"Посещението на старата дама" идва навреме

Normal_poseshtenieto_18_ctn_2

„Издигни се до една чиста човечност!"

Режисьорката Бина ХаралампиеваВ трудното настояще и тъкмо навреме в салона на Малък градски театър „Зад канала" започва да се играе пиесата на Фридрих Дюренмат „Посещението на старата дама", постановка на Бина Харалампиева, режисьор и директор на театъра, сценография и костюми Петя Стойкова, по музика на Асен Аврамов. Това е най-известната творба на швейцарския драматург, дошла навреме в днешното объркано социално и икономическо положение у нас. Писана в средата на миналия век, тя и днес представя остър сблъсък между европейските ценности и продажната природа у човека. Сега му е времето, днес в пиесата отново стои актуална цената, която човек плаща в желанието си да стане богат, погазвайки морални и етични норми. А цената е голяма. Анета Сотирова в главната роля на Клара Цаханасян лети през годините на своя жребец – бурен превратен живот, заплашващ да я изхвърли от седлото. Някога главните роли са играни от Лив Улман и Антъни Куин във версия на Бергман, преди повече от четири десетилетия в Театъра на армията, с роли, изпълнени от Леда Тасева, Иван Кондов, Наум Шопов, а в по-ново време от Рени Врангова и Валентин Ганев в Народния театър.

Днес моралните императиви на времето са едни и същи – цената на компромиса – дали човешкото и хуманното ще се замени с чифт подарени жълти обувки, копринена вратовръзка, или чашка скъп коняк, срещу това да убиеш човек по прищявка на богата госпожа, дошла да отмъсти на бащата на мъртвото си дете, е дилема, която може да застане пред всеки. Да убиеш, защото някой плаща за това и превръща живота ти от празно безделие във временно повишен стандарт на живот, е тема актуална, съвременна и днешна. Кой с какво иска да направи компромис, за да заживее добре, е въпрос на личен избор. Но с времето, натоварвайки с грехове душата си, дилемата застава като обвинител пред човека още от библейско време, с братоубийството на Кайн над Авел и до днес виси над него като дамоклев меч.

До днес човекът се бори с тъмните страни на душата си, не устоява на изкушенията, притиснат от безперспективност, бездуховност, безнравие и липса на морал. И ако с това слага начало на ново грехопадение, то утре се оказва повод за ново завличане надолу към ада на нови души, неустояли на поредния натиск. Режисьорката Бина Харалампиева много тънко и точно води героите в избора в психологическата дилема. Трябва ли да се плати цената на греховете и на големия компромис, или да се свиква с това? По какъв начин се свиква с компромиса в наше време? – задава въпросите доказано талантливата режисьорка. Решението за поставяне на пиесата идва тъкмо навреме и ни дава допълнително основание да се чувстваме добре, защото имаме възможност да избираме и да задаваме своите въпроси, да търсим личните отговори, а те днес не са така категорични. Във всеки човек има различна борба и той продължава да се рови в себе си и да търси своите отговори. Един от най-важните е може ли да остане чист и неомърсен след направените грехове. Докъде се приплъзва падението и колко дълбоко се намира адът, до който стига човекът?
Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
С човешките си страсти, избор, грехове и грехопадения светът на Дюренмат е от хора истински и не съвсем. Понякога фарсът надделява, метафората се покрива с реалността и светът изглежда като лудница, светът е лабиринт от възможни посоки и избори. Изненадва фактът, че подобна дилема, стояла и пред хората преди половин век, днес е също толкова актуална, защото става въпрос за отстояване на общочовешки ценности. Някои се опитват да бягат, за да не влизат в изкушения, но други не устояват. Страдат за някаква рядка зоологическа ценност, но не и за човека. Кризата е оправдание за невежите и аморалните, за хората, в които няма ценностна скала. Много и различни са редакциите на тази пиеса, но този път режисьорката Бина Харалампиева е имала внимателен подход към темата, поставя въпроса за избора в съчетание на търсенето на нови възможни за избор на постъпката, като резултат на новото и днешното, натрупано в битието и съзнанието на всеки от нас. С умел режисьорски усет тя преминава през цялата пиеса без да нарушава центъра такъв, какъвто е замислен и представен от самия Дюренмат, в средата на миналия век. И в това е несъмненото майсторско умение – хем да си в замисъла на автора, хем да си в наше време и да изглежда актуално.
Днешното ни време е разкъсвано от отдавна натрупвани обществени разочарования, от които човек се усеща притиснат от обстоятелствата и тогава компромисът идва като избор на съдбата, като онзи неин крив пръст, който обръща в друга посока хората и ги лишава от основни човешки характеристики, от морал и чест. Посещението на старата дамаЖивеем в парадоксална ситуация, в която гротеската достига до онази точка на разстройство в логиката, в която разумът се предава, преди да се съвземе отново. „Хуманизмът, господа, е бизнес за милиони", самодоволно изрича Клара, купила всичко, което може да пожелае да притежава с милиардите си – бедните хора, градчето с всичките фалирали предприятия, гората, природата. Но най-скъпата цена, която тя иска да отнеме от хората, е човечността, пожелала да ги тласне към убийство, макар и осмислено като отмъщение за някогашния си млад погубен живот. Повече от всякога пиесата идва днес да подсети, че за истинските стойности трябва да се воюва всекидневно, да се брани неотстъпно решението да останеш човек – на всяка цена.
Бина Харалампиева дава възможност на зрителя днес да преосмисли няколко важни неща – да се разчете съвременното послание, притчата за грехопадението, да се видят и разберат действителните образи и категории. Кое е различното и колко важен е контекстът на пиесата, в която е изключително важно да се погледне човекът отстрани в днешния страшно динамичен и ограбен откъм духовност свят. Градът на бедните хора се поднася в територия, в която повечето живеят в бездуховно време. Задава се въпросът защо я няма и кое измества духовността от същността на човека.

