11 май – православният празник на славянските първоучители

Normal_1._snimka

Слава и безсмъртие во веки веков на делото им!

След поетичните, емоционални и боговдъхновени похвални слова на св. Климент Охридски, за „светите и преславни учители на славянския род блажения Кирил и панонския архиепископ Методий, които му създадоха писмото и преведоха Новия и Вехтия завет на езика му”, едва ли някой автор, вече единадесет века оттогава, е в състояние да напише нещо по-силно, по-точно и по-искрено в изразената почит и благодарност за тях и за тяхното дело.

Проектирането на Кирило-Методиевото дело чрез дейността на техните ученици и следовници, с което се въплъщава държавническият гений на княз Борис І Михаил, неговото вярно чувство за повелите на историята и бъднината на нашата древна родина, може да се определи като най-голямото духовно и културно богатство на славянството през Средновековието. То е в основата, върху която течение на вековете се изгражда и развива славяно-византийското ойкумене (общност).

11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, славянските първоучители, канонизирани за светци от Българската православна църква. Празникът бележи началото си през Възраждането. През 1851 г. в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" за пръв път денят се чества и като празник на българската просвета и култура, и на славянската писменост – 24 май по нов стил.

Как нашите възрожденци определят за празник на светите братя Кирил и Методий единадесетия ден на месец май? В своя статия, отпечатана в списание „Духовна култура" през 1034 г., проф. Александър Теодоров-Балан, първият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски", обяснява този избор с желанието да се избегнат Великите великденски пости и да се придаде „самостойна тържественост" на празника. Да припомним, че на много места тогава са били боядисвани яйца и самият празник бил наричан „Втори Български Великден".

Българската църква всъщност избира този ден, защото именно на него, през 330 година се обявява Цариград (Византион) като столицата на Римската империя, се премества от Рим край Босфора при царуването на император Константин и приема неговото име. Нашият празник е подбуден именно от цариградските българи.

Наивно е да се обяснява от някои, иначе образовани хора, че в числото 11 е търсен символът на двамата братя, като равноапостоли и затова цифрите на деня били еднакви.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

По Грегорианския календар, датата се премества на 24 май, когато празнуват ученици, студенти и всички дейци на науката, изкуството и културата. За разлика от нас църковният и граждански празник съвпадат в Чехия и Словакия (на 5 юли), заради почитта към Ян Хус.

Първоначално гюргевските апостоли вземат решение въстанието през пролетта на 1876 г. да се обяви навръх 11 май. Спазва уговорката единствено Иларион Драгостинов в Сливенски революционен окръг. А поп Кирил Слепов, бягайки заедно с Бенковски в Балкана, почита празника по своему – чете Евангелието под един зелен бук с молитва към светите братя за спасението на България.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българския храм „Свети Стефан" в Цариград. На 11 май 1858 г. е отпразнуван в Ески Загра (Стара Загора) с божествена служба и слово за живота и делото на Св. Св. Кирил и Методий. Празникът се свързва и с традиционните училищни тържества.


Създадена на 11.05.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Лили написа:

    Преди около 8 години

    Много хубав материал! Честит празник на всички!