Лудница за скучното момиче

Normal_bi-flickr2

Би се люшка между адския огън и божественото прозрение в лапите на биполярното разстройство

Да си го кажем честно – тя може и да не беше най-скучното момиче в класа, но сериозно се бореше за тази титла. Беше последния човек, от когото можете да очаквате изненади. Дори униформата ѝ беше безупречна – като оценките.

Докато малко след завършването ни Би неочаквано стана обект на най-разгорещените клюки.
Приели я в лудница!

Честно казано, в първия момент не повярвах.
„Защо, какво е направила?" – попитах аз.
„Скочила в казан с домати на бригадата" – увери ме моят информатор.

По онова време подобна постъпка ми говореше по-скоро, че бившата ми съученичка най-после е открила здравия разум. Не можеш 19 години да се опитваш да бъдеш перфектен, без това да ти навреди. А и тя не бе първата, изкушила се да се оплеска до уши в консервната фабрика. Познавах дори излъскани нюуейвъри, които можеха са се похвалят със същото.
Затова не очаквах, че слуховете са верни.

Когато се прибрахме за първия си студентски семестър обаче се оказа, че всички опити да се свържем с Би опират на камък.
„Няма я!" – казваше майка ѝ, и затваряше телефона без коментар.

Не знам как месеци по-късно приятелят ми успя все пак да ни уреди среща с нея. Искахме от първа ръка да чуем какво става и ако можем – да помогнем с нещо. Смятах се за експерт по младежките бунтове и ако това е случаят, бях убедена, че мога да ѝ дам ценни насоки как да къса нервите на околните, без да изпадне в сериозна беда.
Когато ѝ се обадихме обаче,

Би звучеше объркана

Предложихме да се срещнем на автобусната спирка пред Софийския университет, а тя попита – къде е това?
Изумихме се. Пет години това беше мястото, където се разделяхме всеки ден след училище. Как може да го е забравила?

На срещата тя бе почти неадекватна. Или говореше твърде много и трудно следяхме мисълта ѝ, или ни слушаше объркано и като че ли не разбираше какво се опитваме да ѝ кажем – дори на най-ежедневни теми. Каза, че е малко замаяна от лекарствата, които ѝ дават.

Първата ни реакция бе нормална за възрастта – макар че на нея не казахме нищо, ожесточено обвинихме родителите ѝ. Какво толкова е направила, за да размътват мозъка ѝ с медикаменти? Че кой не е скачал в казан с домати?

Оттогава минаха двайсет години. Все още поддържам, макар и спорадична, връзка с Би – защото, каквото и да се каже за нея, тя вече въобще не е скучна.
Оказа се, че

има диагноза биполярно разстройство

Биполярно афективно разстройство (понякога наричано циклофрения) е психично заболяване, характерно най-вече с промяната в настроенията. Епизоди на депресия и меланхолия са последвани от периоди на еуфория. Тези епизоди са циклични, но между тях може да има периоди без никакви признаци на заболяването. Някои изследвания посочват връзката между това биполярното разстройство и творческото съзидание, таланта, дори гениалността. Хората с тази диагноза обикновено се занимават с изкуство и са много по-дръзки, смели, общителни и приказливи от „нормалните".

С две думи – редуващи се периоди на мания и депресия. Не звучи като нещо особено на пръв поглед – всички ние, особено жените, минаваме през цикли на настроенията си, и понякога трудно ги контролираме.

Трябва да познаваш глъбините на ада и екстаза от божественото проникновение обаче, за да разбереш основите на това заболяване.

Тъй като психичното разстройство в никакъв случай не се е отразило на интелектуалните способности на една от най-блестящите ученички на математическата гимназия, Би впрегна на работа именно тях, за да намери пътя към изцелението.

Оказа се, че през годините духовните ни търсения са ни водели по паралелни пътища, макар че моят, слава Богу, бе далеч по-малко стръмен. Затова сега, когато се видим или чуем по телефона, сякаш едва си поемаме дъх, бързайки да обсъдим поредните си открития.

