Какво да сготвим за Бъдни вечер

Normal_postna_trapeza_bobydimitrov_flickr

Дали да изберем традиционните сърмички, или да рискуваме с яхния от дюли

Предколедната суетня вече свърши. Иде време за най-приятната част от празниците – да седнем със семейството на трапезата.
Всяка домакиня се гордее с уменията си да приготви такива вкусни постни манджи, че в сравнение с тях блажните ястия на Божик бледнеят.

За тези обаче, които тепърва усъвършенстват кулинарните си умения, или биха искали да пробват нещо ново, предлагаме някои традиционни и не чак толкова традиционни идеи за Бъдни вечер.

Мнозина не са сигурни колко точно ястия трябва да сложат на масата. Не се притеснявайте – точният им брой може да варира, важното е да е нечетно число, по-голямо от седем.

В случай, че не ви се иска да прекарате целият 24-ти декември в кухнята, можете да сервирате ядки, плодове и ошав – те се броят за отделни манджи. Мнозина смятат и вареното жито за задължително.
Като се сметне и питката, ето ви вече пет от седемте блюда.
Днес мнозина се изкушават да омесят питката с мая, но аз знам от баба си, че

за този ден се приготвя квасен хляб

За да се заемете с подобна процедура обаче, ще ви трябва много време и търпение – процесът отнема няколко дни, а моментите, в които може всичко да се обърка и опитът да излезе неуспешен, поне на мен ми изглеждат плашещо много.

Но все пак, за по-смелите домакини, рецептата е следната:
Забърквате 100 грама брашно, една супена лъжица пшеничени трици, и изворна вода – важно е да не е вода от чешмата, защото тя е хлорирана.
Получената кашичка стои в дървен съд няколко дена – колкото по-топло е в стаята, толкова повече ще се ускори работата на бактериите, но все пак, ако сте зиморничав и обичате да стоите на температура над 24 градуса, имайте предвид, че това ще съсипе процеса.

Каквато и пита да омесите, добре е някой да помага за украсата. Трябва да помните, че постната пита не се маже с яйце, въпреки апетитната коричка, която то прави Снимка Боби Димитров, FlickrДокато сместа стои и квасът преминава през чудотворната си метаморфоза, от време на време го поглеждайте – ако ви се струва, че раждането на малки балончета е позамряло, добавете още малко брашно и разбъркайте.

След около 5-6 дена, когато сместа бухне и вече имате хубави, едри мехури и ароматът е приятен и леко кисел, е време да се захванете с месенето на питката.

Използвайте целия квас – около три четвърти чаена чаша, забъркайте го със 700 грама брашно. Добавянето на сол е може би една от най-сложните стъпки. Ако сложите повече, ще получите клисава питка, а ако сложите по-малко, тя няма да е вкусна. Казват, че с опита идват и експертните умения.

Прекръстете се и пробвайте.
Когато получите хубава лепкава тестена топка, оставете я малко да почине – 10-15 минути. След това пак добавете малко брашно, пак замесете, пак почивате. След третия път, като в приказките, вече сте готови.

Все пак, не бързайте да включвате печката – сложете тестото в тавичката, в която ще печете хляба, и изчакайте втасването. То ще отнеме между пет и десет часа. Трябва доста търпение, нали?
Ето, вече сте готови – добавете късметчетата, печете, и ако успеете още от първия опит, можете да се гордеете, че сте истинска вещица,

с власт над древната магия на живия хляб

Ако не сте успели, причина за разочарованието ви може да е, че сте използвали метални съдове или лъжици, че сте прекалили със солта, че стаята е била прекалено топла, че сте сложили хлорирана вместо изворна вода. Тънък е и момента с покриването на съда, докато работят бактериите – ако не го покриете, тестото ще хване коричка, или може да бъде нападнато от винени мушици. Ако го затворите плътно обаче, няма да има достъп до въздух, ще се „задуши" и умре. Като компромис може да използвате хартиени салфетки.

Всичко това обаче звучи твърде сложно за съвременния ни динамичен живот и може би ще предпочетете да си вземете готова питка от близкия супермаркет. Или да замесите проста содена питка – някои дори твърдят, че тя е класиката за постна трапеза.

