Въздействаща истина

за двама млади хора на които им е хубаво!
Normal_logo_variation

Ивайло нежно я прегърна през кръста и с кавалерската му закрила, пресекоха натоварената улица в големия град.Този негов красив жест към нея го улових от моето работно място - близо 3 години продавам вестници от павилион, разположен пред централния вход на фабриката за обувки. Много хора преминават покрай мен в обедната си почивка - едни захапали домашно приготвения сандвич, други припкайки до близките складове за покупки, трети бавно кръстосваха площадката пред павилиона ми, пушейки с удоволствие обедната си цигара.

А те двамата от известно време, преминаваха покрай мен на път за стола в отсрещната фирма. Бяха като два кротки гълъба - мъжки и женски, които гукайки ситниха стъпките си в кварталния парк. Отскоро научих имената им - Десислава и Ивайло. И двамата бяха съзнателни в трудовата си дейност. По неговото описание две халета ги делят, но съберат ли се стрелките на часовника върху числото 12, с нетърпение се срещат и заедно поемат да обядват.Така ден след ден, близо вече 2 години покрай мен минават те, сладко приказливи и вглъбени изцяло един в друг. Моите очи загрижено ги следват докато пресичат и изчезнат двамата във входа на стола.

Сякаш два славея крачат спокойно по пътя си горе в планината, далеч от неприятностите които ги чакат в равното поле. Тя с бяло нежно лице, излъчващо мекота и спокойствие. Очите й открити и пъстри, оградени от разкошната и чуплива коса. Походката - уверена и плавна, в тон може би на многобройните теми за разговор, които водеха преминавайки покрай мен. Той с живо и весело лице. Очичките му бяха закачливи маслинки. Усмивката му – ярка и приветлива, не слизаше от мъжкото му лице. Вървейки с Десислава, Ивайло изминаваше общото разстояние с отмерена стъпка. И на двамата в походката имаше голяма доза финес и лекота.

От как те „грабнаха” моето човешко любопитство, аз с желание участвах в очакването на обедните часове-кога ще се появат,как ще преминат покрай мен,ще чуя ли нещо от сладкото им  говорене? На фона на ръмжащите коли и камиони, които „хвърчаха” с голяма скорост покрай павилиона, тяхното пешеходно преминаване беше с особено въздействие върху мен. Стоейки на метри от тази искрена нежност и взаимно уважение, аз с умиление си припомнях моите красиви години с любимия човек до мен. Колко се вълнувах сега докато младите ми приятели пресечат натоварената улица. Бях готов да застана срещу ревящите железа и да ги спра, за да преминат те двамата със своите чисти човешки отношения,взаимната толерантност и защо не и с  неподправената  обич между тях.

Така и не го направих!

Един дъждовен ден в средата на есента, покрай мен премина само Десислава. Големите й дълбоки очи срещнаха за секунди моя питащ поглед. 

Замина в командировка за близо година в голяма европейска страна. Нямаше как да не е той, добър специалист в областа си е - в умерен тон ми сподели тя. Гледайки я по дълго, аз почуствах липсата му. Десислава бързо изви погледа си и пое към стола на отсрещния тротоар. Сигурен бях, че не искаше да видя появилите се сълзи в очите й. Проследих я гледайки фигурата й. Колко неестествено вървеше сама, без тази на Ивайло до себе си.

Да минава по-бързо годината си пожелах аз. Ще ми липсва тази прекрасна двойка на мен, на сегашния ми живот и на моите минали спомени. Живи и здрави да са двамата и в най-скоро време отново заедно да пресекат булеварда, преминавайки покрай павилиона за вестници.

Та дори и аз да не съм вече там!

.............................е, по-хубаво ще е  да съм още там!

За да ми зарадват душата!

За да ми възродят красивите мои спомени!

За да се поклоня на чистите им отношения!

Пловдив                  Т.Д.


Създадена на 25.02.2015 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари