club50plus.bg

Гарантиран успех

Всичко започна с магарешкия инат на любимите ми летни панталонки. Бях извадила от гардероба летните дрешки от миналата година и ги мерех една след друга. Всички те се оказаха силно отеснели, (как няма да се свият при тази теснотия в гардероба!), но все пак послушно се оставиха да бъдат облечени. (Приятели сме все пак, толкова години се познаваме!) Въпросните панталонки обаче запецнаха с широко ухилен цип по средата на моста, т. е. – на пътя към талията и не отстъпиха, докато не ги събух.

Бре, ами сега!

Наведох се с пъшкане и измъкнах кантара от най-далечния ъгъл под леглото, където го бях напъхала да спи зимен сън, хем той да си почине, хем аз да си гризкам шоколадите, необезпокоявана от никого.
60!!! Шестдесет килограма!?!

Цели пет килограма повече от миналото лято! При ръст малко над 1.60 и възраст... а бе, забравих на колко, но следващият кръгъл юбилей ще е на 60. Че аз толкова шестици и в гимназията съм нямала! Пълна отличничка!

 

„Пълна... Не ми харесва тази думичка... Никак не ми харесва..." Ще гледам да не я употребявам, че ми навява едни асоциации..."

Зарязах свилите се от теснотията дрехи, грабнах чантата и излязох. „Великден е на прага, трябва да напълня хладилника."

Съседите ме поздравиха с усмивка и се качиха в асансьора с пълни торби в ръцете.

Улицата беше пълна с хора. Уж беше бял ден, а луната намигна от небето на пълната мифигурка. Пълнолуние...
Стига!!!

На мен зорът ми е докато взема решение.

А единственото възможно решение в случая беше какво? Диета, разбира се!

Качих се обратно с стаичката си, грабнах телефона и звъннах на най-кльощавата, искам да кажа – на най-елегантната си приятелка.

- Само морковена диета! – отсече тя. – Сутрин – сока на три изцедени моркова, на обяд – салата от пет настъргани моркова, вечер...
- Преди или след ядене? – питам аз с химикал и лист в ръцете.
- Вместо ядене, миличко!

При тези думи стомахчето ми така се присви от страх, че му дадох едно блокче шоколад на миличкото. „Спокойно, приятелче, потупах го, пълни отличници може и да сме, но за пълно куку още ни е рано!"

Към кого да се обърна за помощ?...

Сетих се за една приятелка, която всяка пролет минава на житен режим с още една група ентузиасти като нея. Дали да й звънна?... Защо да го правя, аз зная какво ще ми отговори:

- Щом аз го правя, значи – можеш и ти! Всеки от нас има в себе си скрита воля като диамант, само трябва да я прояви!

Да... за някои неща и аз имам инат, тъй де, воля като диамант, но като видя блокче шоколад или парче тортичка... нещо в структурата на диаманта се променя и ставам... графитче. А с графитчето, това го знаем всички, можеш само да надраскаш нещо на белия лист... докато си хапваш.

В този миг пред очите ми изплува фигурката на моята най-усмихната и доволна от живота приятелка.

Висока метър и петдесет, с тегло... сто килограма и с чар, който прави мъжете щастливо луди.

- Казват ми лекарите да махна половината от теглото си! – обича да казва тя. – Но, я кажете ми, коя прекрасна половина от себе си да махна? Дали предната или задната?

Как не се бях сетила за нея до сега!

Грабнах телефона и набрах номера , намигвайки шеговито на инатите панталонки.

- Имам новина за теб, която много ще те зарадва – каза тя, преди да съм и заплакала на рамото – НА ЗЪРНЕНА ДИЕТА СЪМ!!!
- ???...

„И ти ли, Бруте?!..."

- Най-хубавата диета е ЗЪРНЕНАТА! – звънна гласът, преди на мен да ми се върне загубеното дар слово. – ЯДЕШ ВСИЧКО, КОЕТО ЗЪРНЕШ, стига да става за ядене!!!

Започнах диетата начаса и още я спазвам стриктно. Доста последователи станахме, нищо чудно и клуб да основем в града.

А, панталонките ли? Дори не помня къде ги сложих!