club50plus.bg

Нормалните функции на тялото деградират с нарастването на дефицита

Въпреки че не знаем точната функция на съня, знаем, че той е необходим за правилното функциониране на мозъка. Наспиването е важно за нормалните сърдечносъдови функции, за метаболизма и за имунната система.

Ново изследване на Brigham and Women's Hospital (BWH) в Бостън демонстрира ефекта от краткосрочното (от предходната нощ) и дългосрочното (в продължение на няколко седмици) недоспиване, в комбинация с естествения 24-часов физиологичен (циркаден) ритъм на тялото.

Изследването, резултатите от което са публикувани в Science Translational Medicine, открили, че хроничното недоспиване над 3 седмици влошава в по-голяма степен способността ни да взимаме бързо правилни решения, пише insciences.org. Ефектът се засилва с всеки следващ час будуване, особено в късните часове на нощта, когато обикновено човек не е активен. Когато хронично недоспали хора работят извънредно през нощта, техните реакции се забавят около 10 пъти, което увеличава риска от произшествия и от грешки.

Живите същества – от хората до хипопотамите, имат вътрешен часовник, наречен физиологичен ритъм, който регулира ежедневните промени в телесната температура, мозъчната дейност, производството на хормони, съня и метаболизма.

Физиологичните ритми и циклите на сън и активност са естествено преплетени, затова са необходими специални условия, които да позволят да бъдат проучени ефектите от нарушаването им. Изследователите изработили схема за 9 здрави доброволци, които да живеят 3 седмици, в които „дните" са по 43 часа, от тях 33 часа са предвидени за активност, а 10 часа – за сън. Това прави по 5,6 часа сън на всеки 24 часа. Така планирания „дневен режим" дал на изследователите възможност да преценят ефектите на острото недоспиване заради дългия буден отрязък от времето, хроничния сънен дефицит, причинен от малкото часове сън през седмицата, както и независимият процес на физиологичния 24-часов ритъм на организма.

Резултатите от изследването:

• След 10-часов сън хората винаги се чувствали и работели добре, но това се влошавало след всеки следващ 33-часов буден период;
• Имало допълнителен ефект от хроничния недостиг на сън – с натрупването на сънен недоимък, времето за реакция намалявало по-бързо за всеки час в будно състояние, въпреки че е било в нормалните граници веднага след събуждане;
• Когато физиологичният ритъм на тялото е на най-бавен нощем късно/рано сутрин, реакциите винаги са забавени, особено след остро и хронично недоспиване;
• Когато физиологичният ритъм е най-бърз късно следобед/рано вечерта, времето за реакция е сравнително нормално, въпреки продължителното остро и хронично недоспиване.

„Много хора изпитват необосновано чувство на увереност, че след хронично недоспиване могат бързо да се възстановят само след един или два дни с добър сън. Работата ни може да помогне да обясним това, че един дълъг нощен сън може да възстанови функциите до нормални нива за около 6 часа след събуждане, а по-високата активност в късните следобеди и рано привечер, определяна от нормалния физиологичен ритъм, до голяма степен прикрива ефектите на хроничния недостиг на сън през останалата част от един нормален ден", казва докторът по медицина Даниел Коен, водещ автор на екипа, изготвил доклада. „Забавеният ефект от хроничната загуба на сън обаче може да причини драстично влошаване на нормалните реакции, когато човек остава буден по-дълго време и продължава да работи."

„Хората, които не се наспиват през седмицата, а си наваксват съня през почивните дни, може да не осъзнават, че генерират хроничен недостиг на сън", казва Елизабет Клерман, старши автор на документа и доцент в отдела по Медицина на съня към BWH. „Това може да доведе до опасни ситуации, в които хората не осъзнават степента на сънния дефицит и опасността от внезапна сънливост докато шофират или работят."

„Тези резултати подкрепят редица други проучванията, които сочат, че лекарите, които дават 30-часови смени два пъти седмично, често допускат грешки от преумора. Недоспиването пречи на шофирането, на работа с тежки машини, при сложните хирургически операции, особено през часовете, отредени за сън", допълва д-р Чарлз Чейслър, съавтор на доклада.