Притча за дядо

Normal_old-man

Възрастен, осемдесетгодишен, дядо отива да живее със сина си, снаха си и три годишния му внук. Дядото е щастлив, защото е до децата си, радва им се, компания са му в старините, развеселяват го. Старостта обаче си казва своето, ръцете на стареца треперят, а зрението му е замъглено.

За поредна вечер семейството сядаше около трапезата да вечерят заедно и за сетен път възрастният дядо с треперещи ръце и недовиждащ поглед не успява да задържи лъжицата и в желанието си да я хване преди да е паднала на земята, разсипва супата си на чистата покривка.

Синът и снахата се споглеждат, жената става без желание, ядосана и в същото време бясна, че отново трябва да чисти, мие, пере.... "Трябва да направим нещо!", казваше всяка вечер тя на съпруга си. И така, още на следващата вечер синът отдели една малка масичка с един стол в ъгъла на стаята и сложи баща си да се храни сам на нея. Снахата прилежно му сервира супата, но в пластмасова чиния, за да не се счупи отново ценния й сервиз. Дядото седеше сам, нежелан, отхвърлен, преглъщаше залците с усилие, а сълзите капеха –сигурно са от старостта, казваше си синът му всеки път когато го погледнеше.
Една вечер преди вечеря, младият татко забеляза как синът му си играе с една пластмасова кофичка от кидело мляко, въртеше я, усукваше я, опитваше се да я смачка.... Той приседна край него и го попита, "Какво правиш, сине?" А момченцето му отговори: "Опитвам се да ти направя чиния, в която да се храниш като пораснеш, същата като на дядо." Мъжът се усмихна, но само привидно, сърцето му заплака, заплака с всичка сила. Думите на сина му му бяха ударили жесток шамар през лицето, оставиха го целия ден безмълвен, тъжен, разкайващ се. И неговите сълзи започнаха да се стичат по бузите му и да мокраят лицето му – но не бяха от старост. Разказа всичко на съпругата си и от този ден нататък животът им се промени.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Още същата вечер синът изхвърли малката маса, върна стола на баща си на семейната маса и внимателно до настани до себе си на трапезата. И така в остатъка от дните си дядото се хранеше всяка вечер с децата си, изпускаше вилицата, разливаше супата, но всичко това беше забавно и сплотяваше още повече семейството. Усмивките стопляха сърцето на стареца, а очите му отново се пълнеха със сълзи, но този път от щастие. Децата са изключително проницателени. Те виждат, чуват, усещат, наблюдават и се вслушват. Поглъщат всяка наша дума, жест, настроение и търпеливо обработват информацията. Децата имитират нашия начин на живот, просто защото, те искат да бъдат точно като нас.

Мъдър е онзи родител, който е осъзнал, че именно детето му е неговото бъдеще и колкото по-старателно, с любов, обич, грижа, всеотдайност и желание гради блокчетата на възпитание и доброта у детето си, един ден ще усети върху себе си модела на подражанието.
Грижете се за себе си, за тези, които обичате, ... днес, утре... всеки ден!


Създадена на 15.05.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    нина александрова написа:

    Преди повече от 6 години

    А колко е лошо да си загубил съвсем млади родителите си и да не си имал възможността да се грижиш за тях , да покажеш обичта си


  • 4b5212a954ab646964f36a19245cbb7c?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    неизвестен написа:

    Преди почти 5 години

    Този материал е просто пренаписана една от народните приказките които съм чел като дете.