Да работиш на Титаник

Normal_bill_duke

Ники Драгнев – от Биг бенда на Вили Казасян, до музикален директор на круизен кораб

„Дай да видим какво ще правим. Май пак на кораба трябва да се ходи?"
Така започва и завършва всеки разговор с кума ми Ники, когато се връща за по месец между ангажименти си на един от най-големите щатски круизни кораби.

Около Коледа сядаме на греяна ракия, която той приготвя майсторски, а през лятото – на биричка в парка „Заимов". И винаги бистрим една и съща тема – какво става у нас с познати и приятели през последните години, докато той е в Щатите.

Ники навърши 50 през август, но от 6 години е китарист на круизен кораб и годините за него сякаш са спрели. Изглежда досущ, като американец от клип, рекламиращ хубавия живот зад океана.

„Имам колеги българи, които са над 60 и продължават да работят без работодателят от САЩ да им създава каквито и да са проблеми. Осигуровките си текат, заплатата никога не намалява, а договорите за съответния круиз се подписват един или два пъти годишно. Никой и не може да си представи, че ще бъде съкратен заради годините."

Ники Драгнев е един от най-добрите ни соло китаристи. В зората на демокрацията (както често наричаме деведесетте години) бе в една от най-добрите и бунтарски блус банди – „Подуене блус бенд". Заедно с Васко Кръпката обикаляха цялата страна, а концертите им предизвикват фурор навсякъде. 
После за истинските музиканти и хора на изкуството настъпиха тежките времена, от които не могат да излязат и до момента. Работи за кратко като търговец на музикални инструменти, участва тук-там за все по-малко пари и накрая се стигна до мъчното решение – сигурната работа като китарист в биг бенд на круизен кораб, обикалящ крайбрежията на САЩ.

Всеки може да кандидатства от България

Един от корабите (плуващ град на 12 етажа), на които Ники е пътувал, в смарагдово сините води на Карибите

за такава работа. Няма никакви възръстови или полови ограничения. Американците приветстват даже кандидатстването на семейства, защото семействата работят по-съвестно и по-лесно преодоляват първоначалния шок.
Важно е единствено да се мине медицинския тест, чиито параметри са подадени от работодателя, но се прави у нас. Вторият рунд е да минеш през прякото събеседване с представителя на фирмата у нас. Естествено, приготвяш възможно най-богато CV с всичко, което можеш и за което имаш диплома.
Харесат ли те, изпращат ти подписан договор и самолетни билети с всички указания на кой кораб и за колко време ще работиш.

Ники не за първи път свири на кораб. Той има зад гърба си пет-шест години по круизи, които обикалят Финландия, Дания, Швеция и Норвегия. От подкрепа за това си начинание не се нужадае, защото цялото семейство са известни музиканти. Заедно със съпргата си Розмари вече е обиколил Скандинавските страни, където през 90-те свирят и пеят, но на сушата.

В ранните години ги придружава и мъничката Йоанна – дъщеря им. Сега тя е мегазвезда на рок сцената в България, а и в някои от съседните ни страни – като вокалистка на „Дийп зоун". Тя постигна фурор още с участието си в Евровизия през 2009 г. И много завист сред гилдията, която трудно преглъща новото и талантливото.
Но в крайна сметка на Йоанна никак не ѝ е трудно с толкова музикални родители. Освен талантливия си баща, тя получава огромна подкрепа и от майка си, която е дългогодишен редактор в главна дирекция „Музика и забава" на БНТ и преподавател по джаз пеене в Консерваторията.

Дъщерята Йоанна, вокалистката на 'Дийп зоун'

Не е съвсем ясно кой е своеобразният „диригент" в семейство Драгневи. Изглежда в момента палката е разделена на две. В България оркестърът се води от Роми (както всички приятели и колеги наричат Розмари). Под палката на маестро Вили Казасян Ники работи и записва няколко години в Биг бенда на Българското национално радио, но сега пак стяга куфарите за САЩ. Там той си остава самотният диригент на фамилията, който всеки момент очаква нов договор.

„Най-тежък е първият договор на кораба

Нищо не знаеш, попадаш в абсолютно изненадваща обстановка със строг режим на работа, който се спазва по часовник – разказва Ники. – Минаваш задължителните медицински прегледи, като периодично през целия договор ти мерят кръвно налягне, захар, кръвна картина. Даже и да си с висока захар или кръвно, екипът само си записва. Няма да те върнат обратно, след като си минал първоначалните прегледи, които се правят в България. Тези междинни прегледи им служат впоследствие да плащат по-малки обещетения в случай, че нещо стане с теб. Работодателите могат да покажат, че проблемът вече е съществувал. Естествено, това е най-малкият проблем, защото лекар на борда има денонощно, но всеки гледа да не взима болнични, защото не получава пари. Там болничните почти не съществуват."

Всеки круизен договор започва с двуседмичен „секюрити" тест. Това е обучение за мерките за безопастност, които всеки трябва да съблюдава. Екипажът, независимо дали е от развлекателния екип, или от кухненския, се учи как да действа в кризисна обстановка.

„Няма никога да забравя, как минавахме курс за спускане на спасителни лодки и аз обърнах една обратно в океана точно върху командира на занятието. Всички се смяха, никой не се расърди" – спомня си Ники.

Минал през първоначалния курс на обучение и запознаване с кораба (той е като малък град с вътрешни улици и каюти на 10-11 етажа), всеки новопостъпил започва работа, като спазва изключително стриктно своите задължения и границите на периметъра от кораба, в който има право да се движи.

