Два дни и три нощи в рая

за красотите на България село Равногор
Normal_sam_0852.jpg

                                                               О,Равногор

                                                   Красиво мъничко селце,

                                                   Ще те обичам аз докрай

                                                   Това завинаги го знай!

 

 

            Два дена и три нощи в рая- с.Равногор

              /седмица след докосването/

 

         „Какво ще правим,скъпи? Събота и в неделя го дават убийствено топло! Ние ще пукнем в тоя Пловдив”-загрижено цъкаше жена ми пред красивата метереологична  переспектива, която редеше Емо  Чолаков по БТВ. Действително в Пловдив си беше ад при такива жеги. В този момент телефонът извъня и се обади моят стар другар от военните години Илийката.

      „Така и така, искате ли да ви водя нагоре тия почивни дни? Ще тръгнем  още от петък след работа”- бавно и спокойно редеше той спасителните думи по телефона. Без много да му мислим  бързо,бързо дадохме съгласието си.

И..................в петък вечер бялото джипче на приятеля ни се  отдалечаваше от задушния и в тези часове роден Пловдив. Скоро току пред нас застана Родопа планина и ни покани дружелюбно да я изкачим.Нашият любезен домакин, знаещ всеки завой до горе скоро насочи превозното  средство към широко отворената порта на ранчото му. С шумни радостни скимтения и скокове ни посрешна първо Джеко- едно бяло създание,толкова гостоприемно като стопанина си! Още не нарадвали се на звучното посрещане, от едната одая се показаха Мимито и  Иван.    Дъщерята и приятеля и! Хубави млади хора! Бързо разпределение на личния състав по стаите и създаване на план за вечерта и на цялото присъствие тук на Равногор! Припомнихме си годините с Илийката , когато носихме офицерски униформи! Всеки се зае със зададената му задача! По едно време Илийката прикова погледа ми  върху новата си придобивка –музикална колона, командвана от разстояние, кой да пее вътре в нея! Опулих музикалните си очи и уши и зачаках да чуя звук от нея ! Изведнаж като започна, цели 5 часа кой ли не пя и какво ли не се изпя!

       Мимито и Русето подаваха  на трапезата постоянно пресно изпечени ноти и текстове! Ванката разпределяше пристигащите питиета на масата.Аз-  като рязан бей, очаквах новата порция музика и пържоли с камера в ръка! И всичко това в механата на ранчото- гордостта на домакина. Само масата беше някъде 10 метра дълга.По стените  сякаш български баби се изреждаха да закачват от техния роден чеиз от терлици до ножиците,совалки до вретената,стари носии до още по-стари ключове за вратите,части от стан, който сякаш сега ще започне да тъче шарено платно, всевъзможни стъкленици,дрънкулки и стари вещи от скрина на бабите ни.От уредбата се носеха песни за маса,песни за под маса.Родопските каба гайди и игривите македонски изпълваха одаята.Равногорското небе трептеше на тавана. Веселите ни сенки на телата играеха по-снежно белите стени. Оджака, застинал, ни се радваше на среднощното веселие.              

 

          Богато,прекрасно,незапомнено!

  Нашият мил домакин с достойнство за добре свършена работа се радваше на създалата се атмосфера в личното му ранчо.Доброто му сърце  бе в основата и на програмата на новия ден.Сутринта на изгрев слънце, добре наспани и жадни за пътешествия,  бялото джипче ни подкара през картофените ниви  равногорски.След труден преход през поляните се озовахме на първата дестинация-„Бековите скали”.Пристъпвайки плахо към ръба на скалата пред очите ни се откриваше гледка като за  орел. Далече и от високо в дъното на погледа се синееше водата на язовир „Въча”. Тишината властваше божествено наоколо. Родопа планина щедро показваше лицето си и  ни даряваше с природна красота. Камерата запечатваше трайно нашите „ах” и „ох” върху снимането на този дивен участък от красотите на България! „Хайде,че Ви чака „Червената скала”- ни подкани отличния домакин. Не след дълго  възклицанията ни за хубаво огласяха другата точка на пътуването ни.Със скъп родствен спомен и познания, Илийката разказваше за дядовите имоти ето там в далечината надолу.

.Сякаш пред нас  преминаваха катърите натоварени с готовата земеделска продукция на път за селото.

 

„И по два курса на ден са правили”-с умиление за спомените завършваше разказа си той,застанал с лице към далечните земи на родната му майка.

   

        Прекрасна природа,красива околност,свидни спомени!

 

 За  пореден път  родната ни България щедро ни показа на длан част от красотите си!Нищо друго не ни оставаше освен да се поклоним на видяното,което извика в гърдите ни  красивите звуци на нашите родни български песни.Планинското ехо ни пригласяше хорово и разнасяше благодарността ни за това що виждахме!

Благодарим ти, Илийка, за показаното!Живи и здрави много българи да го сторят! Защото Равногор не е Америка , но е екологичното най-чисто место на Европа!Доказано е от експертите!

И толкова весели хора са равногорци! На връх празника на селото го усетихме на площада вечерта.Пред написаните благопожелания към всички,виден оркестър изпълваше с игривите си мелодии и песни цялата околност на селото.Три ката вито хоро  се извиваше на мегдана.Водени от зеленото знаме на селото, млади и хубави момчета и момичета кършеха телата си в стъпките на всенародното хоро.Зрели мъже и жени допълваха многокатното хоро.

”Стигало е до 7-8 ката”-  ни сподели Илийката ,здрависвайки се с поредния роднина.На площада  народното веселие беше в разгара си. Роднини срещаха роднини! На масите отстрани бири и кебапчета,лимонади и сладолед дружески допълваха картината на седналите равногорци.По възрастните баби с неизменната тояжка в ръка вкупом наблюдаваха играещите и си припомняха своето  игриво участие някога на хорото.Красивите им млади  внучета   правеха първите си стъпки в запознаствата с подобните си роднини.Много човешка емоционалност се беше струпала на площада тази съботна вечер в чест на празника на селото-Петровден!

Така да бъде мили българи във годините напред!Да не замират  във времето тези идващи от векове назад български традиции!

 Този дивен и хубав родопски край,само на 60 км от Пловдив да е вечния дарител на сила и усет за красивото на всеки посетил го! ”Ето ,тук  другата седмица ще събирам родата от към баща ми за поредната родова среща”-сподели ни на връщане към големия град Илийката!

”Дали ще се получи нещо”- с вълнение питаше той,  шофирайки към задушния Пловдив!

”Приятелю,и американци да докараш тук ще ахкат и цъкат ! Без думи ще останат!”- в един глас му отвърнахме  Русето и аз.

„Такава чиста  красота на природа и човеци ,съмняваме да са виждали”-!заключихме двамата  пред  панелката в този задушен час на слизане.

”Благодарим ти за прекрасните 2 дни и 3 нощи,  които прекарахме с Вас там горе! Ти си един добър приятел и отличен домакин! Жив и здрав да си ,че ни покани да докоснем рая тия почивни дни”- след колата му извиках аз, изпращайки го с думите за нашата голяма благодарност!  

 

            

 

           Петровден               с.Равногор                     Т.Д.


Създадена на 22.07.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари