Роси Рос: Лекарска грешка превърна моята любов в омраза

Normal_rosi_mikrofon

За първи път певицата говори за драмата на живота си, за щастливи и нещастни мигове


Името Роси Рос е идея на няколко приятели, между които Чочо Владовски, който имал голямо желание да пее с нея, и на саксофониста Кико, който след като чул, че така я наричат най-близките – Рос, решил: нека да е Роси Рос. И след година този псевдоним напълно замени името й.

Роси, отскоро сте в България, пристигате от Брюксел, какво ви развълнува, когато се почувствахте отново у дома?
Отворих прозореца и навлезе черен дим, защото някъде горяха гуми. Не говоря за смога, който по принцип е над София, а конкретно за задушливия пушек, който усещам. Принуждават ме да държа прозорците затворени и денем, и нощем. И не само аз. Не знам какво извличат от тези гуми – някакъв метал ли, не знам и кой ги гори, там е невъзможно да ходиш и да проучиш. Но се знае и се чудя защо нищо не се прави, нали плащаме данъци. Този черен задушлив пушек просто те задушава. А сме в София, не някъде далече, при нефтеното петно на Мексиканския залив например. Но може би никой не си отваря прозорците в Красна поляна, може би никой не се движи пеша вечер след осем?! И си дишат, и си дишат...

Имаме ли българите обща позиция как искаме да ни се развива животът?
Явно, че не. Според мен това се възпитава от детството и после човек се развива цял живот. Така насила да си тровиш въздуха, защото някой си добива там нещо... Защо? Аз се опитвам по някакъв начин да си го обясня. Ще има избори, тези хора ще гласуват за теб. И ти защо ще взимаш мерки, като те после ще дойдат и ще ти дадат гласа си.

 Писала ли сте до инстанции за този проблем?
Не, защото аз не съм човекът, който ще оправи света. От друга страна съм публична личност и някой ще реши, че си правя реклама. Подкрепям каузи, но само ако някой реши, че точно от мен има нужда. Както, сещам се преди години, като бях бременна с Адам, г-жа Софиянска беше решила да направи на стадион "Академик" миене на зъби на много деца едновременно. Препоръчах й други изпълнители – не само аз имам песни за деца, но тя каза: „Не, не, държа вие да участвате". И отидох. Беше много горещ ден. Коцето също беше там, той като зъболекар показа на 7 хиляди деца как да си мият зъбите. Аз стоях на жегата, бременна - ако не бях помолена лично, нямаше да остана. Тя сигурно ме е забравила, но аз помня този личен за мен случай.
Когато се омъжих за унгарец, реших, че няма да пея повече – заживявам с човек, който няма нищо общо с моята професия, заминавам за чужда страна, където абсолютно никого не познавам...

Как взехте решение да захвърлите кариерата, приятелите?
О, аз много го обичах, много, в истинския смисъл на тази дума. Въпреки недоволството на моите родители и на всичките ни роднини. Тогава баща ми въобще не искаше да се срещне с него.

Защо беше против връзката ви?
През 1998 година аз бях изключително активна. И изведнъж да спреш ей така, защото отиваш да се ожениш, без значение кой е човекът. А години наред си правил качествени неща. Но любовта, както се казва, не пита. Единствено майка ми каза да послушам сърцето си. Само тя, никой друг!

След години каква е равносметката?
Минахме през всякакви периоди и препятствия, през много проблеми, възходи и падения. Имаше борба дали да остана в това семейство. Тя започна още с раждането на Адам, имах проблеми с лекарите. Не съм говорила за това никога, въпреки, че мои приятели журналисти са настоявали. Но до този момент не съм искала въобще да говоря на тази тема.

Защо решихте да родите детето си в България?
Защото моят съпруг не беше в Унгария, изпращаха го в различни държави и по това време беше в една английска школа в Букурещ. Защо да раждам у дома, като него го няма. Всичко мина добре, аз си бях с бебето двайсет дни в къщи. Но го заведох на консултация, нямаше я нашата лекарка и след като вече бяхме там, друга лекарка ни пое. Преслуша го и каза: "Нещо чувам в гърдите, я отидете в болница". Там и дежурната лекарка, като го чу, каза – това бебе е много болно и го вкара в интензивното. И ми го взе. Това беше!
Накрая се оказа, че му няма нищо, но те толкова дълго твърдяха, че е зле и го държаха на системи в болницата и в кувьоз, че преобърнаха чувствата ми. В този момент моята любов се превърна в омраза. Обичта, с която се ожених, като че ли се изпари и аз изпитах омраза към съпруга си. Досега не съм го казвала, но беше така - любовта се пречупи тотално. Внушаваше ми се, че съм родила дете, което не е в ред. Няма да забравя как всеки ден ходех в болницата на обяд и чаках за сведения.

Какъв беше проблемът?
Някаква фистула (показва областта на шията). Аз съм записвала с диктофон лекарка, която ми обяснява – отворила учебника жената и ми и обяснява, за да мога аз след това да го преведа на мъжа си по телефона. Хранеха го през носа, ужас! Правиха му всякакви изследвания, търсеха причина - един ден казват от сърцето не е, друг ден от бъбреците. Един ден слиза докторката усмихната и аз очаквам да отхвърли всички опасения, а тя казва - вече сме сигурни, 90 и толкова процента, това е заболяването. Тежката диагноза. Оттук нататък ние няма какво повече да направим, трябва да се прехвърли в „Пирогов" за операция.

На колко дни беше Адам в този момент?
На около четиридесет дни. Приеха го на 20-я ден, и го държаха три седмици. А в „Пирогов" продължиха със същите изследвания. Аз бях настинала и не ми разрешиха да го придружавам, сестра ми влезе и седеше на едно столче до него денонощно. Един ден ми се обади - веднага ела, защото са го подготвили за скенер на главата. А една санитарка й казала: „Майче, на твойто бебе нищо му няма. Взимай си го и се махай, чудят се какво да му открият".
Аз отидох при лекарката разплакана. Казах й: „Обикновено родителите искат всичко възможно да се направи за детето им. Аз искам да не му правите нищо повече. Знам, че му няма нищо. Двайсет дни съм го кърмила. Това дете беше приказно спокойно, кротко. Нищо не съм усетила, все пак имам майчински инстинкт". Молих се, ревах, исках да си го взема и да приключи това нещо. И тя ме разбра. Дори не се наложи да се подписвам. Изписаха ни и оттам - право на летището. Взехме самолет за Будапеща и не се върнах две години!

Заедно във Виена, 2006Как се развиха нещата там?
Като пристигнах наплашена, отидох на лекар и веднага постъпихме в болница. Колко години са минали, а и сега плача, като си спомням! Сигурно това се случва със стотици хиляди майки! Приеха ни в болница в четвъртък. Дори не погледнаха документите, които носех от „Пирогов". Бях с детето си, вече нямах хрема. Нищо не правиха, оставиха в стаята някакви уреди, евентуално ако нещо се наложи. Не поставиха никаква диагноза, само минават, наблюдават го. Мерят го сутрин на едно кантарче, нито лекарства, нито системи - абсолютно нищо. И в понеделник сутринта, като мина визитацията, ни изписаха. Защото нямаше нищо, за което да ни държат.
Аз там се научих на много неща. Научих се да разпознавам плача на децата, защото през стъклото виждах другите бебета. Плаче бебето, а сестрата не отива. В друг момент идва, защото наистина има проблем. За тези три дни се научих да различавам бебешките звуци и да не се страхувам от моето дете.
След лечението в българската болница, където синът ми пое толкова много лекарства, аз не му давам хапчета до ден днешен. Научила съм се сама да лекувам с билки и масажи. Може би е трябвало всичко това да го изживея. И сигурно затова харесвам сега личната лекарка на Адам, защото тя никога, когато има проблем, не казва – ето ти антибиотик. Тя също съветва да опитваме първо с абсолютно безобидни неща.


 

Как скрепихте отново връзката си, как залепихте стъкълцата след болката?
Много трудно. От страданието нещо се пречупва в теб.

Роси и Лаци в сватбения денЗащо се появявиха тези обвинения към съпруга?
Защото това дете го имам с него, а той не беше до мен! Изживявах всичко на свой гръб. Аз не съм имала желание да се женя втори път, за мен това е втори брак. Имам дете от първия брак и не съм искала да се женя, той настоя. Беше ерген и трябваше да родя. Слава Богу, че можех, защото за това няма гаранции. И се оказва, че аз раждам, спирам работа, спирам всичко, зарязвам цялата си фамилия, напук на всички се женя. И се оказва, че детето не е в ред – ужас! Бях смачкана тотално.
Ей го сега това дете, което е страхотно! Но аз съм му треперила всеки ден, денонощно съм бдяла. И много се учудвам на актриси, на певици - родила и на двайстия ден тръгнала да участва в шоу-програми. Ама как, нали е пълно с вируси, с бактерии, с какво ли не? Ти нали след това може да го предадеш на малкото си бебе, което няма имунитет? На мен през ум не ми е минавало за сцена, за публика, бдяла съм денонощно над детето си.

Има си плюсове да си съпруга на военен аташеКой ви подкрепяше през този период?
Никой, абсолютно никой. Мъжът ми все е някъде! Бях сама в Унгария, една дума не знаех на унгарски. След време проговорих езика, но това стана постепенно. Минало ми е какво ли не през главата, но аз така съм устроена - да се радвам на всяко нещо.

Сигурно сте изградили силна връзка с детето си?
Да, дори прекалено силна. Понякога си давам сметка, че го натоварвам с изисквания, питам се какъв е смисълът да го натискам да учи толкова много. Той е малък все още и е много чувствителен. А да знаете как рисува! Събира очите на големи художници. Миналата седмица си дойдох от Белгия, там учителката по английски им беше дала да представят във формата на пица деня си. Оказа се, че единствено той е изпълнил задачата. Аз само му купих картона, а той си го очертал с грамофонна плоча, разграфил го и рисувал. Като го занесъл, госпожата естествено го взела, за да го показва.

 Ходил е на много места от малък, посещавал е дворци, различни музеи. Самата аз имам усет към рисуването, това е моето хоби, а явно и той в себе си е имал нещо заложено. Не гледа от другите, не ги повтаря, а си измисля. В Германия ходеше при двама художника, единият рисуваше огромни платна. Според мен от него Адам придоби смелостта, че всичко може да се прави голямо. От него научи и комбинацията на различни бои. В София посещава занятия във Френския институт, наскоро участва и в проява в Художествената академия, където беше единственото поканено дете. Лекторката индонезийка хвана ръката на Адам, показа му как се взима горещия восък и той като започна, събра очите на всички.

Правили ли сте опити с музика?
Адам е много музикален и танцува страхотно. Но това си го знаем само ние. Той и без това достатъчно уроци взима вече, пускам му вкъщи всякаква музика, предимно класическа. Аз съм учила класическо пеене и от малка ме водеха на опера и оперета, баща ми държеше на това.

С какво се занимаваха вашите родители?
Професията на майка ми сега я наричат дизайнер, тогава конструктор-моделиер. Тя измисляше модели, занимаваше се и с шиене. Със сестра ми винаги сме имали различни дрехи от другите деца, защото тя ни ги правеше. И досега не смятам, че щом нещо е модно, и аз трябва да го имам. Напротив, искам да съм различна.

