club50plus.bg

Станка Калчева дълбоко в същността на тази необикновена жена

Автор: Саня Домазет
Режисьор: Веселин Димов
Сценография: Венелин Шурелов
Музика: Калин Николов
Анимация: Евгения Сърбева
Костюми: Антоанета Костова 

Участват: Станка Калчева, Цвeтан Даскалов, Малин Кръстев, Койна Русева, Вихър Стойчев, Вежен Велчовски, Искра Донова, Елена Бърдарска

Къде: Младежки театър „Николай Бинев"
Кога: 8 юни от 19 ч

Вече повече от половин век откакто мексиканската художничка Фрида Кало „отлетя" към вечността, но интересът към нея не намалява. Напротив, като че ли нараства с всеки изминат ден. 

В най-големите книжарници по света се предлагат албуми с нейните картини, книги с дневниците и писмата й, с анализи и очерци, посветени на личноста и твореца Фрида. Появи се и игрален филм, а сръбската писателка Саня Домазет сътвори пиеса, чиято постановка на сцената на Младежкия театър, режисирана от Веселин Димов, се радва на напълно заслужен интерес.

Затова въпросът „С какво привлича явлението Фрида Кало?" идва напълно естествено.

На първо място бих поставил нейната живопис, чиято оригиналост трудно може да я причисли към някое определено художествено направление. Казват, че съм сюрреалист, а аз не бях – твърди самата Кало. – Никога не съм рисувала сънища. Рисувах собствената си реалност!

Може би затова автопортретът заема съществен дял в творчеството й, особено след развода с Диего Ривера (1939 г.). Рисувам себе си, защото себе си познавам най-добре, подчертава Кало. А физическото страдание съпътства целия й живот – вследствие на заболяване от полиомиелит нейният десен крак е деформиран; преживява и тежка трамвайна катастрофа. Но всичко това не сломява духа й.

Надарена с остро чувство за социална справедливост, тя не крие, а демонстрира смело своите крайно „левичарски" увлечения. Оттук и познанството й с Троцки. Не се бои и от клюката относно своята сексуална „освободеност". Над всичко обаче стои изгарящата връзка с Диего Ревера – бурна любов, брак, раздяла... И, разбира се, изкуството – цветните платна, които осмислят съществуванието й.

Но да се върна на постановката и на това, което ще видите в Младежкия театър. В своята пиеса Саня Домазет се спира на последните дни от живота на Фрида Кало. Съвсем естествено в такива моменти да се появяват виденията на всички личности, чието присъствие години наред е влияело на нейните проявления и в личен и в професионален план.

„Оживява", макар и за кратко, баща й – представен дискретно, но запомнящ се в изпълнението на Вихър Стойчев. След него се появява Троцки. Въпреки използваните леки гротескови щрихи, героят, превъплътен от Малин Кръстев, не се дели стилово от останалите персонажи.

С дълбока проникновеност Койна Русева ни представя Мария – един по-скоро събирателен, отколкото действително съществувал спътник на художничката. На нея й е необходима тази примирена, скръбна фигура, защото само такава би намерила сила да й поднесе чашата с отровата.

В последните мигове до Фрида ще бъде отново Диего Ривера. Разбира се, той се появява и по-рано на сцената, и то – не веднъж. Точно и богато щрихира Цветан Даскалов образа на великия мексикански стенописец. Но и той, както и всички други актьори в спектакъла, „играе" преди всичко за главната героиня – за Фрида Кало.

Не зная какви актриси по света са изпълнявали тази изключително трудна роля. Но, смея да твърдя, едва ли би могло да се намери по-подходяща от нашата – от Станка Калчева. И то не само заради удивителната физическа близост на актрисата с Кало – фигура, лице, очи, сключени вежди и пр.

Станка Калчева вниква дълбоко в същността на тази необикновена жена – постига невероятното умение да предаде и нейната болка, и нейната усмивка. Не се бои да се самоиронизира, дори и в моментите на гневни изблици към околните. Станка говори напълно естествено, но ясно, отчетливо, със съвършена дикция. Всеки жест е точно премерен и затова естествен и убедителен. А как само слуша „излиянията" на извиканите за нов живот свои видения от миналото!?

Няма и следа от примадонство в сценичното й поведение, сякаш другите са по-важни за нея. Или по-точно – не по-малко необходими за цялостното звучене на спектакъла. Без да се старае да бъде „трагичка", Станка Калчева всъщност играе дълбоко трагично. Пред нас оживява героиня, която търси живота и в смъртта.

Една от най-големите заслуги на режисьора Веселин Димов е именно работата с актьорския състав. Той е успял да го направи свой съучастник в стемежа си да изгради един визуален спектакъл, който пренася в друг свят и разказва за една емблематична, чаровна и многопластова личност.

Художникът Антоанета Кръстева е оформила главната героиня (костюми, прически, грим) като познатата ни от автопортретите Фрида. Сценографията на Венелин Шуралов е на пръв поглед почти аскетична, но в същото време като че ли в нея оживяват фонове от картините на Кало.

Ето защо ще присъствате на спектакъл с ярка зрелищност, който в същото време е дълбоко съдържателен и вълнуващ. Както твърди самият режисьор, целта му е да ни внуши, че Фрида е пример за това как болката може „да качи човек на друго ниво с напомняне, че болката е също и будност".

Проф. д.изк. Петър Петров