С какво все пак да изненадате близките?
Ето нещо лесно и различно, което дори и аз сигурно бих успяла да постигна (мисля тази година да пробвам) –

баклава с локум

Уговорихме се, че това ще е рецепта за новаци, затова дори и не си помислям сама да точа корите – взимаме готови от магазина. Поръсваме ги с малко олио, орехи, галета и ситно нарязан локум. Навиваме корите, слагаме ги в намазнена и набрашнена тавичка, и печем в нагрята до 220 градуса фурна за около половин час.

Когато сладката баница е готова, докато чакаме да изстине, приготвяме заливката – вода и захар в съотношение едно към едно, за да се получи гъст сироп. За аромат добавяме ванилия, карамфил и лидерът на здравословните подправки – канела.
Преди да залеете с горещия сироп обаче, не забравяйте – баклавата трябва вече да е изстинала. Веднъж съпругът ми, въпреки че е готвач, бързаше да приготви десерта за гостите и изля сместа върху все още топлата баница. Тя се разкашка ужасно и до ден днешен той помни този срам.

Традиционната домашна баклава също се радва на специално внимание на празничната трапеза Снимка: yogurtland.comКак се приготвят традиционните лозови или зелеви сърми с ориз знае всеки, затова няма нужда да се спираме на рецептата. Ще споделя само едно мое малко откритие, което не съм сигурна дали ще ви се стори подходящо, но ме успокоява в тази постна трапеза.

Към сместа за пълнене на сърмичките добавям и малко кимион, и така, докато ги ям, почти мога да забравя, че в тях няма и грам кайма. Имайте предвид обаче, че аз съм изтъкнат член на дружеството на почитателите на кимиона, докато не всички са толкова луди по тази подправка.
Една моя приятелка готвачка, с която веднъж приготвяхме заедно трапезата за Бъдни вечер,

добави към ориза и пакетче градински чай

– той съдържаше тайни като маточина и босилек. Станаха прекрасни. Аз обаче реших да последвам примера ѝ смело и дръзко сложих зелен чай – резултатът беше опустошаващо гаден.
Така че – внимавайте с новаторството.

Преди да се преместя да живея в Югозападна България, не бях вкусвала една от тайните на местните кулинари – зелеви сърми с леща.
Ако не ви се зазиват сърми, просто добавете приготвения пълнеж към нарязаното зеле – вкусът е почти същият Снимка: yogurtland.comЩе си оближете пръстите! Важно е предварително да сварите лещата, докато стане почти готова. Задушете малко лук и моркови (аз ги предпочитам настъргани). Може да сложите и малко доматено пюре. За да стане хубава кашичка, се добавя и малко сварен картоф – горе-долу в съотношение 1:4 към лещата. Смествате всички тези вкусотии, смачквате и пълните зелевите листа. Обичайните подправки са сол и чубрица.

Тук не наричат резултата сърми, а япраци – независимо с какво ги напълниш, единствената им отлика е в това, че са по-големи. Идеално за мързелив готвач като мен!

Малка тайна на мелничани при традиционните пълнени сушени чушки с ориз е, че докато запържват ориза, лука и подправките, добавят и няколко глътки от неповторимото си червено вино. Както се казва – малко, но навреме.
Интересна е и идеята към традиционната плънка от ориз да се добавят и нарязани печурки.
А ако искате нещо наистина различно, ето

една изненадваща рецепта – яхния с дюли

Когато за пръв път чух за идеята, ми се стори престъпно странна и бях убедена, че няма да ми хареса. Сбърках. Приготвянето е лесно – запържвате една глава лук с две лъжички захар в половин чаша олио. Добавяте червен пипер, доматено пюре, две големи дюли, нарязани на резенчета, два настъргани картофа, и сол. Наливате една чаша вода и задушавате на умерен огън, докато ястието остане само на мазнина. Поръсвате с черен пипер и поднасяте – за учудване (и, надявам се, радост) на близките си.

