Откраднати разкази повдига много въпроси

Моралът и етиката в приемствеността на поколения творци
Normal_img_9163

Да откраднеш нещо в наши дни, почти е недоказуемо, остава дори непорицано, а още по-малко моралът възпира това действие, ако липсва у човека. Пиесата „Откраднати разкази” в зала „Миракъл” на театър „Българска армия”, на автора Доналд Маргулис,  представя съвременен ракурс на проблема за заимстването, плагиатството на интелектуална собственост, в липсата на надграждане на достигнатото отпреди. Сюжетът на тази пиеса представя хроника на определен период от живота на две жени, с отделни сцени-извадки от този период, моменти от тяхното битие.

   Двете жени Рут и Лиса са писателки, като по-възрастната преподава художествено писане на своята ученичка, по-младата Лиса. Ставаме свидетели на техния живот, процеса на техните взаимоотношения – сближаване, обич, криза, раздяла, в живот събран в отделни етюди от техния съвместен творчески път, отразен в рамките на шест години, те се явяват извадка от целия им живот на всяка от героините. В началото е представен разказ за творческата природа на писателската професия, за самия акт на писането и богатството на творческото въображение на Рут Стайнър, подредени лични житейски истории, присъствие на личности в нейния живот, събрани в техните особени биографии в спомените на писателката. Американският авторът Доналд Маргулис, който е носител на наградата „Пулицър” за драматургия, развива в градежа на сюжета разказа за много лични страни от живота на героинята, егоцентризма и капризите в нейното творческо решение, представя вдъхновяващите мигове на творческата и професионална природа на писателката.

   Докато се развиват взаимодействията между възрастната, доказала се писателка и начинаещата Лиса, те претърпяват свои метаморфози, открояват породилите се професионални морални проблеми и проследяват границите на творческия егоцентризъм и на двете героини. Какво и доколко е позволено в ограничаващите табута на творческите възможности и взети решения на героините, изпълва нравствения кодекс на писателя въобще, докъде стигат границите на творческото любопитство, на воайорството и присвояването на чужди сюжети, което  създава рискове и навлизане в личното пространство на всеки творец. Колкото повече вървят напред Рут и Лиса, толкова повече затъват в бездните на човешката душа, а въпросът за отговорността на твореца пред обществото и пред самия него е извадено на показ.

   Отношенията на двата персонажа, на двете жени е сблъсък и отдалечаване една от друга, разрушаване на онази предишна душевна близост, която са имали през годините, разрив на чувства, идване на болката и последвалата неизбежна раздяла, пред лицето на смъртта – творческа и физическа с цялата категоричност на съдбата.  Тя чака на вратата на едната пред очите на другата героиня, в момент на разрушено човешко общежитие, стигнали до края на вълнуващия разказ в пиесата, в която и автор и сценарист поставят отворен краят, без да дават категорично решение на дилемата. Проблемът си остава с личен избор за всеки творец.

   Великолепна постановка на доайена на българската драматургия проф. Красимир Спасов, с изключителното присъствие на сцената на голямата българска актриса Меглена Караламбова и на новия дебют на младата Кристияна  Ценкова, заедно със сценографията на Красимир Вълканов, костюмите на Невена Белева и драматургията на Наташа Колевска – целият екип създава една елитарна, бутикова пиеса, която ще провокира много днешни творци, безспорно може би ще предизвика противоречиви мнения и позиции, но ще повдигне изключително важни въпроси на нашето време – за морала и етичността във взаимоотношенията между млади и стари творци, в сблъсъка на поколенията и въпроса за личния избор.


Създадена на 30.04.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари