Билетът

в леко сатиричен стил една случка от живота.
Normal_tinko

Снимка Тинко Дончев

Аз съм добър гражданин на средно статистически град в родната ни страна.Плащам си редовно данъците в общината и каквото си купя в близката бакалия. С жена ми населяваме панелка от соц.годините  на историята ведно с други представители на населението на тази държава на Балканите. Дъщеря ни гони някой из Европа, я Михаля, я някой Майкъл, но изглежда още  не го е хванала, защото вече 3-та година стои там. Остане ли време за нас, редовно се гледаме по интернета като герои от нашумял сериен филм.

Тази година незнайно как местният  футболен тим, на който аз съм отявлен фен, се засили  и биеше наред. Освен  това скоро навършваше и кръгли 100 години от създаването си. Очакваше се да се организират големи мероприятия по този случай.Така идващата събота ще се състои футболна среща с виден европейски отбор, носещ същия спортен екип.За града ни това събитие беше огромно и нечувано. Не само верните фенове бяха подивели на тема предстоящата футболната среща.Тъй като интересът към срещата беше по-голям от реалните  седалки  на базата, то всеки търсеше начин да се снабди с безценната хартийка - билетът. И аз на свой ред задвижих колелото и чрез един,друг и трети ми бе обещано тази вечер да го получа. На въпроса ми как да благодаря на приносителя на билета, ми бе отговорено ”Почерпи го там нещо” . С нетърпение завърших трудовия си ден и бързо материализирахме срещата с жена ми в близката бакалия. Напълнили здраво двете маркови чанти  подредихме холовата маса богато. Питиетата стояха като горди „командири” пред чиниите с мезета. Цветните блюда с всевъзможни ядки и цитрусови плодове изпълваха везаната бяла покривка, която вадехме само на празник. До скарника на терасата бяха стройните редици на кебапчета и кюфтета в очакване да завземат полето с реотани.Тиха и нежна музика  от уредбата изпълваше стаята.На тавана ярко светеха и шестте крушки на новия ни полюлей.

Семейното ни огнище беше в очакване на среща с приносителя на билета.

 И ето около 15 минути след уговорения час на вратата се позвъни.Голям българин изпълни изцяло входната празнина. С две три думи и вестителят е на масата. И  започнахме с жена ми да „сервираме” прословутото българско гостоприемство. Подхванаха се едни теми и за общи познати и за общи непознати. Питиетата в шишета намаляха драстично. Мезетата поемаха своя единствен „път”и заголваха чиниите. Кебапчета и кюфтета преминаха  в строен ред и през скарата. Музиката безспирно пригласяше на това мило семейно тържество. Часовникът и той слушаше госта като забрави за своя ритмичен ход.На масата се водеше приятен разговор, подсладен към края с  баклава в  тарелка.

- Мисля, че от втори ред ще виждате и чувате много добре - авторитетно заключи приносителя, отпивайки последната си чаша.

- Можеше и по-назад , но така ме посъветваха да направя –продължи той.

- Плюс това певците са световно известни и така вие ще ги виждате отблизо.

- За какви певци и кого да виждаме –се спогледахме с жена ми  с моя вече размътен поглед.

- Та на терена ще се показва майсторски футбол най-вече от единия отбор.

- Чакай, чакай - преглътна набързо парчето баклава големият мъж.   - Вие нали сте семейство Зънзарови  от вход Б.

- Не –дружно на висок тон отговорихме с жена ми.

- Ние сме Зънзарови от вход В. Във вход Б на същия етаж живее   братчед ми – набирах звучна сила аз.

- Съжалявам много - надигайки голямото си тяло  измърмори мъжът.

- Този билет е за гостуването на световно известните трима тенори в операта. Очевидно е станала грешка. Билетът не е за Вас - редейки думите отстъпваше към изхода приносителят.

 На вратата се звънна. Друг едър мъж с билет в ръка стоеше на разтворената врата. 

- Билетът за футболната среща – с патос извести човекът, разминавайки се с другия. Очите му се плъзгаха по-холовата маса. Очевадно нямаше на какво да се спрат. Чиниите белееха със своята празна белота.

- Благодаря все пак - изпи  жадно студената чаша пепси новият приносител.

- Билетът е  за много хубаво место,19 ред зад южната врата. И да викате за нашите момчета - отбеляза той , слизайки надолу по-стълбището.

- Ще викаме,че даже ще пропеем арии от опера - си казахме с жена ми, гледайки опустошената холова масичка.-Това е юбилей, кеф ти на опера, кеф ти на мач.

 „На кого  и къде ще му е по-хубаво” се замислихме двамата  за предстоящите две събития в нашия град с именити участници.

     


Създадена на 28.03.2014 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Valentina Psaltirova написа:

    Преди повече от 10 години

    Нещо за автора да напишете!