„Аз съм музикант и съм изключително добре поставен спрямо останалия персонал. Имаме право, даже е желателно, да се движим из целия кораб, да контактуваме с гостите свободно. В крайна сметка това ни е работата – да ги забавляваме, даже и да не сме на музикално шоу. С подобна привилегия се ползват и фотографите, както и хората по поддръжка на различните системи като компютри и интернет например. Добре са и барманите. По-гадно е за сервитьори, стюарди и хората от кухнята. Те могат да обитават и да се движат само в определени периметри и етажи. Нагоре им е забранено да ходят."

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Няма начин да не те притегли лоби барът с белия роялКоридор в стил ‘Джунгла’ обикаля целия корабПрозрачният асансьор и вътрешните балкони

 

 

 

 

Питам го има ли сънародници сред океана

„Българи съм срещал на всякакви позиции. Някои вече са се устроили на брега. Един колега, също от България, който 20 години е въртял огньове в различни видове шоу, беше съкратен. Какво мислиш направи? Купи си чисто нов „Мерцедес" S класа и сега ходи с тази кола на интервюта за работа. Прави го само да не губи тренинг, защото си има осигуровката и парите, които е натрупал с годините."

Това е поредният пример за яркия контраст между възможностите за реализация в България и тези в САЩ. А българските музиканти имат огромен потенциал, който за съжаленчие в последно време не може да се реализира у нас или по-точно се реализира само в областта на халтурата, чалгата и някой и друг концерт за определена политическа сила преди избори.

По ирония на съдбата моят кум има огромен потенциял с няколкото си дипломи и преподавателската си работа в Нов български университет. Освен музикант е и страхотен математик, което доказва още веднъж, че точните науки прекрасно се допълват от изкуството.
Ники изглежда не е уцелил точния момент, в който можеш да си безгрижен и удовлетворен като преподавател по китара в един от най-престижните ни университети. Затова трябва да е винаги усмихнат и да изглежда безгрижен, но не в България, а... на кораба, който обикаля Карибския басейн на хиляди километри от родината.

Ники често ми напомня за негласните условия, които трябва да спазваш на круизния кораб – нещо като неписан кодекс на поведение. Не че съм се засилил да се кача на кораб, но така всъщност той малко ми се и оплаква от липсата на свободията, на която българинът е любител.

„Освен дисциплината и неупотребата на алкохол в работно време, винаги трябва да си усмихнат и никога не трябва да влизаш в конфликт с гости или с вишестоящия персонал. Незнанието на английски език не е пречка, може да се учи в специални курсове по време на целия договор. Ако обаче круизният директор сметне, че си нарушил договора и дисциплината, могат да те свалят с багажа на първото пристанище и никога повече няма да можеш да работиш към тази компания."

Този вид работа си има своите плюсове и минуси

Ники е един от най-добрите български соло китаристи, но това не значи, че електронната цигулка не го слушаА не е ли така навсякъде? Лошото обаче е, че си далеч от роднини и приятели, държиш връзка с тях само по интернет или телефон. Понякога на кораба няма със седмици безплатен интернет, а платеният е адски скъп – до 10 долара за час.

„Може би най-неприятното е, че обикновено те настаняват в каюта за двама. Тези каюти могат и да са над машинното отделение, което не е най-тихото място на кораба. Леглата са едно над друго и обикновено прозорецът липсва. Единствената утеха е да си на различна позиция със съквартиранта си – така се засичаш с него рядко и можеш да имаш някакво лично пространство."

Всеки плаща сам за почистването на каютата си, като оставя бакшиш на съответния стюард. Дава и на сервитьорите. Така наречените „типс" са почти закон в САЩ и особено на круизните кораби. На тях основно разчитат сервитьори, бармани, стюарди, както и всички от персонала по поддръжката, които имат досег с гостите на кораба.

Естествено, има и основна заплата, която никак не е малка. Най-добре се плаща на хората от ентъртаймънта (забавлението), които получават месечно над 2000 долара, зависи колко време си вече във фирмата и точно на каква позиция си.

Фотографите и хората, които поддържат интернет връзката, взимат около 1500 долара месечно, но те получават и „типс". Сервитьорите са с много ниска основна заплата – около 100 долара, но само от бакшишите си докарват по 4500 долара месечно на 6 часов работен ден.

„Най-хубавото е, че всичко ти е безплатно. Храната е в изобилие – от страхотната сьомга, до всевъзможни сини сирена и колбаси. Харчиш най-много по 10 процента от месечната си заплата, и то основно за някоя биричка и за интернет. Останалото заминава в България, където е само мечта да изкарвам такива пари, и то на тези години, когато всеки гледа да плати малко на някой млад и неопитен музикант. Но най-важното е, че те ценят и ти се възхищават. Свириш с известни музиканти и се чувстваш пълноценен."

Ники вече е музикален директор – единственият, който не е американец, и отговаря за десетки хора от забавлението. Отговорността е голяма и парите са повече, но знаеш, че всичко е точно, подредено и изненади не може да има.
За разлика от България, където лесно можеш да станеш „ненужен", щом минеш 50. Тогава ти остава само греяната ракия и угризенията, че не си бил достатъчно смел да си опиташ късмета извън милата ни татковина. Независимо от годините.

„Право да ти кажа, ще продължавам да свиря на корабите докато мога" – е заключението на Ники Драгнев почти след всеки подобен разговор напоследък. Вярвам му, макар да знам колко му липсва България, близките, сладката приказка пред българска трапеза.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Бейзболното кафене на корабаОгромната водна пързалка и плажът на единадесети дек се виждат като на длан от голф игрището над тяхРазходка с катери до брега е само една от глезотиите, предлагани на пътниците

 

 

 

 

Публикуваните снимки са от личния архив на Николай Драгнев


Създадена на 19.01.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стояна написа:

    Преди около 6 години

    Много интересен материал!
    Авторът пише увлекателно и забавно!
    Очаквам нови материали от него!