club50plus.bg

Русенското читалище „Христо Ботев-1908“ по традиция на 2 юни посещава Букурещ. По инициатива на читалищния председател Вяра Косева е създаден пътуващ семинар “По Ботевите места в Румъния”. Така родолюбиви съмишленици за 16-а година си припомнят част от историята, препрочитана в незабравимото Вазово произведение „Немили-недраги“. В семинара се включват и представители от местния клуб „Традиция“, както и певици от читалищния състав за народни песни. 

Град Гюргево е първата спирка. Паметна плоча край кея на пристанището е поставена и припомня за подвига на Ботевите четници и техния водач. На румънски и български е изписан текст, от който разбирам, че оттук на 16 май 1876 година Христо Ботев и неговата чета се качват на кораба „Радецки“ и се отправят към България, за да я освободят. Едноминутно мълчание и почит към паметта на храбрите мъже. Кратък отрязък от време, но достатъчен да ми напомни, че свободата да живея, да вървя по тази земя, да дишам, да мечтая и да се радвам е резултат от безразсъдството и бунтарството на истинските патриоти… Мислено се питам ако днес тези мъже бяха живи, дали щяха да се опълчат срещу беззаконието, безхаберието или порочната страст за имоти, власт и пари щеше да ги погълне... След нас остават венците и цветята. Ням свидетел на тържествената церемония е тихият Дунав и плавателните съдове по реката. 

Следващата спирка на пътуващия семинар е Букурещ. Като престарял аристократ той ни посреща, тайнствен, съхранил е много истории, стаени в дворци, църкви, къщи, темели, улици… Нашата цел е градският парк „Херастръу”. Точно тук, сред тихите алеи са разположени в съседство два бюста – на Христо Ботев и Васил Левски. Не знаех, но целта на пътуващия семинар е точно тази – да науча за малко познати български места в Румъния. Дълбоко в душата си бях възхитена от факта, че все пак има родолюбиви сънародници и са направили монументи на едни от най-великите мъже в историята ни. Левски винаги ме е впечатлявал с възвисения си дух. Възхищавам се на качествата му, но най-много на това, че е превъзхождал тълпата, мисълта му е надхвърляла битовизма. Днес той отново ни превъзхожда и би ни превъзхождал, ако беше жив…Съзнавал е, че масата не е готова за промени, че има предатели, че времената са тежки, но е бил верен на каузата, на идеите, на прогреса… Всеки път търся отговор на въпроса – какво е необходимо да притежава човек, за да надскочи себеподобните си, разочарование от най-близките, от така нареченото приятелско обкръжение и как е преодолявал трудностите. Със сигурност за това е необходим силен дух...и смелост.

Тържествените слова се разпиляват в пространството... и потъват в душите на русенци. Сякаш и птиците спират да чуруликат в този момент. Вълнуващо е, когато мъжете, облечени в четнически униформи и знамена мълчаливо скланят главите си. Жените тихо запяват песента “Стани, стани юнак балкански“…Сърцата трепват, че сме българи, сълзите се стичат и стиховете връхлитат един след друг…Букурещ е не само аристократичен град, но и важен стратегически център за БРЦК. Гостоприемната румънска столица е пристан за будните мъже на България. Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. През 1872-ра провежда общото събрание, в чийто състав са Кириак Цанков - подпредседател, секретар – Олимпи Панов, Димитър Ценович – касиер, Панайот Хитов – първи член, Левски – втори член. Председател е Любен Каравелов. Пред всички той определя мисията на Левски - Апостол на революционната дейност.