Кой е причинителят на болестта ѝ?

И дори – тя проклятие ли е, или дар?
Знам, че ако я попитам, първата ѝ реакция сигурно би била, че би предпочела да е като всички. Но дали иска да бъде своето старо аз – цял живот да прави, казва и мисли това, което се очаква от нея? Не, тя е твърде умна да се примири с това.
От друга страна, безкрайните емоционални кръгове, в които се върти, определят една съдба, която никой не би си пожелал.

Вече не броя колко работни места смени. Сценарият е винаги един и същ. За нея е лесно да изпревари конкуренцията на трудовия пазар – въпреки заболяването си, успя да завърши икономика с отличие и владее три чужди езика. Сериозна е и отговорна – мечтата на всеки работодател.
Докато.... не дойде проблясъкът на щастието.

Мислите, че щастието не би могло да бъде проблем?

Сега затворете очи и си представете, че живеете в един свят – същият, но малко по-различен, както се пееше в една песен.
Представете си, че няма проблеми – само интересни загадки за разрешаване. Представете си как ставате сутрин в очакване да започне новия ден. Чувствате се в пълен синхрон със света около вас – автобусът идва точно, когато имате нужда от него, а ако закъснее, то причината е, че сте се загледали в нещо наистина удивително. Вселената просто ви изчаква да се насладите на гледката.

Имате въпрос към Бог? Включете радиото – първата песен, която чуете, ще бъде послание – изпратено специално и лично за вас.
А това усещане за синхрон със света не е просто субективно. Вашият ентусиазъм заразява и околните, а енергията ви изглежда неизчерпаема. Лесно убеждавате всеки в своята гледна точка. Няма проблем, който да ви се опре.

Докато, неусетно, преминете границата...

Една даоистка поговорка гласи – ако мислиш, че си разкрил тайната на Вселената, седни на брега и преброй песъчинките в пясъка.
Не случайно споменавам даоизма – тази еуфория е позната за последователите на различни мистични, философски и религиозни движения. И всеки, преминал през нея, от опит научава колко опасна е тя.

Защото катастрофата е неизбежна и следва дълбоката, разкъсваща, тежаща поне двеста тона депресия. Не ви се вярва как божественото може да ви запрати в ада?

Ето един пример от изповедта на Би.
„Този ден (спомням си, че беше петък) в работата си започнах да развивам активна дейност. Сама си възлагах задачи, поемах отговорности, които досега никой не беше искал от мен. Започнах и много да изпипвам нещата и навсякъде около мен виждах недоизпипана или несвършена работа.

Вечерта влязох в противоречие с шефа. Работното ми време беше изтекло, а аз все още вършех нещо, което ми се виждаше важно. Тогава той дойде при мен, каза ми, че си тръгва и ми предложи да ме откара с кола донякъде. Аз отказах, исках първо да приключа нещата, които бях захванала. Той настоя. Влязохме в спор. Тъй като през деня имахме спорове и по други поводи, емоциите ескалираха...

На мен ми хрумна предположението, че той иска да си тръгна, защото е възложил на един колега да прерови и провери бюрото и компютъра ми. Заинатих се. Исках да оставя всичко в пълен порядък, така че колкото и да търси, да не може да намери нищо, което аз не искам да види.

Ситуацията излезе от контрол

Денят завърши с това, че шефът ми извика полицаи, за да ме накарат да си тръгна от работа. Тъй като аз не нарушавах по никакъв начин обществения ред, полицията не можа да му помогне. Аз си тръгнах сама – когато реших, че оставям всичко след мен в пълен ред."

Непредсказуемите са интересни за общуване, но не и на работното място Снимка:  FlickrИ за децата е ясно – следва поредното уволнение.
Този скандал би трябвало вече да даде знак на Би, че е време да укроти еуфорията и да седне да брои песъчинки. Но не – тя решава да сподели философските си прозрения с две непознати момчета на улицата. Резултатът? Оказва се без мобилен телефон и мр3 плейър.

Би се инати. Отказва лечение. Скандали с лекуващия психиатър, с близките, с приятелите. Накрая животът ѝ до такава степен излиза от контрол, че е принудена да влезе в болница със собственото си информирано съгласие.

Следват месеци депресия. Период, който, дори и да познаваш като петте си пръста, винаги е като за първи път. Дори и да си преминал през сто черни дупки, всеки път си убеден, че този път излизане няма. Усилието да станеш от леглото е непосилно. А и защо да го правиш? Нима светът има нужда от някой като теб?

Дори да мислиш е огромен труд

Иска ти се да имаше копче в главата, с което да се изключиш. Дори и да мечтаеш за самоубийство, то е по-скоро теоретично – изискваните усилия и планиране на подобен ход са далеч над възможностите ти. А и смъртта едва ли е по-приятна от живота. Има ли въобще значение дали си жив, или мъртъв?

А сега си представете, че в дъното на това състояние загубите най-близките си?
„В началото на 2001 г. простреляха брат ми в корема – разказва Би. – Стреляха в него от упор с пистолет, зареден най-вероятно с пръскащ се при изстрела патрон. Аз не можех да си представя, че това е истина, всичко ми се струваше като на кино. Сега като се върна назад виждам, че не съм била на себе си.

През първата половина от времето, през което брат ми беше в реанимацията на Военна болница, в мен имаше някакво спокойствие и оптимизъм. Ходих на църква, молих се и бях сигурна, че всичко ще завърши благополучно. После станах потисната и депресивна. Сега си мисля, че тези две противоположни състояния бяха моят начин да реагирам на стреса, страха, болката и неизвестността.

Брат ми почина след много операции

в началото на април. Няма да разказвам за погребението и всичко друго, съпътстващо една ненавременна смърт. Ще кажа само, че за мен всичко продължаваше да се изнизва като на кинолента, сякаш не бях участник в събитията. Много по-късно до съзнанието ми достигнаха чувствата...

Една година след смъртта на брат ми, през май 2002 г., почина майка ми. Сигурна съм, че тя просто се разболя от мъка. Беше на 55 години. Мина повече от половин година след като майка си отиде и едва тогава аз започнах да чувствам истински болката по нея. Тогава ме заболя и за брат ми. Вече можех да плача истински. Стоях затворена сама в апартамента си, плачех и крещях."

Мислите, че от подобен ад няма изход? Животът отново иска своето – един ден се събуждаш и си гладен. Правиш си закуска. На вас това може и да не ви звучи като подвиг, но за Би това е

първият признак, че адът е към своя край

Само след броени дни вече има нова работа. Следва нов период, в който впечатлява работодателите си със своите умения и отговорност. Може да минат години, преди страшното щастие отново да почука на вратата. Но неизбежно, въпреки поддържащите лекарства, един ден се будиш с нетърпение да се хвърлиш в живота.

Не зная – ако бях на нейно място, щастието би ме изпълнило с ужас, и може би именно този страх ме пази от биполярното разстройство. Може би просто съм късметлийка.

Какво всъщност мисли тя за тази безумна въртележка, в която се е превърнал живота ѝ?
Аз замалко не онемях, когато ми предложи псевдонима си, който да използвам за тази публикация. На пръв поглед – да, това е просто средната сричка от името ѝ. Но „Би?"
Та тя обича болестта си, щом се кръщава на нея! Нима се е сраснала до такава степен с биполярната депресия, че тя е станала част от нейната идентичност?

Но каква е алтернативата – да остане отличничката, която сбъдва чуждите мечти?
Егоистично и лично, аз харесвам Би такава, каквато е сега. Обичам безкрайните ни разговори на какви ли не теми – от религия и философия, до икономика и спомени за тийнейджърските години.

