Мечта за дете

Normal_farm1.static.flickr1

За деня на Християнското семейство

- Нищо не съм подготвила,само за една кошара и скрин можах да събера.
- Ти пак си добре, ние нищо не сме направили. Само половината пари за раждане сме събрали.
- Ние пък още нищо не сме събрали. Как ли ще раждам.

Леката кола уверено промушваше светлините си между другите коли на пътя в големия град. Претрупаният трафик не спираше разговора по тази тема между двамата млади пред мен.Те бяха членове на две щастливи български семейства ,които с желание очакваха дете Той,водача- бъдещ баща и на предната седалка тя –бъдеща майка.
И двамата ми бяха толкова близки по работа. Всеки ден бях до тях,изпитах солидарно радостта им от веста за така очакваното събитие.През изминаващите месеци изслушвах вълненията им. Със светнали очи и двамата говориха за настоящи и бъдещи планове.
И сега в колата, пътувайки на път за дома, те с едно неопределено чувство споделяха за семейната си подготовка на предстоящата радост. В разговора им се прокрадваше тънка нотка на неудовлетвореност и примиреност от направеното до сега.

Многобройните стоп светлини от колите пред нас упорито осветяваха в забранено червено младежките им лица. Разделяйки се пред кварталния парк с тях, аз се замислих по диалога им в колата.
Не тези трепети трябва да ги вълнуват сега. Защо като млади и обичащи семейството си хора, спокойно да не споделят само приятни неща, когато наближава раждането на децата им.
Ето така всичко да е уредено като в приказка а те, особено майките да изчакат благоприятно деня или ноща за да дарят на любимите си хора едно проплакващо гласче на момче или момиче. Тялото им, мислите им, настроенията им да са все в тази посока.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Огледах се. Прекосявах пустия парк носейки тези разсъждения със себе си. Дъждът се спускаше от тъмното горе и с лекота събличаше листните дрехи на дърветата.
Уличните лампи изцеждаха светлината си , сякаш някой дърпаше белите им лъчи към подгизналата от неспирния дъжд земя.Шум на колело се засили към мен отзад по алеята,изпревари ме близо встрани и заглъхна някъде пред мен. За кратко успях да зърна рошавия малчуган яхнал по-това време колелото си в парка.

 

Още размишлявах за тези двама мои млади приятели. Какво ли не бих дал да са определено много щастливи. Да не изпитват трудности, най-вече материални в осъществяването на мечтата си-да имат дете. Защо да не посрещнат нуждите нормално без усилия, за да може да се справят с живота на увеличеното семейство. Познавайки ги добре бях сигурен, че те двамата - бъдещата майка и бъдещият баща ще се справят с предизвикателствата на живота.

Не че сега не го правеха успешно. Ето, тя майката още работи в доста напредналия си стадий. Обслужваща хора, определено нарушава периодично така нужното и сега спокойствие. И това всичко в името на материалната сигурност занапред. Бащата от рано е на крак, за да свърши задачите в семейството си и на работата си.

А двамата са така хубави и млади. Несъмнено им се иска да спрат това безумно бързане в настоящия живот и да се отдадат с мисли и действия на престоящото очаквано и радостно събитие. За да може тя спокойно да се подготви за раждането на първото си дете. А пък той да е близо до своята любима и заедно да се подготвят за щастливия миг.

Нима те не заслужават това. Ех, ако можех с магически замах да разреша всичките проблеми които вълнуват тези млади хора, си казах аз преминавайки покрай пустата в този час и притихнала детска площадка.

За да може да се родят безпроблемно децата им и те на свой ред на растат благополучно и с радостни възгласи да играят в този детски кът, огрени от веселите слънчеви лъчи. А неотлъчно до тях да са пак те - двамата усмихнати родители с половинките , като се радват на децата си и загрижено споделят за растежа им.

- Няма нужда от магии, бързо се поправих аз на изхода на парка обърнал се назад.
Защото така добре ги познавам.
Техните мисли и действия са точни и примерени и не се нуждаят от подобна намеса.
Аз на свой ред съм щастлив, че познавам тези двама млади хора.
Аз вярвам в благоприятното развитие на живота им. Те заслужават много усмихнати дни с увеличаващите си семейства.

Моята вяра е моята добра магия за тях двамата.

Напуснах успокоен кварталния парк.Оставих го тъмен, влажен и затихнал.

Същият, който на другия ден ще бъде огрян от слънцето на новия ден и изпълнен с веселата и безгрижна глъч на малките малчугани.

Същият, от двете му страни където живеем ние - аз и моите млади приятели - тя, бъдещата майка и той, бъдещият баща.


Създадена на 21.11.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Тинко Дончев написа:

    Преди повече от 7 години

    Искам най-чистосърдечно да благодаря на редакцията на клуб 50 Плюс за благородния жест към мен отпечатвайки този пресен материал за деня на християнското семейство.Трогнат съм......А на вас двамата милички, какво да кажа.Радвам се,че се возих в една кола с вас и вашия чисто човешки разговор за така вълнуващата ви сега тема,стана основа на това мое писание.Да сте живи и здрави спокойно и безпроблемно да дочакате това радостно събитие.Благодаря ви за оценката.Това е голямата награда която получавам и ще стои завинаги в сърцето ми.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Величко Георгиев написа:

    Преди повече от 7 години

    На свой ред и аз(другият участник в случката)искам да благодаря на един велик ,но не толкова познат български автор- а именно Тинко Дончев.В тези мрачни времена той внесе много топлина в сивото ни ежедневие с прекрасната си творба,а факта ,че я е написал за една вечер без подготовка ме кара да кажа:
    Свалям ти шапка Тинко за невероятния и искрен подарък за нас в деня на християнското семейство,той ни накара да се чувствани малко по обичани днес.Да си жив и здрав да пишеш още по хубави неща за напред и знай ,че си обичан от нас също толкова много.
    Дълбок поклон.
    В.Георгиев
    П.С.
    Надявам се клуба да те зарадва за голямото ти сърце поне с малко подаръче.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Маргарита Дикова написа:

    Преди повече от 7 години

    Сърдечно БлАгОдАрЯq Т.Д.!Изненада ни неочаквано за празника!
    Клуб 50+, моля наградете този достоен творец!Написал го е на един дъх ,заслужава най-малкото наградка-изненадка :oops: