Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Важно ли е какво име даваме на децата си
рубрика "Истината с дебати"
Уважаваме ли старата българска традиция децата ни да носят името на баба и дядо или даваме името на детето си според нашите желания и стремежи, защото тази стъпка в живота на младото семейство несъмнено е една от важните в живота им като бъдещи родители.
Всеки родител желае детето му да носи хубаво име, което да му донесе успех и късмет в живота и в наши дни родителите започват от рано, внимателно да подбират какво ще е то. Забелязала съм дори, че доста често желанието е името да има и умалителна форма за ласкаво и мило обръщение към детето.Сблъсквала съм се с няколко различни мненея и възгледи относно името на бъдещия наследник. Най-много са познатите ми, които приемат класическия избор - децата са кръстени на бабите или дядовците, дори понякога детето е с две имена с тире помежду им – едното на роднината по майчина линия, другото – по бащина, предполагам, за да няма сърдити. Други използват само първата буква от името на баба или дядо и радостта е двойна ако и от двата рода имената на баби и дядовци започват с тази буква – идеалният вариант. Трети пък правят комбинация от имената на тъщата и свекъра.
Днес, особено майките, следват „модата" в имената и кръщават наследниците си на известни актьори или певци, герои от филми (особено ако са турски сериали), което по никакъв начин не разбирам и не мога да проумея. Има и такива като нас със съпруга ми, които минути преди раждането на първото ни дете и двамата в един глас изрекохме името на детето си - бяхме се спряли, разбира се преди това на три имена, едно от което беше и избраното, но важното беше, че и двамата почувствахме едно и също име за дърщеря ни Елена.
Не носи името на бабите и дядовците си, но е изречено от нас с любов, обич, вяра и себеотдаване за нея. Второто ни дете се казва Константин, с вярата, че дори и един ден да бъдат на хиляди километри един от друг, на всеки 21 Май ще се виждат, ще се поздравят с празника си и дай Боже да го празнуват винаги заедно!
Диана Чернева написа:
Преди почти 12 години
Щастлива баба, знаете ли че до днес наистина не се бях замисляла, че тази традиция се уважава само в България. Един вид като запазена наша, българска марка:)Това ме навежда на мисълта защо ли? Дали матриархатът и патриархатът в България са били много по-силно изразазени? В моето семейство баба ми е кръстена на баба си, майка ми е кръстена на баба си, аз обаче на съм кръстена на баби и дядовци. Там връката се е прекъснала. Майка ми не е уважила традицията, аз също и си мисля, че моята дъщеря също няма да го направи..., примера не е продължен, но не е късно да се възроди отново:), важно е желанието:)
Щастлива баба написа:
Преди почти 12 години
Имам 4-ри внучета-2 момченца и 2 момиченца.Нито едно от тях не носи моето или на съпруга ми името. Но това не ме прави по-малсо щастлива,а напротив.Безкрайно много си обичам обожавам моите внучета.за мен да кръстиш детето си такак като искат неговите баби и дядовци е издевателство над младите родители. Единствено те имат право да изберат името на своето дете.Моите внучета си са моите внучета и за мен името няма никакво значение. А традицията ,която я има само в България,лично за мен е отживелица.
Страхил Атанасов Ата написа:
Преди почти 12 години
Имам двама сина и носят имената на двамата си дядовци,бог да ги прости.Естествено,при раждането те бяха живи/дядовците/. Не държа името ми да се поднови,но на днешно време от двама излиза един,и полека лека рода се губи.И това важи за всички българи.
Фани Петрова написа:
Преди почти 12 години
Мисля,че родителите имат правото да изберат сами име на своето дете, но винаги трябва да изхождат от мисълта, че то е за цял живот. Традициите са хубаво нещо, но не винаги могат да бъдат спазени поне що се отнася до имената
Pepa Sjfoeva написа:
Преди почти 12 години
За да уважат родителите си,двойката трябва да има четири деца-тъст,тъща,свекър и свекърва-всеки да има име на внуче-малко прекалено.Затова традицията не е задължителна.Важното е детето да е с хубаво българско име с което да се чувствува комфортно и когато стане голям човек.
людмила атанасова написа:
Преди почти 12 години
Наистина хубави са традициите да се спазват, но ако сте прочели думите на Петър Дънов / Беинса Дуно / ще разберете,че всеки трябва да има индивидуално име и защо ? Това всеки трябва да намери и прочете.
Стефани написа:
Преди почти 12 години
Разбира се , че е добре да се спазват традициите. И не само това - да подновиш името на майка си или баща си - това е единствения начин да им кажеш БЛАГОДАРЯ,
за това че са те създали, отгледали и възпитали - не говоря за обичта, безпределната, тя се подразбира.
Внучката ми носи моето име -и това ме прави безкрайно щастлива, това е което ще остане от мен на този свят.Ще ме има и когато си отида..