А мързеливците, на които не им се занимава да свиват сърми, могат просто да нарежат киселото зеле, да добавят ориза и подправките и да сварят ястието. То дори си има специално име – бурания.

Ако разполагате само с нарязано кисело зеле, ето друга идея как да го оползотворите така, че да не ви липсват сърмичките. Задушете ситно нарязаното зеле в 3-4 лъжици мазнина, добавете малко лук и черен пипер. Отделно сварете половин чаша ориз в подсолена вода. Омесете всичко това и оформете елипсовидни кюфтета. Тъй като са пости, не можете да ги оваляте в брашно и яйце, но може да ползвате галета.

А какво да кажем за праза?

Не сме го забравили – независимо дали сготвен, или суров на салата, той е чест посетител на трапезата на българина през зимните месеци.
Лично на мен ми е любим както го приготвяше баба – казваше му „плакия".

Запържва се малко лук с червен пипер и сол. Добавя се малко вода, и щом тя заври, се слага и нарязаният на кръгчета праз – около 6-7 стръка. Когато той омекне, идва ред на най-вкусното – три четвърти чаша нарязани кисели краставички, половин чаша маслини, малко доматено пюре и черен пипер на зърна. Всичко това ври на слаб огън, докато остане само на мазнина. Сервира се студено.

Постният боб, макар да не го споменаваме, е неизменна част от трапезата на Бъдни вечер Снимка: Боби Димитров, FlickrЛозовите сърми – класика в жанра Снимка: yogurtland.comС каквото и да напълните чушките, те никога не остават за другия ден Снимка: yogurtland.com

 

 

 

 

 

 

 


Няма да се спираме и на пълнените чушки с боб. Темата е особено чувствителна в нашата къща, тъй като аз държа за подправка да използваме селим, както правеше баба, а съпругът ми е почитател на джоджена.
Ако кулинарните ви предпочитания не успяват да разрешат спора, помислете за здравословните си нужди. Джодженът облекчава главоболието и стреса, докато селимът подобрява храносмилането, регулира месечния цикъл, и, особено полезно за този сезон – помага при хронични възпаления на горните дихателни пътища.

Преди да седнете на трапезата

обаче, спомнете си, че Бъдни вечер не е само семеен празник, на който децата да получат мечтаните подаръци. Това дори не е и просто християнски празник, рождеството на младенеца Исус. От незапомнени времена хората са отбелязвали зимното слънцестоене, и в нашите традиции са смесени както църковни, така и доста езически обичаи.

Всички знаят например, че трапезата не се вдига, но малцина помнят, че целта е да дойдат починалите близки и роднини да похапнат. Затова и когато семейството се събира около масата, за тях се оставя едно празно място.
Не зная дали баба ми, която беше католичка и хърватка, е объркала коледния квасен хляб с парче сватбена торта или просто ме е лъгала, но тя ми е казвала, че

ако запазиш първата хапка от питата и я сложиш под възглавницата си,

ще сънуваш за кого ще се ожениш.
Нито една година обаче не успях да си спомня съвета ѝ навреме. Гонена от смъртния грях лакомия, всеки път се сещах едва когато съм преполовила порцията си.

Традиция обикновено е и най-възрастният мъж да прекади с тамян масата, преди всички да седнат, и да разчупи хляба.

Каквито и обичаи да се спазват във вашия край, или от вашите близки обаче, всички народи са единодушни в едно. Казват, че това е времето на чудесата, на прошката и на любовта. Затова, дори и да не успеете да приготвите идеалната трапеза, не се притеснявайте – семейството ви все още ви обича. Просто наблегнете на ошава и плодовете.
Все пак, остава само ден до ухаещите котлети на коледната трапеза.


Създадена на 21.12.2010 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Lidiya написа:

    Преди повече от 1 година

    Плакията стана перфектна, благодаря много, никога преди не бях готвила или яла такова нещо, но наистина си заслужаваше риска! Весели Празници!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Lidiya написа:

    Преди повече от 1 година

    Плакията стана перфектна, благодаря много, никога преди не бях готвила или яла такова нещо, но наистина си заслужаваше риска! Весели Празници!