Обичам навика ѝ да ме изненадва

Веднъж, когато бях закъсала, тя ненадейно се обади и предложи да ми изпрати сто лева. „Но защо? – попитах аз. – Дори не съм ти казала колко имам нужда от тези пари в момента!" – възкликнах аз.
„Ами казах си – защо пък не" – отговори тя.
На другия ден преводът бе в сметката ми, а тя изчезна за поредните няколко години.

И като погледнеш назад, трудно разпознаваш себе си, макар всичките маски да са ти познати Снимка: Flickr

Сега отново е на ръба на уволнението. Наложило ѝ се да вземе болничен – и щом колегите ѝ научили за диагнозата, последвал неизбежният разрив.
„Да не си посмяла да ме докосваш!" – възкликнала една колежка.
„Ха пък да видим какво ще стане, ако те пипна!" – отвърнала Би, която въпреки всичко не е изгубила чувството си за хумор.
Резултатът – цял месец болничен и работна средна, на температурата на която можеш спокойно да си изпържиш яйца.

Би не е вчерашна – тя пробва всичко. От това безропотно да напусне по свое желание, до това да защитава правата си и да заплашва със съд. Както и да постъпи, ще ѝ се наложи да започне отново в друга фирма. Искам ми се да не беше така, но всички ние се плашим от нестандартното. А хората с биполярно разстройство не могат да ни предложат това, за което копнеем наистина – предсказуеми реакции.

Страхуваме ли се, че лудостта е заразна?

Ако не се страхувахме, щяхме ли да търсим политически коректни фрази, с които да я назоваваме?
Признавам – мен ме е страх. Разбира се, не мисля, че биполярното разстройство може да се прихване. Но всеки път, когато се срещна с Би, настроенията ѝ ми се предават.

Отнема ми дни да си върна емоционалната стабилност (доколкото мога да се похваля с такава). Дали си въобразявам или не – поне си го признавам, и продължавам да я обичам. Винаги ще я предпочитам пред момичето с изрядната униформа, което стоеше на чина зад мен.

А какво мисли тя?
„Минах периода на самосъжаленията, когато питах: защо точно на мен? Сега търся начини за ефективно справяне с полярните си състояния. Лекарствата помагат, но премахвайки симптомите, те не дават отговор на въпроса каква е причината за възникването им. А аз искам да открия пусковия механизъм, за да мога да го контролирам. От известно време ходя на психотерапия – мисля, че съм на прав път. И че съм поредният човек, стигнал по свой собствен начин до истината: всичко започва от себепознанието и себеовладяването.

Вече съм извървяла този път донякъде. Извървя ли го докрай, ще постигна своето равновесие. Трудно ми е да преодолявам вътрешния си подтик, но на кого не му е трудно да преодолява себе си, когато това се налага?"


Създадена на 27.01.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Кирил Иванов написа:

    Преди повече от 7 години

    Много ми допадна прозрението на "Непознат". Нещата, за които пише са ми познати. Вслушай се в него. Когато бях на твоите години, светът около мене бе една душегубка (нещо по-лошо от карцер) и нямаше кой да ми даде този добър съвет. Не оползотворих кипящата си енергия за духовно израстване (това е смисълът на пребиваването ни тук) и сега, в залеза на живота си, не съм удовлетворен от постигнатото. С тебе съм!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    непознат написа:

    Преди повече от 7 години

    Здравей Би. Историята ти ми е особено близка. Сигурно се досещаш защо. Няма да коментирам миналото ти. Но чуй какво смятам за състоянието ти. Смятам, че състоянието ти е резултат от излишък на енергия. Ти просто си един генератор на енергия. И не можеш да и намериш приложение. А ако се поинтересуваш от някои духовни практики ще разбереш, че животът ни е даден за това - да съберем достатъчно енергия за трансформацията, която ни чака след смъртта. А ти си я имаш в излишък. Това, разбира се, не означава, че си готова за смъртта, но си "много по-напред с материала" от нас - обикновените. Та ще си позволя да ти отправя един съвет, който, ако не ти помогне, няма и да ти навреди - потърси алтернативните истини, не само тези, които ти предоставя "цивилизацията", а онези, които не се обсъждат в обществените медии; онези, които, обикновено, са дълбоко прикрити от маската на безразличието, но само в тях ще откриеш смисъла си на съществуване тук и сега, а това ще те успокои и ще ти даде насока в ж


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Lidia написа:

    Преди почти 8 години

    Sabinka blagodaria na vsevi6nia razum,ce te izprati pri men.Sega si davam smetka kolko e vajno covk da ima srodna du6a kato teb-az davam profesionalna ocenka na Sbinka kato ikonomist 6.V prepodavatelskata si praktika sam sre6ala pefekcionisti,no v takava harmonia s cestnost,iskrenost i dobrosardecnost sre6am za parvi pat pri Sabinka-6e se radvam da se zapoznaia sas Any-ugovorete edna sre6a da se vidim trite v udobno vreme i miasto
    S + pomisli i mnogo lubov -docen Kostadinova


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Lidia написа:

    Преди почти 8 години

    PO NEVEDOMI PATI6A SE ZAPOZNAX,PO-TOCNO OPOZNAH I OBIKNAH sABINKA.aZ sam docent Kostadinova otUNSS i otgovorno davam ocenka 6 na Sabina za rabotata i kato ikonomist.No osven perfeten specialist Sabina e izklucitelno cesten,tocen,otgovoren i duhovno izvisen covek-tia e b harmonia sa sebe si i e iskrena v cove6kite vzaimootno6enia,koeto e riadak biser v na6eto smutno vreme.Pojelavam na Sabinka da bade sebe sy za6oto az si ia obicamtocno takava kakvato e.Blagodaria na vsevi6nia razum,ce me svarza s tova razko6no momice.Ani 6e se radvam da urdie sas Sabina edna sre6a vav vreme udobno za vas i da me pokanite -imam jelanie da se vidim min za 1-2 casa.
    S + misli i mnogo lubov-Lidia


  • 77d0c2e39471c5b530c5ef0e7bd7bede?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    VIVA написа:

    Преди почти 8 години

    Така си е, Би. Животът на най-талантливите хора, които познавам е много по-разбъркан. Аз си го обяснявам с това, че като можеш с лекота да правиш много неща по-трудно избираш върху какво да се съсредоточиш и какви цели да следваш. Действаш в много посоки и накрая дори не си сигурен кой си.
    Така една приятелка, която израстна в САЩ беше призьор в национални олимпиади по физика, после заряза точните науки, за да учи пиано в "консерватория", после се хвана на корпоративна работа, а сега сервира в барове и се надява да пробие в най-трудното място на света - Ню Йорк. След дълго лутане накрая тя реши, че най-важното за нея е да се занимава с музика.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Би написа:

    Преди почти 8 години

    С риск да шокирам - но това е ситуация, с която съм свикнала, ще кажа: считам себе си за много надарен човек. Тъй като нито родителите, нито учителите дават насоки как да се справяш с товара на свръхнадареността, как да контролираш себе си, когато мислиш десетки пъти по-бързо от всички около теб, когато напиращата в теб енергия буквално те влудява поради невъзможността да я канализираш и укротиш, как да се справяш с ефекта от преизразходването, как изобщо да не го допускаш... - ето поради тази причина аз трябваше да извървя един дълъг път, в който да открия сама начините за самоконтрол. В момента се владея във висока степен.

