Проф. Тома Пожарлиев: Българското здравеопазване кара мерцедес с парите за трабант

Normal_pojarliev_portret

Но човек не може да иска качествена здравна помощ, когато не дава нищо от себе си

По света хората боледуват колкото в България, но не ходят толкова късно на лекар. Българинът кара редовно колата си на преглед, а от собственото си здраве не се интересува, освен, когато вече няма накъде. Такива са впечатленията на един от най-търсените хирурзи, ръководителят на клиниката по обща хирургия в УМБАЛ "Св.Анна" в столицата проф. Тома Пожарлиев. "Най-доволен съм опериран от рак след 10 години да каже: докторе, жив съм!",  призна той в интервю за Клуб 50+.

Труден ли е достъпът на пациентите до високоспециализираната хирургия и конкретно до вас, проф. Пожарлиев?
Аз преглеждам много пациенти – и в клиниката в „Св. Анна", и в частния ми кабинет на „Солунска". Стремя се никого да не връщам. Явно хората идват там, научавайки един от друг. Но за съжаление много интелигентни хора не отиват на места, на които ще им помогнат. Всяко нещо си иска качеството. Не може хората да се сърдят на джипитата, че не им поставили правилна диагноза. На тях не им е това работата. Те не могат да бъдат компетентни по всичко – по очни заболявания, по кожни, по детски, по вътрешни, да бъдат хирурзи и да поставят точни диагнози. Затова трябва да се ходи при специалисти.

Нали има лимити за направленията?
Вие знаете ли в Европа или Америка колко време се чака, за да отидеш при специалист? Дори когато си готов да платиш кеш, няма да те запишат. Те там не се преуморяват и взимат сума ти пари за консултации. При нас и при най-добрия специалист можеш да отидеш в рамките на една седмица. Говоря за прием извън касата. Но човек не може да иска качествена здравна помощ, когато не дава нищо от себе си. Ако неглижира своето здраве и не ходи на профилактични прегледи, може да е много болен, без да има каквито и да е оплаквания и болки. Само в българския език болест, болка и болница имат един и същи корен. Не без гордост някои хора казват: мен нищо не ме боли и досега не съм ходил на лекар. Питам го: ти имаш ли кола? – Да. – Е, караш ли я редовно на преглед? – Да, както пише в инструкциите. Викам му, кой ти е по-скъп – колата или ти? Просто да се чудиш. Хората трябва лично да се грижат за своето здраве, да се наблюдават и да ходят на профилактични прегледи. Но не само кръв и урина, не това. Всяка възраст има своите заболявания. Камъни в жлъчката и рак на дебелото черво например са страшно чести заболявания. Не е необходимо пациентите да идват в тежки ситуации. Аз съветвам всеки и без оплаквания, независимо на колко години е, задължително два пъти в годината една ехография да си прави. Това е напълно безвреден метод.

Колко операции извършвате годишно във вашата клиника?
Всяка година минават над 2 хиляди души, като аз лично извършвам между 400 - 450 операции. Какъв опит е това! И ние сме го обобщили статистически. Оказва се, че за 20 години пет пъти се е увеличила оперативната активност на пациентите над 65 години. Пет пъти със седем пъти по-добри резултати и седем пъти по-малка смъртност.

