club50plus.bg

                Те са така близо до нас...

                

    Задушница е. Рея погледа си през прозореца навън. Някаква скрита тишина властва по нашата улица около блока.Ето вървят две жени и  си говорят нещо ръкомахайки.Но в очите ми остава тяхното плавно движение по тротоара и  тишината около тях.     Преминава по улицата  автомобил, сякаш с изключен двигател.Гледам го движи се,а ни шум, ни гръм!                                                                        Странен ден!                                                                                  Сякаш те - починалите, откъснали се от почти всеки дом,са наоколо. Дойдоха толкова близо до нас този ден.

     Техният празничен ден!

Нещо да ни кажат! Нещо да им кажем!

Като за специална среща ние, близките им,  се подготвяхме през седмицата.Следяхме календара. Купувахме черешите. Чертаехме пътуването до гробищата  по часове.

    По-организираните рано,рано се срещнаха с тях.Вечният им дом радушно  прие на изгрев слънце пристигналите. Лъскаха се гробове и паметници ,.чистеше се ненужната трева, палеха се свещите, раздаваха се от сърце  за бог да прости, кой каквото  е подготвил. Вечно притихналите гробища се огласяха от трескава дейност на нас, живите.Срещата с любимите ни хора беше  започнала. Затова и там младо момиче през сълзи тиха песен ще запее на майка си.Тук  мъж на зрели години, стои  с горяща свещ в ръка и разговаря нещо със съпругата си .Там по-заможен е отрупал гроба с блюда и  с наведена глава слуша песнопението на свещеника. В мислите си е със скъпия си баща.     До чешмата момче и момиче почистват старателно гроба на баба и дядо и сядат притихнали,  вперили очи в снимката им.Тук побеляла жена,  безмълвно  е заковала изморен поглед  в паметника на своя син. Автомобилите кръстосват по „уличките на вечното им селище”. Малко става шумно по тези пътища в   района! Но така е! На среща,като на среща! Те толкова са близо до всички нас в този момент! Стоейки пред тях , тихо и безшумно  се извъртяват така общите ни спомени! Ние търсим прошката им за наши минали дела!Молим силата им за бъдещи решения в сегашния ни живот! Благодарим им за всичко онова,  преминало в общото между нас!

   Отдаваме големите си чувства на обич, благодарност и почит към тях. Разговаряме ! Знаем ,че сега сме максимално близо до тях.Търсим у нас най - благодарствените  думи! Молим ги за скритата им помощ!

   Внимателно и по-човешки си взимаме довиждане до следващия път.Тръгваме си окрилени и по-силни! Вървим, излизайки с вътрешното чувство за добре свършена работа. Пътуваме по-обратния път   с  препълнена благодарност за срещата ни  с тях.

Защото това е техният ден!

Ден, в който и те са се готвили за да се срещнат отново с нас!

Да ни позволят да изкажем  за сетен път обичта си и благодарността  си!

 

...........и болката си ,че ги няма всеки ден така до нас.......!

 

      

 

 

 

 Ромона на започналия дъжд прекъсна реенето на погледа и на мисълта ми! Погледнах нагоре в сивото небе над блока !Те ни пращаха своето дъждовно довиждане над улицата, над квартала,над града ни!

 

       

 

До следващата ни среща,милички!!!

 

 

 

      

 

Събота - Черешова задушница          Пловдив          Т.Д.