Разлики между Юлиански и Григориански календар

Вместо 1 април през 2016г. в България става 14 април
Normal_gregory_xiii

Папа Григорий XIII, снимка Уикипедия


Почти на всеки празник, особено ако той е религиозен, ние употребяваме понятията "по стар стил" и " по нов стил". Ето, например идващият Гергьовден твърдо празнуваме "по стар стил", докато повечето останали празници - по нов. Каква е разликата и защо имаме стар и нов стил в календароброенето?

Когато римляните завладяват Египет, те се  запознават с начин на времеизчисляване, различен от онзи, който употребяват. Юлий Цезар решава да въведе този нов начин за времеброене и в Рим, като го направи по-точен, за да се свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. Цезар нарежда на изтъкнатия Созиген - александрийски математик, да създаде адаптиран римски календар по модел на египетския и нарича календара на своето име - Юлиански. Юлианският календар е въведен в Римската империя на 1 януари 46 пр. Хр. и така от 1 януари започва началото на годината.

В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дена и 6 часа, а  всяка четвърта година  се състои от 366 дена и е наречена високосна.
Гръцкият астроном Метон обаче в своите изследвания на лунните цикли открил,  че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение, което  означава, че през тези 19 г. нито един месец от слънчевата година не съвпада с месеците от лунната година поради различната им продължителност и брой, а оттук - разположение спрямо месеците на другата годин). Това откритие помогнало на съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година, но трудно останало съгласуването на лунния календар с Юлианския, . в който 19-годишен период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа.Така се получавало изоставане от 4 дни. 

С високосната година по Юлианския календар, добавянето на един ден на всеки четири години, довело до по-голяма ължина от 365,25 дни, което е причина за разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.

За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието калабрийският доктор Алойзий Лилий през 1582 г. предлага нов календарен метод.   Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII. Това е т.нар. Григориански календар, който премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:

  • годината е кратна на 100;
  • годината не е кратна на 400.

Както в Юлианския календар, така и в Григорианския, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са. Ако при Юлианския календар винаги имало високосни години, Григорианският пропуска три високосни години на четири века.

Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни, а целият процес трае повече от три века.

 Страните, които са под властта на папа Григорий - Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други като Франция. съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, аизточно-православните — чак в началото на 20 век.

В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България официално преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. 

Вечният григориански календар от 15 октомври 1582

Разликите в двата календара са следните:

  • За събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (юлианския, „стар стил“) и всички дати се запазват, без да се прави поправка. при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).
  • Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в григорианския календар (по „нов стил“).
  • Датата 29 февруари не съществува в григорианския календар (по „нов стил“) през годините 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г.
  • Годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“, дори и да са били отбелязани по стар стил. Ето необходимите поправки за събития,отбелязани по „стар стил“ в посочените интервали:
  • 5 октомври 1582 – 28 февруари 1700 : 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил);
  • 29 февруари 1700 – 28 февруари 1800 : 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 12 май по нов стил);
  • 29 февруари 1800 – 28 февруари 1900 : 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил е същият ден като 18 февруари по нов стил);
  • 29 февруари 1900 – 28 февруари 2100 : 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил).

Важно е да се знае, че въпреки че официално България приема Григорианския календар през 1916 година Православната църква в страната  продължава да следва Юлиянския календар чак до 1968 г. , когато се преминава към т.нар,"поправен Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. От този момент на сетне църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници, какъвто е Възкресение Христово и свързаните с него празници се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор. Порзвани са данни от Уикипедия


Създадена на 14.04.2014 г.

Коментари

  • 682e7b7936ef97be602db81f0cd97d90?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    pavel aleksiev написа:

    Преди почти 5 години

    годината има 365д.5ч.48м.45.5сек. по Григорианския календар