Човек остарява, когато спре да преоткрива света

Normal_parent-child

Децата и внуците няма да запомнят повечето ни съвети, но със сигурност ще им остане спомен дали сме били добри с тях, дали сме се опитвали да разбираме онова, което ни казват

Винаги ми е било странно, когато наближи някой празник и отвсякъде започнат приповдигнато да ни обливат с информация, прояви, новини за съответната дата. После всичко преминава и нещата си продължават постарому... и така до следващата година. Като рожден ден, в който получаваме толкова много обаждания, а всъщност имаме нужда от тях  през цялата година - за да се чувстваме живи всеки ден и да сме сигурни, че сме нужни някому и че поредното обаждане не е било просто етикет и протокол, произтичащ от календара.

Мислите ми са по повод 1 юни – празникът на детето, толкова светъл и хубав ден. Аз лично не си спомням като дете какво ми се е случвало точно на 1 юни. Предполагам е имало някакви инициативи в училище или в детската градина, стихчета или песнички, които трябваше да наизустявам за определно време. Подобни прояви, случаи и тържества имахме много – приятни или не чак толкова. Но си спомням много добре детството си като цяло, понеже това е цялостен процес или по-скоро етап, а не просто ден, етикет и протокол. Това е най-важната част от живота ми и усещането ми за нея е безпогрешно.

Мисля си за децата днес. Какво те ще запомнят от детството си. Едва ли е точно онова, което ще им се случи на 1 юни. Децата няма да запомнят конкретна дата. В техните главички детството им ще остане като едно общо знаково усещане, един смътен спомен, който ще е до голяма степен такъв, какъвто им го направим всички ние. Така че този празник е по-скоро важна равносметка за нас, по-възрастните. Да се вгледаме в себе си, да си спомним, че и ние сме били деца и че зад това клише се крие ентусиазмът, с който обличахме куклите си и бягахме след топката, огласяйки квартала с безумните си викове, заради които често мърморим, че днешните деца са ужасно невъзпитани и не ни оставят да спим.

Можем ли да си спомним какви бяхме? Или ни е невъзможно. Прекалено трудно, прекалено уморително. Прекалено късно... Децата и внуците ни няма да запомнят повечето ни препоръки, първоюнските фойерверки и задължителните ни усмивки на празника, но със сигурност ще им остане спомен дали по принцип сме били добри с тях през годините, дали сме се опитвали да разбираме онова, което ни казват. А техните усещания са безпогрешни! Ние сме категорични, че те са деца и им е прекалено рано да разберат много неща. А ние разбираме ли ги? Вероятно не, за тях е прекалено рано, а за нас е прекалено късно да разбираме света. Поне за онези от нас, които са се обградили с няколко пласта рутина, монотонност и битовизъм. Кой може да бъде като децата и да гледа на света с широки, търсещи, всепоглъщащи очи, без предразсъдъците на делника и на печалния ни житейски опит...

Къде почива детството, откъде наднича то? Вероятно всичко около нас в същината си е все същото, но ние сме онези, които сме спрели да виждаме. Светът, както и в детството ни, продължава да е изтъкан от късчета невероятност, но за тях са нужни сетива, които са закърнели в повечето от нас.

Вчера в полунощ падна чуден пролетен дъжд. Беше хубава вечер и стихналите дървета носеха аромат на отдавна забравена магия. Ухание, познато отнякъде, от едно далечно време, което не мога да си спомня, нито дори да назова. Сетивата ни имат памет за всичко онова, което уж сме забравили отдавна. Понякога трябва да им се оставим, да затворим очи и да вдишаме, без да мислим за нищо. Вероятно едва тогава ще чуем детето в нас, което сме забравили отдавна и на което сме оставили съвсем малко място в себе си, оставяйки го без възможност да диша.

Наскоро намерих една своя детска тениска – има ме с нея на една снимка, на която гордо позирам като петгодишен. Помня колко харесвах тази своя дрешка и колко много обичах да ме обличат с нея. А сега я гледах и не вярвах колко е малка, що за човече съм бил, та да се побирам вътре. Но като че ли в нея се криеше свят с пъти по-голям и цветен от този, който познавам сега.

