За произхода на Джулай Морнинг

един съвсем български празник

035385.0

Normal_yellow_sunrise.jpg

В годината 2007-ма Джон Лоутън изпява за първи път у нас едноименната си песен в изгрева на 1 юли. Това стана на най-източния бряг, при скалите на село Камен Бряг, където Слънцето за първи път докосва сутрин българската земя. Известното парче на Юрая Хийп от 1971 г дава начало на традицията на този хипи празник и в България.

Българското начало е през 1980 г във Варна.  От тогава насам, на всеки 30 юни срещу 1 юли, големи групи млади по душа хора се събират крайбрежието на нашето Черноморие, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето и с този акт  се пречистват пред него. Колкото и езически да изглежда този ритуал, той няма никакво религиозно съдържание.

Когато това се случва за първи път в България, на няколко млади момчета им предстои да влязат в казармата и решават за последно да имат своето безгрижно лято на брега на Черно море. Следва купон без край – с малко спане и много забавления, песни и танци и, разбира се, много щуротии. Но всичко е в желание за добро настроение и прекрасно прекарване, една нощ в луд купон, дочаквайки първите слънчеви лъчи, гледайки изгрева на сутринта като събитие, натоварено с ново значение. Тези няколко млади луди глави си дават дума да се събират всяко лято на този ден и да посрещат благоговейно първите слънчеви лъчи. Едва през 1986 идеята започва да набира популярност и масовост и така довежда до първото събиране в Камен Бряг .

Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други страни. Твърди се също, че е възникнал и като своеобразен протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева символизирало за първоначалните участници посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще. След падането на комунистическия режим, движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.

Ако днес идеята е загубила своето първоначално значение и по-младите хора не знаят много за този празник-ритуал, как и защо е възникнал и кой е авторът на песента-вдъхновител, въодушевлението от посрещането на първите сутрешни лъчи се утвърждава като символ на зараждащия се живот. Това е и  все още  основна причина хората да го честват. След промените от 1989 г., хора които не са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари", решават да започнат да празнуват не само утрото, но и „ивнинга" (вечерта - от July Evening), като се събират в село Варвара на 30 юни.

Джулая е популярен и днес. В него е заложен смисъл на бягство от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от притесненията на големия град. Така, с течение на времето, Джулай морнинг добива все по-широка популярност сред младите хора, като местата, на които се чества, вече се разпростират не само по българското черноморско крайбрежие, но и в повечето големи населени места на страната. Особено популярни са бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове.

Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка тераса от личния дом с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.


Създадена на 01.07.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари