club50plus.bg

Изглежда в райската градина са расли само супер плодове

Есенният вирус не ме подмина. Гърлото ми дращеше, носът ми протече, нападнаха ме херпеси. На всичкото отгоре лимоните – моето обикновено спасение за спиране на вирусното нападение още в началото, дразнеха гърлото ми.

От зеленчуковия щанд на местния супермаркет (по-далеч не ми се ходеше) натоварих в количката целия избор (не беше много голям) на богати на витамин С плодове и зеленчуци. Едва в последния момент видях, че има и нар – първият за сезона. Беглият ми спомен, че бъка от витамин С, ме накара да посегна. А и обичам този сочен плод, макар да оплесквам всичко наоколо, докато се боря с него. Оказа се, че и за това има решение, но за него по-късно.

Попитах гугъл дали са верни спомените ми за съдържанието на екзотичният плод. То се оказа много, ама много по-богато от запомненото.
Древният плод – споменава се на няколко места в Библията и някои нейни тълкуватели дори смятат, че това е всъщност райската ябълка, съблазнила Адам – е обявена за супер храна. Всеки диетолог има свой „списък" от супер храни, в зависимост от сферата, в която работи. Но повечето от тях слагат на първо място безспорните и според научните изследвания черни боровинки, а веднага след тях – нарът.

Макар определението супер храна да се употребява в различен контекст, с него се описват храни с високо съдържание на фитонутриенти – биологично активни вещества (витамини, антиоксиданти, пигменти, минерали), които влияят добре на здравето и предпазват от „бичовете" на съвремието ни – рак, сърдечни болести, инсулт. И предпазват много по-добре от сътворените в лаборатория лекарства или добавки. Същевременно суперхраните обикновено се отглеждат без употребата на пестициди и хербициди – отровите в хранителната верига.

Освен, че съдържа 12% витамин С, месестата част на семената на нара е богата и на повечето витамини от групата В (В1, В2, В3, В5, В6, В9) , съдържа още калций, желязо, магнезий, калий и цинк, както и фибри. Сами по себе си тези витамини, както вече е ставало дума в Клуб 50 плюс, са не само с антиоксиданти, но и подобряват работата на имунната система.
А антиоксидантите, сред най-мощните от които са полифенолите и изофлавоните, съдържащи се в нара, се борят със свободните радикали в организма, които водят до остаряване на клетките, до атеросклероза и до редица тежки заболявания, включително и рак.

Съдържанието на полифенолни антиоксиданти в меката част на семената на нара (наричат малките „рубинчета" арили) е приблизително толкова, колкото и в дивите черни боровинки, в ягодите, малините. Според различни изследвания, полифенолите в нара засилват „предния фронт" на имунната защита на организма. Което прави този екзотичен плод мощен защитник срещу различните инфекции, причинени от бактерии и вируси.

Съвсем прясно американско изследване потвърди не само противовъзпалителното му действие при артрит, но и превантивната му сила – пречи на развитието на това автоимунно заболяване.

Хората, които имат проблеми с „лошия" холестерол, трябва да го прибавят към всекидневната си „кошница". Антихорестеролното му действие е доказано, включително и в задълбочено израелско изследване през 2000 г. – метаболитите от преминаването на нара през храносмилателния тракт блокират (до 90%) оксидацията (окисляването) на „лошия" LDL холестерол, а точно тази оксидирана форма се отлага по стените на артериите и това води до удебеляването им и до стесняването на пътя на кръвта по съдовете – тоест до атеросклероза. Според изследването ефектът се простира и до намаляване на вече съществуващите плаки по кръвоносните съдове.

По-късно израелските учени са проследили намаляването на дебелината на стените на сънната артерия при болни от стеноза на тази артерия в продължение на 3 г., през което време те са приемали сок от нар (цял плод, включително семената, вътрешните ципи и кората, защото те съдържат различни от чистия сок фитофеноли). Пациентите са имали освен това високо кръвно налягане и увеличен холестерол. Както стенозата (стесняването) на артерията, така и другите им кръвни показатели са се подобрили значително – 30% за стенозата и 12% за кръвното – година след редовното приемане на еликсира.

Стотици други изследвания са доказали антираковото действие на нара. Според изследователите суровият нар или пресния сок от него по няколко различни начина пречи на растежа на раковите клетки. Отделно, че антиоксидантното му действие (полифеноли и изофлавони) предотвратява увреждането на ДНК, което също води до рак. Най-често те са наблюдавали действието му при рак на простатата, на гърдата и на белите дробове. И са открили още, че вероятно пречи на разпространяването на раковите клетки в кръвния поток и на образуването на метастази.

Научните изследвания на практика само потвърждават онова, което древните са знаели още преди хиляди години за нара (Punica granatum). Свидетелства за това, че хората високо са ценели нара като храна има още от ранната Бронзова ера (повече от 3 хилядолетия преди Христа), легендите са го свързвали с боговете, а цял плод е намерен в египетска гробница (1500 г. преди Христа). В древния Вавилон го смятали като средство за възкресение,в Китай е символ на плодовитостта, а в редица азиатски култури се смята за еликсир на дълголетието и дори на безсмъртието.

В древната индийска наука за здраве и дълголетие аюрведа рубиненият плод се цени много. И не само месестата част на арилите му. Кората на плода, както и на самото дърво, се използва като средство срещу дизентерия, разстройство и срещу паразити – разните глисти и тении, които в тази страна са чест „гост" на човека. Семенцата и сокът пък са тоник за сърцето и за гърлото и освен това са подходящи като компенсатор на прекалено мазната или сладка храна, която консумираме (намалява холестерола, нали помните). И съвременните учени са открили, че такъв сок, смлян заедно със семената, намалява риска от сърдечни заболявания, особено при диабетиците.

Индийците употребяват всъщност всички части на растението – то все пак расте под носа им. От сока на цветовете, кората на плода и на дървото правят не само тоник за повяхваща кожа и за връщане на твърдостта на увисналия бюст, но с него лекуват и кървящи венци, спират бликналата от носа кръв. След една особена филтрация на сока, и то на определена разновидност на растението, правят капки за очи, с които предотвратяват заболяването им от катаракта. Аюрведа прави разлика между различните видове нар и използва различни части от растението за различни цели.

Много са приложенията му и в арабския свят, и в по-далечната Югоизточна Азия. Но те са в повечето случаи подобни на индийските или най-вече кулинарни. А за описването на присъствието на нара в кухнята им един отделен от този текст няма да стигне.

Проблемът с наровете на българския пазар е, че те явно не са храни с бърз оборот. Застояват се по щандовете и стават твърди като камък. Това не променя съдържанието на меката вътрешна част, разбира се, защото кората я пази. Но отварянето на плода става по-трудно, а и изборът се затруднява – как да си харесаш нещо, което напомня за дървена кутийка.

Ровейки из хилядите публикации за нара и пресявайки надеждните сред тях, научих, че плодовете трябва да се избират не по цвят, а по тежина – по-тежките са по-зрели, а това значи и по-вкусни и по-малко стипчиви, с повече сок.

Узнах и няколко полезни начини за белене и ядене на плода, без да разпиляваш скъпоценния сок и без да оплескваш всичко наоколо. За мен това беше като откровение – все пак, колкото и да е полезен и вкусен е един плод, ако трябва да пускаш пералня след яденето му, най-вероятно е да се ограничиш.
Пробвах няколко от начините. И си харесах един, който е показан на това видео. Дори да не знаете английски, действието на дамата говорят сами за себе си.