На оживения столичен булевард /в съседство с булевард „Христо Ботев“/ паметна плоча скромно напомня за този преломен момент от нашата история. Едва ли забързаните румънци виждат черната гранитна плоча върху сградата, поставена от фондация „Васил Левски“. Със сигурност сънародниците ни, попаднали в компанията на патриота – банатския българин Лука Велчов, все още успяват да научат за делата на великите български мъже. Лука е банатски българин, родом от Стар Бешенов. Той е живата българска следа в Букурещ. Работил е като учител по румънски език. Завършил е средното си образование в българското педагогическо училище “Христо Ботев”, съществувало до преди половин век в румънската столица. Лука Велчов е посветил живота си на изследователската дейност и е известен с това, че отлично знае лобните български места в Букурещ. Пак от него научаваме за нашето училище, от което днес не е останала следа, а колите и трамваите ежедневно преминават върху някогашните му основи. В румънската столица има около 30 исторически паметника, свързани с българската история. За съжаление, те не се поддържат, защото българските политици нехаят. Сградите са в окаяно състояние, разказва председателят на румънското дружество "Братство" Лука Велчов. Част от програмата на пътуващия семинар е срещата със сънародника ни. От него научаваме за къщата в Букурещ, в която е живял големият български революционер и публицист Любен Каравелов. Сградата е полуразрушена, а след реституция е обявена за продажба. В нея се е намирала и печатницата на писателя. Историческата ни памет е на път да загуби една от емблематичните за българите сграда. Къщата е построена през Възраждането от български търговци, известна още като Солаковия хан. Тук през 1869 г. Ботев и Левски са прекарали няколко студени месеца. Солаковият хан е занемарен поне от 60 години, каза проф. Лука Велчов от българското дружество в Букурещ. Днес единствено паметна плоча на фасадата на сградата напомня, че на това място е живял Любен Каравелов. Тук писателят редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874). Лука Велчов си припомня, че като ученик е влизал вътре, мазето е било пълно с български вестници... В този хан е имало мелница. „В миналото е имало договореност с румънските власти в тази сграда да се построи български културен център“. Прекрасната идея за нашите творци отново е опорочена от решението на недалновиден политик. Според проф. Лука Велчов Институтът по архитектура на Букурещ не разрешава да се събаря сградата, защото е ценна и трябва да се запази в този вид. Теренът, върху който е Солаковият хан, е в идеалния център. Апетитно място за инвеститори. Дали ще оцелее или ще последва съдбата на българското училище в Букурещ, разрушено през 1988 година? Там, където поетът и революционер Христо Ботев е учил на четмо и писмо българските деца през 1874 година, днес има бензиностанция.

В тиха улица, близо до центъра, е къщата, в която Иван Вазов е творил. През 1876 - 1877 година поетът живее 14 месеца в Букурещ, където подготвя две стихосбирки. Последното стихотворение, което е писал в румънската столица, е “Царю, добре дошел”. Произведението е създадено едновременно с поемата “Ода на император Александър II”. Вазов е бил сред хилядите посрещачи на царя, дошъл за няколко часа от Плоещ в Букурещ с влак на 27 май (8 юни 1877г.), като гост на княз Карол I, на министър-председателя Йон К. Брътяну и на кмета на столицата Росети. Бил приет в княжеския дворец на „Поду Могошоаей” (днес „Каля Викторией”). През този период той написал стихосбирката „Тъгите на България“, издадена в Букурещ през 1877 година...

В големия гробищен парк „Белу“ е гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Тя е обявена от румънското правителство за паметник на културата. Братята Евлоги и Христо Георгиеви са родом от Карлово, известни са със своето родолюбие и дарителство. Евлоги Георгиев е смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на ХІХ век. Той и брат му Христо участват в благотворителни инициативи със значителни суми. Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Двамата са основатели на „Добродетелна дружина“ – организация на заможни българи, поставила си за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ. Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853 – 1856 г.), а в последвалите години набавя средства за осигуряването на образование на редица видни българи. Христо умира млад, едва 48-годишен. Историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София. След 1878 г. Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува парцели в центъра на София, през 90-те години вече притежава над 10 хиляди кв. м. През 1896 г. меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лева за построяването на сградата на университета.

Това е само част от историята на българските места, които могат да се научат в Букурещ. Освен че участвах в пътуващия семинар, разбрах, че българите са оставили паметни следи по света и трябва да почитаме паметта им и да се гордеем с историята си…

Поклон!