Действието е представено в смес от жанрове и с преливане в израз на гротеска, която става все по-тежка към края, когато изборът е направен – хората се съгласяват да убият своя съгражданин, за да си осигурят по-добър материален живот. „Водила съм се от интуицията, тази драматургия е страхотен водач", признава Бина Харалампиева. „Тази пиеса има влияние от времето, но нещата са представени в наш вариант. В него има и зловещ хумор, плод на житейски терзания, но и герои, които гледат с чистота и комедийна безпомощност, направеният избор ги води към гротеска и ирония", обяснява режисьорката. На места хуморът прераства в зловеща ирония. Великолепна е сценичната игра на голямата актриса Анета Сотирова. Играта на Веселин Мезеклиев в ролята на Ил е изключително точна. Той отдавна е показал авангардност на актьорското мислене.

Посещението на старата дамаГотов е за ексцентрични ходове, показва натрупани с годините умения от личен опит. „Твърдя, че е от мъжете, успели да съхранят вкуса към ексцентричното", допълва Бина Харалампиева.
Пиесата се играе с голям актьорски състав – 20 човека намират своето точно място във всяка сцена и своя ясен характер в пиесата. Всеки от тях показва по нещо и от днешния човек – полицаят понякога си затваря очите пред престъплението, попът отказва да даде утеха на осъдения на смърт, децата нямат цели, бивш магистрат съди користно и раздава „справедливост" срещу сума от един милиард. Някой от героите признава: „Ние сме безбожници, повече бедни, отколкото опръскани с кръв." После ядат мляко и шоколад, пушат скъпи пури и животът им започва да тече на вересия, срещу голям компромис. Полицаят взема протеста за подстрекаване, а кметът не иска да защити правата на гражданина, попът получава нова камбана, но тъпче душата си с грехове. Хуманистичните традиции са в криза.

„Издигни се до една чиста човечност!", призовава един от героите, когато вярата в хуманността умира. „Нямам право да се боря!", предава се изчерпан главният герой, повярвал, че той е положил основите на злото преди години. Но животът трябва някак да продължи. Бина Харалампиева осветлява за пореден път с поставянето на тази пиеса ярки щрихи от човешката природа, проявена тук и в наше време, когато светът преобръща хората и същността им, но отново подчертава и доказва по безспорен начин необходимостта от общочовешките ценности, от морал и нравственост, защото без тях светът би бил по-безпътен и от най-безнадеждния хаос.


Създадена на 06.04.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    София написа:

    Преди около 11 години

    Дълбок анализ на пиесата..с удоволствие бих я гледала!