С какво обяснявате тези резултати?
Те се дължат на натрупания опит и на технологичните новости в медицината. Сега всичко, което го има по света, се предлага и тук, за съжаление много скъпо. Дори при нас е по-скъпо, отколкото по света. Ние в нашата хирургия, с цялата апаратура, която имаме, а имаме всичко, твърдим, че не може хирургическа интервенция, която ние извършваме тук, да бъде извършвана по-добре, където и да е в Европа и Америка. Разбира се, цените, които дават, са крайно недостатъчни и при нас пациентите трябва да заплащат например консумативите при лапароскопските операции, зашиването при някои дебелочревни операции. Имаме ултразвукови скалпели, имаме модерни инструменти за хемостаза, с тях операциите се правят точно и с отлични резултати.
Как се развива миниинвазивната хирургия, която вие въведохте пръв? И вярно ли е, че сърдечно-съдовите заболявания са най-фатални за българите?
Преди 20 години въведохме миниинвазивната хирургия, при която с три разреза, три миниатюрни дупчици, се правят операции на жлъчки. Така оперираме и спукани язви, тези случаи са в голям процент, травматични пациенти, дебели черва и редица други заболявания. Резултатите ни са отлични в сравнение със световните статистики. По тази инвазивна кардиология, за която говорим, в нашата болница работи и д-р Финков. Аз познавам сто души, които щяха да умрат, ако не беше направена дилатация или само стендове да им се поставят. Познавам 15 души доктори, които преди 10 години са оперирани от проф. Финков и продължават да работят. Вече имаме много центрове в страната, създадени за миниинвазивна хирургия. За каква смъртност говорят някои? Кой глупак го казва това и какви му са твърденията? Ами умират си хората, те не може да не умират, но в България повече умират от катастрофи, отколкото от сърдечни болести. Освен това, населението в България, като е станало толкова възрастно, разбира се – възрастният човек все умира от нещо. Тук трябва да се помисли по-скоро как да се увеличи средната продължителност на живота и да се намалят катастрофите.
Как се справяте в хирургичната клиника и в цялата болница „Св. Анна"с хроничното недофинансиране?
Нашата болница никога не е била в преразход. В Германия между 12 и 15 хиляди евро струва една операция от рак на дебелото черво. Това са 25 хил.лв., а на нас тук ни дават 2500 лв.! Това не отива за заплати, а за консумативи, за апаратура. Говорят, че в България има изтичана на пари за здравеопазване, но вижте колко получава един българин за здравеопазване. Турците имат няколко пъти повече от нас. Ние говорим за официалните пари, иначе онези, които вървят по частни линии, са още повече.

Спорът със здравната каса продължава с години да се променят цените на здравните услуги?
Като няма пари държавата, като има 1 милион без здравни осигуровки, аз не мога да съдя касата, нито някое правителство. Хората хем не искат да дават за здравни осигуровки, хем от друга гледна точка казват, че им било скъпо. Трябва да решат какво ще бъде.
Все още в главите на хората е достъпното и безплатно здравеопазване отпреди 20 години?
На болницата трябва да й се плати за свършена дейност. Кой ще плати – това е въпрос на хората. Ние сме спешен център, минават по 100-200 души на ден, с рейсове ги карат. Преди плащаха по 20 лв. на преминал, но не останал в болницата. Сега пак толкова се плаща, но до някаква определена бройка. Получи се по 14 лв. на човек, а разходите са многократно по-големи. И трябва да ги доплаща болницата от другата си дейност. Къде го има това нещо? Я си представете да върнем „Балкантурист" и да кажем, че кюфтето и кебапчето струват по 15 стотинки, какво ще стане тогава с ресторантите? Вижте какви хубави ресторанти има в България! Вижте какви хубави хотели и коли има, е защо газта, токът, горивата, храната да са горе-долу на европейските цени, а здравеопазването са го натикали в дупката и човек не иска да плаща за здравеопазване, а някой е длъжен. Кой е длъжен? Здравната каса казва: пациентът няма право нищо да плаща. В друга клауза е казано, че консумативите и лекарствата трябва да се включат до 35% от стойността на пътеката. Е, как става това нещо?

До какво води това административно определяне на цената на пътеките?
Прочетете една трилогия на Айн Ранд, най-издаваната в Америка след библията книга - „Атлас изправи рамене". Тя там говори за парите и за административното налагане. Това значи разрушаване на системата, тоест нашата система ще се разруши, ако продължаваме да даваме и да искаме под себестойността да свършим нещо. Те и самите хора няма да вярват, защото като дават пари, искат да получат здравеопазване. Те-не-вярват! Ето, българи, живеещи в Америка, сума ти пари - 400 000 долара са дали за операция с недобри резултати и с хиляди усложнения. Защото не са дошли тук, където да им свършат работа. А ние имаме високо специализирани лекари. Твърдя, че моята клиника е на световно ниво. Ние имаме всичко – и апаратура, и условия, и специалисти, и гледаме пациентите по-добре, отколкото ги гледат другите. Разбира се, не може да имаме 100% резултат, защото това го няма никъде по света и защото не всичко се лекува. През изминалия месец аз лично съм оперирал 15 пациенти с рак на дебелото черво. И всички те са си отишли с много добри резултати. Аз казвам: българското здравеопазване кара мерцедес с парите за трабант. И това се дължи не на друг, а на докторите.
Докъде стигна реформата в здравеопазването?
Здравеопазването е реформирано, защото преди в социалистическото здравеопазване не се знаеше кой колко работи - всички получаваха някакви заплати, даваха се дотации, но това беше сметка без кръчмар. Сега има здравна каса и може парите да са недостатъчно, но се плаща за свършена работа. Това е първата стъпка. Втората е, че трябва да се плаща себестойността. Не може да ти определя някой каква е цената. Болниците ще си направят собствени цени и тогава вече ще дойде конкуренцията. Не може да се спъва здравеопазването, да се каже: ти тази операция ще я направиш за 5 лв. Не става, защото там трябва да сложиш за 10 лв. консумативи. Ти или няма да ги сложиш, или пациентът трябва да си ги купи и става смешна работа. После, кой може да определя тавана на заплатите на докторите?

