club50plus.bg

Андрей Аврамов е от режисьорите, които имат особено отношение към музикално-сценичните жанрове

 

Автор: Ричард Харис
Режисьор: Андрей Аврамов
Музика: Денис Кинг
Стихове: Мери-Стюърт Дейвид
Музикално ръководство: Весела Белчева
Степ-танци: Веселин Ранков
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Хореография: Антоанета Добрева–Нети

 

Участват: Антоанета Добрева-Нети, Ярослава Петрова, Меглена Караламбова, Зорница Маринкова, Анна Петрова, Силвия Лулчева, Мая Бабурска, Светослав Добрев, Цветомира Даскалова, Мариана Миланова, Гергана Христова

Къде: Младежки театър „Николай Бинев“
Кога: 25 май и 15 юни от 19 ч

Андрей Аврамов е от режисьорите, които имат особено отношение към музикално-сценичните жанрове. През далечната 1987 г. той дръзна да постави в Младежкия театър нашумелия по цял свят мюзикъл на Л. Барт Оливър. 

По това време Младежкият театър разполагаше със свой оркестър. Неговият диригент, изтъкнатият композитор Георги Тутев, сътвори нова оркестрация и включи повече инстументи. Той бе и музикалният педагог, благодарение на когото мнозина артисти разкриха изключителни певчески умения – Искра Радева и Володя Смирнов, Даринка Горанова и Люба Алексиева и др.

С преместването на театъра в Студентския дом замислените мащаби на постановката Оливър леко пострадаха, но въпреки това тя беше много успешна, и то в афиша на един драматичен театър.

За жалост животът на Оливър бе сравнително кратък: главните герои са 10-12-годишни момчета, чиито гласовете в тази възраст бързо се променят. А и в началото на 90-те години оркестърът беше съкратен...

Това не отчая Андрей Аврамов и той продължи поставянето на мюзикъли: Хепи енд от Дороти Лейн, Йестърдей на Любомир Денев и Стефан Мавродиев, а след завръщането на театъра на „Дондуков“, той отново се зае с Оливър. Спектакълът не отстъпваше на този от 1987 г., но отново се задържа само докато гласовете на момчетата мутират.

       

Затова пък новият, Стъпка напред, убеден съм, ще има дълъг живот. Причината е в неговата заразителност, красота и дълбочина. Мюзикълът на английския композитор Денис Кинг е по едноименната пиеса на Ричард Харис, която, след големия успех на лондонска сцена, бе направена и на филм с Лайза Минели в главната роля.

Стъпка напред е постановка за седем жени и един-единствен мъж (прекрасно очертан от Светослав Добрев), записали се в курс по модерни танци – своеобразно бягство от тегобите на ежедневието. Постепенно в спектакъла ще станем свидетели на естествено възникващите конфликти в един работещ екип, но както обикновено се случва в живота, общите цели ще загладят търканията. И ще се зародят приятелства.

Лагерът на бунтарките (Силвия Лулчева и Марияна Миланова), които отдалечават прибирането вкъщи с посещения на заведения, непрестантно нараства. Дори нежната и срамежлива медицинска сестра на Зорница Маринкова се престрашава да пийне нещо „по-така“.

Прикритите драми в Стъпка напред се разкриват преди всичко певчески – чрез сола и дуети. В тези моменти режисьорът съзнателно прекъсва задъхания ритъм на сценичното действие: осветлението се центрира върху изпълнителите, няма излишни движения или танцови стъпки, и затова зрителят успява неусетно да вникне в сложния душевен мир на героите.

Младият музикален педагог Весела Делчева е помогнала много на актьорите за сложните им партии – не случайно зрителите изпращат всеки певчески номер с искрени аплодисменти. Измежду сериозните актьорски постижения не мога да не спомена тези на Мая Бабурска и Светослав Добрев – двама горди самотника, които прекриват копнежа си за приятелска топлина.

Деликатно и със сдържано чувство за хумор Меглена Караламбова детайлира своята героиня, корепетиторката на групата. Тя само привидно е свадлива и необщителна, но това ще разберем, едва когато главната героиня ѝ сподели тайните си: неосъществената си мечта за голямата сцена, преподаването на модерни танци, за да поддържа семейството си, колебанието си да стане майка или не...

И двете изпълнителки на този сложна роля – Антоанета Добрева-Нети и Ярослава Павлова – се справят чудесно, като всяка разчита на инивидуалните си природни дадености, за да „създаде“ своята героиня.

Антоанета-Нети е и автор и на хореографията на Стъпка напред, но известно време зрителите ще гледат само Ярослава, защото Нети, подобно на героинята си, ще става майка. И публиката, която много я цени и обича, както и целият екип на Стъпка напред ѝ желаят щастлива „развръзка“ и скорошно завръщане на сцената на Младежкия театър, за да крачи години наред спектакълът стъпка по стъпка все напред.

Проф. д.изк. Петър Петров