    Второто, което искам да добавя е, че в настоящата ми работа конфликтът, породен от диагнозата ми, върви към успешен за мен финал. С годините изучих системата и я ползвам. Дали ще се разделим или не с фирмата все още не е ясно, но е ясно, че ако се разделим - то ще е срещу виско парично обезщетение за мен. А дори това е голям успех, особено за България!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Би написа:

    Преди почти 8 години

    Краткостта на изказа не е сред моите качества. Но въпреки това ще се опитам да дам стегнат коментар. Благодаря на Ани за хубавата статия, която е написала за мен. Признавам, че ме разплака - с неочакваната за мен гледна точка към ситуациите в живота ми, а също и с обичта, която виждам в думите й.

    Бих искала да добавя две неща: Аз не се считам за луда, нито пък за по-ниско качество човек от останалите, т.н. "нормални". Слагам думата в кавички, защото "нормален" е статистическо понятие - нормата е най-често срещания признак в генералната съвкупност. Следователно няма индивид на света, който да притежава само "нормални" качества - или ако някога се роди такъв, това ще е едно огромно изключение. Самата норма също се мени с времето - с промяната на характеристиките на хората живеещи в дадения момент. Така че това, което днес се смята за "ненормално" в миналото или пък в бъдещето може да си е съвсем в норма.

    Ще продължа с още един коментар, за да довърша мисълта си.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Баце написа:

    Преди почти 8 години

    не трябва да те естрах - това е състояние и не е заразно. Най-вероятно всеки от нас преминава през него многократно, но някои се задържат в него. И животът им се променя. В пълния смисъл на думата - от дрехите и прическите, през настроенията, та чак до битието. Ако имат късмета да попаднат на определен тип хора, не лекари, психиатри или психари, може да се измъкнат. Спусъкът е фиксирано състояние на възприятията и е необходим само малък тласък в правилната посока. Но не всеки може да им го даде. За съжаление, не познавам такива хора, но пък вярвам в провидението, а то цял живот е край нас да ни напътства. Дава ни непрекъснато знаци и ни припомня кои винаги сме били. Но понеже ние сме се вторачили до безпаметие в ежедневието
    и обсебени от вредните си навици, обикновено дори не сме в състояние да схванем, че нещо трябва да променим. В себе си и навиците си.

    Обичай тази си странна приятелка, заради искренността и предаността й към теб, и в добрите, и в лошите й дни.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    man написа:

