СЕЗОНЪТ НА ЯЛОВИТЕ СВАТБИ

Тема "евъргрийн"

01830.0

Normal_%d0%90%d0%b1%d0%b8%d1%82%d1%8e%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%ba%d0%b8

СЕЗОНЪТ НА ЯЛОВИТЕ СВАТБИ

 

       Всяка пролет приказката за Пепеляшка възкръсва с нова сила. Във вечерта на абитюрентските балове. С неутолимия стремеж на абитюрентите да са най-красиви, секси и безумно щастливи  С тази разлика, че хилядите нагиздени Пепеляшки, подсъзнателно ще търсят своя принц, а не той тях. И че вълшебно, пръкналата се от тиквата каляска е заменена с луксозен автомобил и дори лимузина под наем. Що се касае за обувките, кристалните на горката Пепеляшка бледнеят пред супермодерните, разбира се от от най-реномирани марки на съвременните и епигонки. Хиляди родители се пощуряват в желанието си да направят този ден най-щастлив, често за единственото си чедо. За момчетата нещата с облеклото не са така сложни и често се залага на класиката – костюм, нови обувки и аксесоари към тях. Не така е за момичетата. Момичета ли казах? Всъщност за  отдавна осъзналите се малки женчета. Често с претенции, надхвърлящи многократно възможностите на стресираните и изтерзани месеци преди събитието родители. Атакувани предвидливо от цял един бизнес, месеци преди сакралния ден. По Интернет, печатни и електронни медии вали порой от реклами на модни къщи, фризьорски, козметични, за фото и видео услуги фирми, луксозни хотели, туроператори. Всички пожелават клишето  „да се чувствате уникални и неповторими в своята индивидулност за незабравимото приключение” и предлагат небезкористните си услуги. За тези, без налични средства е осигурен  кеш кредит до един час. Всички са на разположение за щастливото събитие. Палитрата е широка по отношение на асортимент и цени.

         Но...Как да сме по долу от еди кой си? Как в елитното училище, в което наред с богаташки отрочета се учат и деца с по-нисък родителски материален статус да се  делят „децата”. С въздишка се приемат скъпите оферти за луксозните хотели със СПА и други глезотии. Менюта за луди пари, и блюда, към които едва ще се докоснат. За сметка на това ще се наблегне на пиенето.  

      Често, то започва далеч преди  събитието, на импровизираните коктейли, а често цели банкети в къщи за роднини и приятели. „Загрелите” още там дечица са обхванати от еуфория. Качвайки се в колите започва показване до кръста от прозорците и люковете на колите по време на движение, размахване на бутилки, балони, надаване на викове.  Рискът в голяма степен се подценява от всички, но родната полиция е на поста си и както пее Веско Маринов – „Родната полиция ни пази”. Цяла кохорта от моторизирани рокери-полицаи, придружават като в дипломатически кортеж, разлудувалите се дечица, на които всичко е позволено и простено, „защото абитюрентския бал е веднъж в живота”!

            И така, докато сутринта скромно припяват „Върви народе възродени”, вечерта започва щуреенето по баловете. От колите понякога слизат предизвикващи възхита свежи и хубави момичета, в прекрасни бални рокли, поруменели от виното на младостта, но често и натруфени като чалга идолите си момета, покрити с пиърсинги и нашарени с татуировки, а някои и с напомпани със силикон прелести. Явно, дори и родителското и роднинско тяло не може да се справи с натресените от Facebook пуберски стандарти. А често демократични и „модерни” родители дори поощряват изченчените вкусове на разглезените си наследници.

            Вечерта вакханалията започва. Навремето не е съществувал проблем с благополучното прибиране на празнуващите зрелостта си младежи. Времена на спокойствие и почти пасторална идилия и най вече здрав социалистически обществен ред. Когато милицията денем не биеше, но снощната не си поплюваше. А сега мобилната връзка дава утехата, че за момента нещата са наред. А пред заведението чака таткото или доверен шофьор, който да не позволи момчето да отпраши с 200 км. към небитието, или да стане жертва на побойници, а момичето на изнасилвачи. Да предотврати спонтанно желание купона да продължи и нещата да се изпуснат от контрол. Най-невинното произшествие би било да прекалят с алкохола и да попаднат в „Пирогов” или спешното, както често се случва.

            Тревогите на родителите за благополучното приключване на най-желаната от децата им и най-продължително очаквана нощ приключват едва,  когато те или близки благополучно ги доставят „франко” дома им.

               За това знаково събитие се потрошават средства, почти като за една сватба, че и повече. Но, кой ти вече ги прави, след като повечето млади живеят вече без брак, почти в „промискуитет”, както ги упреква светата църква. Няма задължителна казарма, няма вече и „новобрански” изпращания, които навремето събираха десетки и стотици роднини и по селата се колеха, телета, прасета и каквото има, и се лееше алкохол на корем, за да върви службата на момчето по вода. Именно по времето на „соца” тези събития бяха наречени „ялови сватби”, тъй като всеки желаеше да се представи по-добре от комшията и се надпреварваха свърх възможности, да ударят в земята съседа, колегата, роднините. А насреща, след отрезвяването ... едното нищо!

            Много се учудих и зарадвах преди година, когато на екскурзия до Австрия и Унгария, почти целия автобус бе зает от паралелка абитюренти, които бяха решили, естествено с помощта на родителите си вместо абитюрентска вечер да посетят дворци и музеи, заедно с тяхна учителка. Именно това бе трезвото решение да видиш част от света, в подготовката си да го опознаеш и завоюваш. А останалото е ...ялова работа!

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 


Създадена на 13.05.2015 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари