club50plus.bg

Три поколения актьори в блестящата комбинация на Аз плащам

Автор: Ив Жамиак
Превод: Снежана Русинова-Здравкова
Режисьор: Владен Александров
Сценография и костюми: Елена Иванова
Костюми: Елица Георгиева

Участват: Аня Пенчева, Михаил Петров, Йорданка Кузманова, Георги Мамалев, Марта Кондова, Христо Терзиев

Къде: Народен театър „Иван Вазов“, Камерна сцена
Кога: 4 и 12 юни от 19 ч

Поклонниците на театралното изкуство винаги са се вълнували от всяка нова среща с актьора, на чието майсторство са се възхищавали години наред. Особено в случаите, доста редки, уви, когато техният любимец е съхранил напълно свежестта на своя талант.

Героинята на Йорданка Кузманова се появява само в две сцени от спектакъла Аз плащам, дело на режисьора Владлен Александров и художника Елена Иванова. Но дори и в това сравнително кратко участие изпълнението на актрисата може да определим като нагледен урок по висше актьорско майсторство.

Всичко е прецизно изработено до най-дребния детайл, като в същото време е съвсем естествено, сякаш раждащо се в момента: прическа, носене на костюм, пластика, поглед, изречена фраза, жест... Преди повече от столетие великата френска актриса Сара Бернар казвала: „Жестът трябва да отразява мисълта, той е хармоничен или нелеп в зависимост от това, дали артистът е умен или не!"

А за говорното умение на Йорданка Кузманова едва ли е необходимо да се говори – тя „защити" словото и като рецитатор, и чрез участията си в киното, БНТ и БНР, и преди всичко от сцената – както някога, така и днес.

В случая с постановка от рода на Аз плащам словесното действие е водещо и дори бих казал – решаващо. То е един от характерните белези на т.н. „булеварден театър". Това прозвище доста често се тълкува съвсем погрешно: възприема се само като развлекателно зрелище, лишено от дълбочина и сериозен мисловен заряд. Това съвсем не така.

Наистина творби от подобен род се създават за нуждите на театрите, появяващи се по големите парижки булеварди още през ХIХ век. Бягайки от закостенелите традиции на Комеди Франсез, трупите на тези театри предпочитат творби, свързани с човешкото ежедневие. Но търсената увлекателна и забавна форма на сценичното зрелище съвсем не означава, че то е лишено от сериозно послание.

Главният герой на пиесата, сътворена от френския драматург Ив Жамиак през 1974 г., организира за собствено удоволствие една забавна игра: срещу добро заплащане наема актриса, улична продавачка на вестници и неуспял художник, с които трябва да се разиграват всяка нощ различни „варианти" на семейно щастие. Но възможно ли е реалният живот да се замени с илюзорен, измислен? Уви, не е.

Неусетно се появява естествено привличане между героя и мнимата съпруга. Постепенно „бащата" се привързва към т.нар. своя дъщеря. Художникът добива творческо самочувствие и то преди всичко благодарение на зародилото се искрено приятелство. Но... договорът, подписан от героите, не допуска прекрачването на границата между играта и реалния живот. Затова ще настъпят разделите – всеки тръгва по свой път, със скръбни спомени за изживените мигове на породилите се искрени човешки чувства.

Тази доста скръбна развръзка все пак е пронизана от един светъл лъч – искрено поднесения финален диалог между най-младите герои, интерпретирани от Марта Кондова и Христо Терзиев.

Без да се поднася натрапчиво, до зрителя достига посланието, че младите няма да се поддадат на внушаваното от техните майки, бащи, дядовци и пр. А защо пък и те, по-възрастните, да не се опитат да променят нещичко в своя бъдещ живот, отхвърляйки и натрупани навици, и измислени норми на човешко общуване...

Зрителят напуска залата с ведро чувство, за което допринася особено много заразителното майсторство на актьорския състав. Михаил Петров убедително разкрива постепенното крушение на своя самонадеян в началото на спектакъла герой.

Аня Пенчева обогатява лирико-драматическите си данни със свежи и находчиви характерно за комедията щрихи.

Обявеният изключително само за комик Георги Мамалев доказва, че може да внушава и топлота, и дори трагизъм.

Изключително радостно е екипното внушение на спектакъла чрез взаимодействието на актьори от различни поколения и особено старанието на младите Кондова и Терзиев всячески да се доближат до интерпретаторските умения на Пенчева, Мамалев, Петров и преди всичко до трудно достижимото майсторство на Йорданка Кузманова.

Проф. д.изк. Петър Петров