Министър-председателят каза, че никой не може да взима по-висока от неговата заплата?
И здравният министър го каза, но това са популистки изказвания, не може да има административно нареждане на това. Във всички професии има различия по качество. Ние, докторите, също се смятаме за хора на изкуството. Да си хирург, да си интернист, да си извисен, ти си човек на изкуството, ти притежаваш нещо, което си постигнал вследствие на опита, на интуицията, на знанието, ти си го усъвършенствал и тези качества не струват пари, те се придобиват с много, много труд.
Какво си мислите, когато съобщят за поредния обвинен лекар, че е корумпиран и е взел пари?
Ами какво да вземе докторът, освен пари. На него му се полагат пари за свършена работа. Ако няма начин да му се плати за свършена работа, той за какво да работи. Ако обаче има изнудване, това е корупция. Работата, която си длъжен да свършиш, а искаш пари - това е изнудване. Но е ако е дошъл пациентът при доктора лично и иска той да му свърши някаква работа, длъжен е да му плати. А докторът е длъжен да му издаде съответната фактура или касов бон за свършената работа и да си плати данъците на държавата. Имам колеги хирурзи, работили по над 40 години, взимат по двеста и няколко лева пенсия. А един, който е работил в МНО-то, нито във война е участвал, на 50 години се е пенсионирал и взима три пъти повече от тях. Но ние за това не говорим, а за това, че държавата трябва безкомпромисно да санкционира всички, които не си плащат данъците. Оттам вече ще има пари за полиция, за здравеопазване, за образование, за всичко. Няма как от небето да се пусне това.
 
Как се отнасяте към законопроекта на проф. Корнезов за евтаназията?
Евтаназията се прилага само на пациенти, които са безнадеждно болни и които страдат. Не на хора, които нямат пари да се хранят, които са слаби или нещо друго. Става въпрос за хора, които са много болни и техният живот е по-тежък от всичко друго. И няма никакъв, никакъв изход за тяхното лечение. Това е евтаназията. Във всички други случаи не може да се каже, че това е евтаназия.

Допустима ли е тя при кома?
Ние не говорим при кома да се прилага евтаназия. Комите са различни, когато имаме ситуация на мозъчна смърт, може да се пристъпи към вземане на органи за трансплантиране. Има и пациенти в кома, на които се поддържа изкуствено животът с обдишване, хиляди пари струват на държавата и няма никакъв шанс да се спасят. При тези случаи в модерния свят се спира лечението, а в България никой не смее да врътне копчето. Но това не е евтаназия.

Откъде идват страховете от узаконяване на евтаназията?

Различните мнения най-вероятно са за това да не се посегне към евтаназия при човек, който има някакъв шанс. Трябва всичко да бъде изчистено. Говорим за пълна липса на шанс за излекуване и то когато човекът е в страшни мъки. Аз мога да дам един пример. Една жена, оперирана за рак на влагалището и на матката, която беше с рак в костите, с метастази навсякъде и облъчвана с рентгенотерапия, какво ли не беше правено и жената беше в страшни болки. Имаше една огромна рана на бедрото на единия крак от рака, който не се е спрял и от рентгеновата терапия. Тази рана дотолкова дълбоко беше отишла, че засегнала кръвоносен съд и започна да кърви. Докараха я при нас. Беше спряно кървенето с една тампонада, но не можеше да се зашие, защото тъканта представляваше нещо като дърво. Казах на дъщеря й, че тя не е за болница, оставете жената да си умре с изтичането на кръвта, нея нищо не може да я спаси, само й удължавате мъките. А тя - как така ще я оставя! Казвам й - какво са правели едно време римляните? Те са влизали в една вана, прерязвали си вените и са умирали леко и безболезнено, като се загуби много кръв. Тя – не, та не. Казах й, че тук повече нищо не можем да направим и я изпратихме в ІІІ-а градска. Там се опитаха да зашият този кръвоносен съд, но нищо не стана. Целият й крак почерня, след това го ампутираха и тя умря, но с още ненужно изтърпени мъки. Хората трябва да се научат да се доверяват на лекарите.
   Как сваляте напрежението след тежките операции?
Лично аз, като почивам. Но човек не може да свали напрежението напълно. Винаги има в главата си едно място, което пита как е този пациент, който е опериран... И не само, докато го изпишем, но и след това. Ние оперираме от рак хората, искаме след това да живеят 5 -10-20 години. Аз съм най-доволен, когато пациентът дойде да го видя и да каже –преди 10-15 години ти ме оперира от рак и аз съм още жив, добре съм! Има много, много такива пациенти.