    Преди почти 3 години

    Ще напиша нещо на друга тема. Аз съм против кастрации, убийства и т.н (а и няма доказателство, че изнасилвача и физически зрав (а може и да е осъден несправедливо, а реално да е невинен)- би повторил това свое престъпление). Не одобрявам това предложение (а и няма доказателство, че изнасилвача и физически зрав- би повторил това свое престъпление) – наказанието за всеки, човек може да реши само Бог. А и простатуиращите деца може да са били принудени от мургавите си ромски роднини да простатуират- а педофила само си е плащал- но според мен за това те трябва да бъдат арестувани- и родителите принуждавали децата си, роднините си и т.н. Чувал съм, че дума която на китайски език е име (за мъже – може би и на жени), а също е име (и/или част от име) на региони в Китай (а аз мисля – е име и – на една (етническа) група в Китай) на български език (а може би и на руски език- а може би и на украински, полски и беларуски езици) означава една от най-вулгарните думи за мъжки полов орган. Друга дума на български език (която също – означава една от най-вулгарните думи за мъжки полов орган), а също на български език – първите три букви от тази дума (а мисля – и на всички славянски езици – с изключение на руския език) означава дума (която е пет буквена) която е най-вулгарната дума за блудница (мъж или жена – но самата дума на български език е в женски род) – а същата тази три буквена дума на български език (която също – означава една от най-вулгарните думи за мъжки полов орган) – е първите три букви от най-вулгарните думи за мъжки полов орган на (мисля) всички славянски езици от бивша Югославия – а същата тази три буквена дума на български език (за която (писах) досега, че – означава една от най-вулгарните думи за мъжки полов орган) е първите три букви от фамилно име – на мъже и жени (а също (мисля) е първите три букви от думи на руски, немски и френски езици) на руски, немски и френски езици. А аз мисля че е най-добре във всеки език да се махнат най-вулгарните думи (и по-слабо вулгарните – като за секс; мъже и жени блудници; за гърди, задни части и т.н) и най-силно вулгарните – като за полови органи. Относно употребата на думата „лудост“ по разни теми пиша- трябва да се знае, според разумни хора – нормален човек, не трябва да се присмива, да си прави шеги и т.н с хора, които са били лекувани в психиатрии, ходили на психиатър и т.н (а и много от хората (предимно мъже- може би предимно от гей мъжете- за които не знам дали могат да се променят или да осъзнаят грешния си път- дори и ако са ходили на лекар и т.н), които винаги са били на свобода или само и в затвор – са много по- агресивни, нередовни, опасни и т.н- от хората, които са били лекувани в психиатрии (а важното за хората, които са били лекувани в психиатрии и т.н- е да оздравеят и да се оправят, а не да стоят вечно в тях и прочие) и т.н). А с толкова страшни и садистични неща не трябва да се правят шеги и т.н. А определено (така аз мисля) психично болните и т.н хора в България и въобще по света – определено (така аз мисля) не трябва да бъдат наричани луди – а с някоя по-мека и прилична дума (примерна временно нестабилни, нередовни и т.н). Аз (а мисля, че и нормалните и интелигентни хора -независимо какви са етнически и т.н) мисля, че в цял свят трябва да отпадне съществуването на армии, танкове, оръжия, войски и т.н (а хората, които работят или са работили в подобни неща -трябва да си намерят други нормални професии). Не трябва в държавата ни (и въобще) да има дискриминация към инвалидите, лекуваните в психиатрии и прочие (а и техния брой може би е нарастнал в последните години)- а да не говорим какво е за тях и семействата им- не трябва хората чак до там да си губим човещината- важното е хората ако е възможно -да се оправят (ако е възможно по-бързо) и да се променят към добро….В книга притчи Соломонови в глава 19 в стих 29 пише „Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.“; и в глава 17 в стих 5 пише „Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.“- така, че е видимо, че човек не трябва да се присмива и прочие със земетресенията, бедствията, физическото и т.н насилие (в какъвто и да е вид и по каквито и да е причини),садизми (дори казани на лъжа и/или на шега),психично болните, гейовете (и техни престъпления, гей проституцията, вулгарни изказвания и т.н), импотентните мъже, хората с увреждания и всякакви други хора с проблеми и т.н.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    данни написа:

    Преди почти 3 години

    Ще напиша нещо интересно на друга тема. Струва ми се, че е може би е възможно онези полицаи от Разград (уволнени заради секс с непълнолетна на морето през 2009 година) да са изнасилили момче (включително травестит), а по новините да са съобщили, че жертвата е жена, за да прикрият, че полицаите са гейове (а подобни неща да има и в други случаи (като насилствена проституция, семейни свади, домашно насилие и т.н)- да се оповестява, че жертвите са жени, момичета и т.н- а реално да са момчета, мъже (включително травестити) и т.н)..Но това е само хипотеза…


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    - написа:

    Преди почти 3 години

    Сега пиша от Бразилия. Бях чел в едно място на китайски език (но аз не знам дали написаните данни там са верни) в Интернет, че в една обикновена психиатрична болница в Китай (по данни между 2005-2007 години) около 98 процента от пациентите са мъже (но аз не знам дали останалите 2 процента не са му.ргави жени от местните китайски роми- но това е само предположение) -но аз не знам дали написаните данни там са верни. Казвам, че ако се провери с полиграф и т.н ще се види, че написано тук - е вярно.






  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    българин написа:

    Преди почти 3 години

    дано по-скоро света се оправи и промени към добро по начини, както Бог реши