club50plus.bg

 

За раждането на традицията и връчването на Икарите

На 27 март 1962 г. се открива сезона на „Театъра на нациите“ в Париж. На най-големия театрален фестивал в света му остават само още 6 подобни откривания, но по онова време все още никой не подозира за „смъртта“ му. Именно този старт на фестивала от '62-а година дава повод на Международният театрален институт към ЮНЕСКО да обяви дата 27 март за Международен ден на театъра.

И понеже на подобно събитие му подхожда някаква традиция, всяка година значима личност в областта на театъра споделя своите размисли за живота на сценичните изкуства в съвременния свят. Автор на първото послание от 1962 г. е известният френски писател, естет и мислител Жан Кокто. От тогава до ден днешен тези текстове-послания се разпращат по цял свят, за да бъдат прочетени преди представленията в стотиците театрални зали пред хиляди зрители. Така и става, а традиция се поддържа и досега у нас.

Преди години на няколко пъти имах честта да чета някои от тези послания пред публиката в салона на НТМ. Всеки път те бяха изслушвани с голямо внимание, дори и от най-младите зрители, наричани днес тийнейджъри. Самото представление винаги преминаваше с особено вдъхновение, а публиката ни, убеден съм в това, си тръгваше с чувството, че е присъствала на едно по-необикновено и затова незабравимо събитие.

Различни са проявленията, свързани с 27 март по света. Някъде те се превръщат в мащабни театрални събития, другаде преминават като интимни чествания на любовта към магията на театъра. През последните десетилетия у нас Денят на театъра се ознаменува чрез връчване на годишни награди на Съюза на артистите в България за значими творчески постижения през изминалия театрален сезон.

Дълголетна е историята на нашия съюз. През 1921 г. е регистрирано първото сдружение на театралните деятели Съюз на българските артисти с председател Тачо Тачев. През следващите десетилетия съюзът на няколко пъти мени името си.

От 1965 г., след проведения т.нар. учредителен конгрес, той е вече Съюз на артистите в България – САБ. По време на дългогодишното председателство на големия наш актьор и педагог Любомир Кабакчиев (1970 – 1986 г.) се появява идеята всяка есен да бъдат връчвани съюзни награди за ярки постижения през отминалия сезон. Тя е учредена през 1972 г., а първите отличия са връчени през месец септември, две години по-късно.

Дълго време награждаването беше изцяло вътрешно: в апартамента, ползван от съюзната администрация, на четвъртия етаж в кооперацията на ъгъла между улиците „Иван Вазов" и „Поп Андрей“ (днес „Кузман Шапкарев“). Там се събираше секретариатът на САБ и с няколко служители, заети предимно с почерпката, посрещаше избраниците за годишните награди.

Нямаше номинации, нямаше телевизионни камери, нямаше и микрофони. След кратко слово председателят извикваше един по един наградените и връчваше грамотите им. (Моите две награди за рецитаторски постижения получих през 1980 и 1989 г., когато Съюзът се оглавяваше съответно от Любомир Кабакчиев и Ванча Дойчева.) Следваха поздравления (без „пликчета"), прегръдки и наздравици. Имената на отличените от САБ се появяваха само по страниците на списание „Театър“.

От 1990 г. в продължение на 15 години САБ бе председателстван от актьора Стефан Илиев. Именно по негова и на най-близките му сътрудници идея връчването на годишните съюзни награди се свърза с Деня на театъра и доби подобаваща мащабна празничност с богатата си концертна програма.

Тържеството, провеждано години наред на сцената на Народния театър, се предава пряко и по телевизията. През 2002 г. наградата на САБ получи и своето име, Икар, като на избраниците се връчва и статуетка на митическия герой, полетял към слънцето, изработена от скулптура Димитър Бояджиев.

Първият носител на Икар за цялостно творчество бе нашият забележителен режисьор и педагог Гриша Островски. Кои ще бъдат тазгодишните носителите на наградата ще научим на 27 март! Да им е честито признанието на цялото артистично съсловие и, разбира се, на признателната публика!

„Ако красотата не може да спаси света, нека се опитаме поне да спасим красотата!“

Проф. д.изк. Петър Петров