Децата нямат нужда от фойерверки, гръмки фрази и маскарад, за да почувстват празника. Празникът се съдържа в начина, по който гледат света, той е в очите им, в изражението им, във вдъхновението и ентусиазма, които струят от тях, докато разглеждат една най-обикновена буболечка дори. Достатъчно е да събереш две деца заедно, за да видиш безусловната радост, светлината в очите им, в поведението им, без да се интересуват от каквото и да е друго. От нас се очаква просто да им създадем условия и да не им пречим през цялото време. Не само на 1 юни. А през цялата година. Нека светнатите фарове на колите не са просто дата в календара, а съзнание, което не се променя нито един ден. Нека подаръкът, който мнозина ще направят на дете, не е протокол, а отношение и любов през цялата година.

Често чувам, че днешните деца са по-лоши от онова, което сме били ние. Да, ние бяхме различен продукт, далеч по-затворени и опримчени в предразсъдъците на нашето време. А сегашните деца са освободени до степен, която ни тревожи. Всяка крайност е вредна. Но не е ли вярно това, че всяко поколение смята идващото след него за по-зле възпитано и по-необразовано? Винаги възрастните са критични към по-младите, в цялата история на човечеството е било така. И нас са смятали за невъзпитани, некултурни, прекалено свободни и дори арогантни. Дали не допускаме същата грешка, оставайки без сетива за новото, което носят идващите след нас?

Днешните деца обикновено знаят по 3 езика, докато завършат училище, имат представа за света и нещата в пъти повече от нас самите преди време – сега има интернет, има и образователни игри, с които светът е по-близо до тях от когато и да било. Някак по-широко скроени са, растат изчистени от излишни предразсъдъци. Всяко нещо си има и плюсовете и минусите, но ако потърсим хубавото, то такова със сигурност има в изобилие.

Нека не бъдем мърморещи остарели хора. Човек остарява тогава, когато спре да се търси и да преоткрива света. Остарява тогава, когато тиквата престане да се превръща в каляска. Само че вълшебната пръчица е в нас самите. Ще съумеем ли да си спомним вълшебните думи?


Създадена на 01.06.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Elito написа:

    Преди почти 9 години

    За съжаление с всяка година - улисани в ежедневието и битовизма се сливаме с течението и от сладки дечица ставаме мърморещи регулировчици в живота. Има една мисъл на Паулу Куелю в която казва:" Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо, и да се стремят с всички сили към това, което желаят." Нека съумеем да запазим детето в нас!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    пацко написа:

    Преди почти 9 години

    ееей,най-накрая нещо човешко да прочета-ПОЗДРАВИ


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    reg написа:

    Преди почти 9 години

    за светлите думи, на светъл празник! - човек само веднъж е дете...нека го изживее по своему!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди почти 9 години

    Нямаме право да мърморим на децата, когато остареем, ако през годините не сме изпълнили дълга си към тях.Първата книжка, която ми беше купил баща ми беше с гатанки - до днес ги помня.Втората книжка беше с приказки и се казваше *Бабино сърненце* - с красиви корици и картинки.И до днес помня как започваше. Авторът на статията пише, че децата са много умни.Всеки наш пропуск спрямо тях е осъдителен.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Светлин написа:

    Преди почти 9 години

    Съгласен съм само донякъде с предния коментар, но нека не прехвърляме върху децата си нашите виждания и разбирания за това какво трябва да е тяхното детство. Те знаят по-добре от нас. Историята е пълна с амбициозни възрастни,заради които детето насила ходи на уроци по цигулка, пиано, после учи нещо съвсем чуждо на желанието си. Под мотото "за негово добро". Оставете децата да изживеят детството си по начин, който харесват. Нашият живот си е бил наш, техният не можем да го разбираме, не и напълно. За статистиката ще отбележа, че аз също смятам, че движението е много важно за всяко едно дете. Както и това, че по мое време също беше пълно с деца, непрочели повече от 10 книжки. Уверявам ви, че едно седемгодишно дете има доста по-висока обща култура от едно дете преди 20, 30 или 50 години примерно.Сега знаят всичко за целия свят, а някога едвам си връзвахме обувките. И най-голямото постижение беше да знаем да четем преди първи клас. Не подценявайте децата, те са по-умни от нас.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Гюлева написа:

    Преди почти 9 години

    И съм и не съм съгласна!Може и да има деца, които да научават по три езика, че и повече, докато завършат гимназия. Но има и такива, които до този момент не са прочели повече от 10!!! книжки, не са се научили да говорят и пишат правилно на родния си език.Дали на всички интернетът позволява да бъдат по-добре от нас информирани, и за какво точно? И не е ли той, който краде от това детство?Къде са волните им детски игри направлявани само от свободната им фантазия? Игрите, след които да се приберат вечерта грохнали и щастливи от умора?