детето в себе си... Това е едно добро психологическо въздействие и терапия. Заповядайте на куклен театър!:-)