Народни традиции по Димитровден

Normal_sveti_dimitar

Старата поговорка твърди: Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима.

За да изградят последователния ред от празниците и да направят по този начин своя народен календар, дедите ни съобразявали обичаите си с кръговрата на природата. Те разделяли годината на две: есенно-зимно и пролетно-лятно полугодие. Това деление било свързано най-вече със земеделския им бит.

Според българския народен календар на 26 октомври приключва есенния цикъл на годината. В някои краища на страната денят се нарича „разпус” – на него ден всеки се е разплатил: каквото е имал да дава е дал, каквото е имал да взема – взел.

На Димитровден се пазарят и наемат новите работници, а стопани и ратаи – заедно – извършвали оброк в чест на Свети Димитър. За курбан на светеца се принасял най-тлъстият овен. Върху рогата на животното побивали големи варакосани ябълки. Пред така украсената глава на жертвата всеки от присъстващите правел дълбок поклон. Сетне чорбаджийте церемониално връчвали дарове на слугите си. Музиката свирела на угощение, всички пирували чак до привечер, без да забравят, че на другия ден и едните, и другите пак са на работа.

Оброкът имал не само религиозен, но и чисто светски характер, защото обединявал усилията на работодатели и работници в името на една обща цел: по-доброто бъдеще.

Светецът в народните вярвания

След приемането на христянството светците на българското небе постепенно поели функциите на старите езически божества. По начало в христянските жития на Свети Георги и Свети Димитър виждаме, че нито единият, нито другият, имат в живота си нещо общо с божествата и празниците на сезонните промени. Ето защо дедите ни измислили фантастични „допълнения”, които не фигурират в житията им.

Според една народна песен Свети Димитър се провинил пред Господ, защото допуснал да изгори манастирът Света гора. За наказание Господ го затворил в Джендем – турското име на ада. Навсякъде настъпила зима, паднали мъгли и започнали студове.

Светците се разтревожили. Света Петка и Света Неделя, покровителки на мъртвите, отишли при Господ да го молят да пусне Свети Димитър, за да се оправи времето.

Но Господ не изпълнил желанието им. Тогава те помолили Божата Майка да се застъпи за затворника. Тя наистина отишла и помолила Господ да го пусне. Господ й отговорил:

Леле, мале, леле, стара мале,
У тебе са ключовете!
Ти отключи тъмницата,
та пусни Свети Димитър!

Свети Димитър излязъл от ада и времето се оправило. Настъпила пролет.

Ето как светецът се превръща в божество на сезонните промени в българския народен календар. При това, също както и в древните легедни, излизането от подземното царство се дължи на богиня. В българския фолклор Божията Майка застава на мястото на Деметра – Великата майка на боговете.Икона от черквата Свети Димитър в Пловдив Снимка: svetidimitar.com

Така светците на българското небе поели функциите на старите езически божества. Начело застава светата Майка Богородица, някои от светците, които ще диктуват сезоните, са Свети Георги, Свети Атанас, Свети Димитър.

В народния календар Свети Димитър е приет колкото като христянски, толкова и като митичен герой. Много народни песни и легенди го възпяват…

„Имало едно време бедно семейство. Мъжът бил рибар. В мир и сговор живеели двамата, само дето им било мъчно, че си нямат деца. Един ден мъжът уловил чудновата рибка. Тя му проговорила и му наредила да не я продава, а да я занесе у дома, жена му да я сготви и само двамата да я изядат. Костите да заровят в яхъра, под яслите на кобилката.

Рибарят я послушал. Минало време и жена му родила две момченца, близнаци. В същия ден и час и кобилата се ожребила, и тя близнила. Кръстили децата Митър и Георги и им нарекли жребците. Пораснали момчетата и тръгнали по света – единият на изток, другият на запад. Митър се сприятелил с баба Зима, а Георги другарувал с Пролетта.”

Тази народна притча се е отразила на иконографския образ на двамата светци, и те се изобразяват на коне. Народът ни вярва, че Свети Димитър е свързан със силите на мрака, със смъртта и студа. Това убеждение съответства и на една от големите задушници, Димитровденската, с която се отдава помен за починалите.

Обреди и гадателски практики

От Димитровден нататък може да чакаме и първия сняг. Светецът успивал природата, разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята.

На предела между лятото и зимата, Димитровден е особено подходящ и за гадаене. Както при други празници в българския календар, и на този ден се следи кой пръв ще почука на портата, какъв ще е първият гостенин /полазника/, и по неговото имотно състояние се гадае за берекета в къщата.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, това е сигурна поличба, че ще има много сняг, посевите ще са на топло, идната година ще е плодородна, а в кошерите ще имат много мед. Ако луната пък е празна, то и кошерите ще са на същия хал.

Животните също участвали в прогнозите на дедите ни. Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг. Ако пък са на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

В много селища, за радост, все още е жива традицията на Димитровденските събори. Преди години празнуването на Димитровден не било проблем – почти нямало род без мъжка челяд, кръстена на Свети Димитър. Така семействата се събирали да почетат и именника, и големия празник като цяло. Днес има много други, модерни, имена, но Димитър си остава едно от най-българските. Затова, честито на именниците!


Създадена на 26.10.2011 г.

Коментари

  • 459e35213e5bb4a8e48ee62c02d6f49f?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Гжнжъжжъгн написа:

    Преди около 1 година

    Гпжгндсжэт87655этэгхгж
    Тстттссс