Това ли е божествената нотка във вашата професия?
Така е във всяка професия. Нима не са божествени архитектурата или строителството! Нашата професия все пак свършва с живота на един човек и на неговите деца. В архитектурата и строителството направеното остава с векове. Направил си мост, църква, сграда, катедрала и те остават много след теб.

Да, но те са стойностни, ако има здрави хора, които да влизат там?
Българите трябва да бъдат повече оптимисти и повече да работят. И стига са се оплаквали. Стига сме се хвалили, че сме 1300 годишна държава, а между България и Румъния първият мост е построен 60-та година и 20 години се чудят къде да построят втория мост! А Бруклинският мост е построен през 1800-та година. Ние, българите, от нищо не сме доволни, забравяме каква е било и какво не е било променено. Не може човек само да иска и нищо да не дава. Хайде сега да погледнем колко хора си плащат реално данъците. Често говоря с пациентите и, когато се оплакват, ги питам - добре, вие плащате ли си данъците? Аз знам, че те си крият от тези задължения – не плащат, а искат. Е, кой ще им го даде?

Създадена на 21.07.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Koleva 76 написа:

    Преди почти 11 години

    Цитирам Силвиа:

    Др Тома Пожарлиев вече не е Света Анна, напусна преждевременно Септ 1, 2012, след като една жена оперирана от него почина в болницата. Не препоръчвам на никого да ходи при този доктор.

    Na men mi spasi jivota predi dva meseca... toi e edin angel ... Ne pozvolqvam da petnqt imeto mu, zashtoto nqma kato nego...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Силвиа написа:

    Преди около 11 години

    Др Тома Пожарлиев вече не е Света Анна, напусна преждевременно Септ 1, 2012, след като една жена оперирана от него почина в болницата. Не препоръчвам на никого да ходи при този доктор.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Георгиева написа:

    Преди повече от 12 години

    Когато чета интервюта като това, се успокоявам, че нещата в българското здравеопазване са в сигурни ръце. Но съвсем не е така в периферията на страната. Тревожен е и фактът, че българските лекари все повече предпочитат да емигрират в търсене на по-добри финансови условия за труда си.

    От 28 000 лекари (според статистиката на НСИ) - над 1000 са напуснали България по данни на Българския лекарски съюз. Все пак в големите градове у нас има и най-голяма концентрация на лекари - в София те са около 6600, в Пловдив - около 3000, във Варна - 2200, в Стара Загора - 1500, в Бургас - 1100.(Данните са на БТА)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    юнона написа:

    Преди повече от 12 години

    до Елина , без пари нищо не става , професорът го е казал много точно,а това че държавата е абдикирала от здравеопазването е факт,и поради това парите определят правилата.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Елина написа:

    Преди повече от 12 години

    Между болния и неговата болест трябва да стоят само лекарят и Бог, а сега там се намърдаха парите. И те определят правилата.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Митко написа:

    Преди около 8 години

    Без лекари специалисти спасяващи или удължаващи живота на болните,не може и трябва да получават достойно заплащане,но:не да рекетират хората,особено бедните и не ги оперират защото няма кой да им плати операцията.Да умират ли тези хора?Държавата,общината,здравната каса,работодателите...това са институциите които трябва да поемат заплащането на болните в РБ,според чл.52 от конституцията на РБ.Лекарите имали право на заплащане,дори под масата,а полицаите за да си свършат работата,да ти опазят живота или от пребиване,от изродите-нямат право на пари,а само на мизерната си заплата от 700 лв,така ли?Ами учителите,митничарите и др.са на малки заплати..и те ли са корумпираните,само лекарите не са и трябвало за получават.Колко ти е заплатата,от законно изработеното,толкова докторе,както и другите са така.Защо трябва да сте привилегировани.Ще бягали,ами и полицаите ако избягат ,напуснат,кой ще ви пази от изродите,бандитите?