Матей – истинската история на силата, вярата и обичта

Normal_1309148311_d47478ded6

Няма нищо невъзможно, стига силно да го желаеш и силно да обичаш

Пристигнал е в дома с цялото величие на библейското си име и впечатляващите размери от 2200 грама, 46 см. , на 10 дни. Историята му започва като на много други изоставени деца – млада, объркана майка, баща – неизвестен. Така пише в акта му за раждане. ( За майката не се споменава, че е била объркана ). Там го поемат жените, приели благородната мисия на „многодетни майки” – жени със символично заплащане и несимволични сърца.

Само година по-късно бебето Матей е вече в обятията на новите си родители –

млада, бездетна двойка със скромни възможности, но добри намерения. И нещата потръгват за всички, уж нормално. Детски смях оглася дома на Вяра и Асен, а усмивките все по-често се задържат върху лицата им. Те наистина се привързват към Матей, а и започват да се чувстват „нормални" – като всяко семейство с дете.
На 2 годинки Матей получава първия си припадък. Кардиологичният преглед и заключението са безмилостни – детето страда от остра сърдечна недостатъчност. Прогнозите не са особено окуражителни. Обикалят от лекар на лекар, докато накрая възрастен педиатър им казва:

- Не мислете за болестта. Грижете се добре за сина си, обичайте го много и никога не
губете вяра! Господ си знае работата...

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Така преминават още няколко години – с нови припадъци, лекарства, болници, тревога и неяснота за бъдещето. Нервите на „бащата" не издържат и на петата година Асен напуска жена си и Матей. Вяра остава сама със сина си и упованието на името, с което е дошла на белия свят. Тогава тя е на 30 години.

Шестата година на детето

-е критична – то се люшка по тънката линия между живота и смъртта. Неочаквано се намесват роднини, приятели и други „доброжелатели", които съветват Вяра да върне Матей в Дома, да го „разсинови" и да си гледа спокойствието и живота – млада е и не бива да се товари с такива непосилни грижи, напътстват я близките й. За пръв и последен път Вяра дава воля на сълзите си – плаче и плаче, докато цялата натрупана мъка се излива навън. Тогава разбира, че няма на кого да разчита и от това най я боли. После поглежда сина си и е наясно, че никой и нищо не биха могли да я отделят от него.

И действа... Продава семейния апартамент, оставен й след развода, купува еднопосочен билет за нея и Матей и тръгва по света да търси лек за сина си. (По това време в България все още не се правеха сърдечни трансплантации).

В Чикаго мие чинии по нощите, чисти офиси и разхожда кучета на богаташи, за да може да се издържа. Там среща Петър – български емигрант, с малък бизнес, несемеен. Влюбва се в него, а Петър намира у Вяра всичко, за което е мечтал. Предлага й брак и скоро след това тримата заживяват заедно в къщата на Петър. Новият й съпруг взима присърце проблемите на Матей, намира лекари, болница, води го по изследвания и тегли кредит за операцията. Според лекарите е важно трансплантацията да се извърши преди детето да навлезе в пубертета. И зачакват... донор.

Почти година по-късно чудото става

  на 10 години Матей получава ново сърце и започва бързо да се възстановява. Неотлъчно до него са майка му и Петър, когото той нарича „татко". Обграждат го с любов, грижи и вяра в успеха.

Сега Матей е на 16, а болестта е само спомен. Момчето учи в колеж за изкуства, иска да стане художник, играе бейзбол в училищния отбор, плува и прави планински преходи.
Преди две години още едно щастливо събитие спохожда Вяра и Петър – ражда им се дъщеричка, Йоана.

Сега семейството си идва в България всяко лято, за да могат Матей и Йоана да опознаят родината си и да не губят връзката с нея.

При всяко идване в страната Вяра посещава Дома за изоставени деца, разказва за успехите на Матей и помага на децата, с каквото може. При последното си посещение там миналото лято, учителките й разказали за 1-годишната Анна, която никой не искал да осинови, тъй като по рождение едното й краче е по-късо от другото. Вяра споделя това с Петър и когато виждат момиченцето без колебание решават да го осиновят. Уреждат бързо документите и си го взимат при тях, убедени, че ако не друго поне могат да му дадат любов. Така семейството се увеличава с още едно дете, а Матей и Йоана се радват на новата си сестричка. Всеотдайните грижи са ежедневие в това семейство и до днес в дома им цари любов, разбирателство и истинско щастие...


Създадена на 31.01.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Liliq Peeva написа:

    Преди почти 8 години

    Благодаря Ви че ни запознахте с тази силна жена .Прекланям се пред такива смели хора .


  • 5ee125e328721c269087d5f8f55a6760?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Клуб Плюс написа:

    Преди около 8 години

    Печели втора поощрителна награда от инициативата Стани Четен Автор януари-февруари - http://club50plus.bg/life/news/2514-nagrada-stani-cheten-avtor.html


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Snejana Petrova написа:

    Преди около 8 години

    Звучи като приказка.Ако е истинска-поздравявам тази силна жена, която е подредила по този начин живота си.Няма по-голяма мотивация за живот от тази да посветиш живота си на едно дете, а когато са три с любящ човек до себе си-това е геройство.БРАВО на Вяра.Заслужава името с което живее на тази грешна земя.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди около 8 години

    Прекланям се пред доктора, който е дал силата на майката. Прекланям се пред майката, която е повярвала в тази сила/може би и името й не е случайно/. Прекланям се и пред Петър /който сякаш си е светец/. Моля се за здравето и щастието на всички в семейството. Поздравления и за авторката, че се е впечатлила от това събитие, и че реши да ни го разкаже.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Александра написа:

    Преди около 8 години

    Изключително силна и разтърсваща история . Възхищавам се на силата на тази майка и се прекланям пред волята й! Благодаря на Ваня ангелова, че ни "запозна" с тази жена .