club50plus.bg

Възрастен, осемдесетгодишен, дядо отива да живее със сина си, снаха си и три годишния му внук. Дядото е щастлив, защото е до децата си, радва им се, компания са му в старините, развеселяват го. Старостта обаче си казва своето, ръцете на стареца треперят, а зрението му е замъглено.

За поредна вечер семейството сядаше около трапезата да вечерят заедно и за сетен път възрастният дядо с треперещи ръце и недовиждащ поглед не успява да задържи лъжицата и в желанието си да я хване преди да е паднала на земята, разсипва супата си на чистата покривка.

Синът и снахата се споглеждат, жената става без желание, ядосана и в същото време бясна, че отново трябва да чисти, мие, пере.... "Трябва да направим нещо!", казваше всяка вечер тя на съпруга си. И така, още на следващата вечер синът отдели една малка масичка с един стол в ъгъла на стаята и сложи баща си да се храни сам на нея. Снахата прилежно му сервира супата, но в пластмасова чиния, за да не се счупи отново ценния й сервиз. Дядото седеше сам, нежелан, отхвърлен, преглъщаше залците с усилие, а сълзите капеха –сигурно са от старостта, казваше си синът му всеки път когато го погледнеше.
Една вечер преди вечеря, младият татко забеляза как синът му си играе с една пластмасова кофичка от кидело мляко, въртеше я, усукваше я, опитваше се да я смачка.... Той приседна край него и го попита, "Какво правиш, сине?" А момченцето му отговори: "Опитвам се да ти направя чиния, в която да се храниш като пораснеш, същата като на дядо." Мъжът се усмихна, но само привидно, сърцето му заплака, заплака с всичка сила. Думите на сина му му бяха ударили жесток шамар през лицето, оставиха го целия ден безмълвен, тъжен, разкайващ се. И неговите сълзи започнаха да се стичат по бузите му и да мокраят лицето му – но не бяха от старост. Разказа всичко на съпругата си и от този ден нататък животът им се промени.

Още същата вечер синът изхвърли малката маса, върна стола на баща си на семейната маса и внимателно до настани до себе си на трапезата. И така в остатъка от дните си дядото се хранеше всяка вечер с децата си, изпускаше вилицата, разливаше супата, но всичко това беше забавно и сплотяваше още повече семейството. Усмивките стопляха сърцето на стареца, а очите му отново се пълнеха със сълзи, но този път от щастие. Децата са изключително проницателени. Те виждат, чуват, усещат, наблюдават и се вслушват. Поглъщат всяка наша дума, жест, настроение и търпеливо обработват информацията. Децата имитират нашия начин на живот, просто защото, те искат да бъдат точно като нас.

Мъдър е онзи родител, който е осъзнал, че именно детето му е неговото бъдеще и колкото по-старателно, с любов, обич, грижа, всеотдайност и желание гради блокчетата на възпитание и доброта у детето си, един ден ще усети върху себе си модела на подражанието.
Грижете се за себе си, за тези, които обичате, ... днес, утре... всеки ден!