 Всеки артист се стреми да е различен – как се постига това? Помагат ли ударите под кръста?
Аз залагам на колегиалността. Бях много възмутена преди време, трябваше да правим коледен концерт и на репетицията бяха всички от групата, отиваме на самия концерт – няма го единият музикант, отишъл на снимки някъде. А има соло, което трябва да свири. Барабанистът също го няма и той някъде отишъл. А е дете на известен музикант, от гилдията е, така да се каже. За мен такова поведение е безобразие. Когато аз поема ангажимент, не мога да не отида. В личния си живот всеки е свободен да прави, каквото иска, но един музикант, когато е обещал нещо, трябва да го изпълни. Или поне не обещавай.
Идвала съм от чужбина само за едно участие, когато Жоро Минчев почина. Той мен много ме обичаше. Не знам защо, но при един от първите ми концерти той ме целуна по бузата и каза – успех. И излезе на сцената. Аз това никога няма да го забравя. Когато той почина, бях в Унгария, беше ми много мъчно. Васко Кръпката се свърза с мен и ме попита дали ще дойда да пея на първия концерт "Цвете за Гошо". Дойдох само за концерта и се върнах обратно. Без никакъв хонорар, а той се чувстваше неудобно, че не ми били написали името на афиша. Казах му – не съм дошла за реклама. Говорила съм по унгарско радио за Георги Минчев, мен това ме е вълнувало.

Да спечелиш сърцата на публикатаИзграждането на собствен стил през какви колебания мина?
Харесваха ми големи музикални проекти, но като ги свирех само с китара, пак звучаха. Това като че ли е моят стил, не че не съм пяла и с биг-бендове. В студиото можеш да поканиш и голям симфоничен оркестър, но хайде направи го с един инструмент, с един глас и да те хареса публиката...
Такава е и песента Ronsard, на която ще правя промоция на 22 март в джаз клуб в София. На обложката е оригиналният сонет на стар френски, в превод на д-р Лили Панова на български, илюстрирана е с наши рисунки – мои и на Адам. В чужбина вече имаме успех – американец, продуцирал над 250 албума и член на много престижни световни музикални журита, обяви Ronsard за сингъл на деня в края на годината.

Мислила ли сте да участвате в Евровизия?
Не, защото това трябва да песен, мислена точно за Евровизия. Не ме блазни, защото първо знам, че никога България няма да спечели, аз самата нямам такива претенции и трето – знам, че България няма да изпрати мен, защото аз не бих платила на хората сим-карти, за да гласуват за мен. Както досега никога не съм плащала на журналист да пише за мен, на режисьори да ме снимат или пък на радио, за да ми въртят песните – никога. А колко неща съм виждала...


     Била ли сте ощетявана от колеги?

Не знам дали съм ощетявана. От Лили Иванова със сигурност. На един концерт в Русе трябваше да участваме заедно. По принцип аз не питам кои са другите, защото това не е моя работа. И като професионалист съм смятала, че не е важно и коя съм поред – втора, трета, последна, няма никакво значение. И за този концерт пътуваме с Васил Найденов и режисьор от телевизията, на площада в Русе двамата правим концерта, а на вечерята ми съобщават, че Лили Иванова попитала кой друг е в програмата и като казали Роси Рос, тя заявила: "С Роси Рос няма да пея". Вероятно очаквала да ме отстранят, организаторът обаче държал да участвам и се отказали от нея. Сигурно има и други подобни случаи.

Имали ли сте конфликт?
Не, никога. Нямам представа каква е причината, аз все пак съм била по-млада, по-нова. Въпреки че според мен няма значение кой колко е млад. Всеки може да си върши работата. Всички сме толкова различни, както и публиката е разнообразна и има нужда от различни изпълнения.
Аз съм плащала за текст, колкото и на Лили Иванова взимат. Давала съм си всичките пари, за да имам мои песни, защото не можеш да пееш само чужди кавъри. Друг ще отиде да си купи коли, имоти. Аз живея в адски малък апартамент и ми е много тясно до ден днешен. И си мъча детето.
Но не е имало друг начин. Сега си пиша сама песните, но явно е трябвало да мине този период, все пак е опит. Тогава не съм мислила, че един ще композирам и ще си пиша сама текстовете. Прописах стихове, мъката си удавих!

 Мъката ли ражда тази поезия?
Мъката ражда какво ли не... Много ми е интересен животът. Мъжът ми ме кара да напиша книга за живота си като певица.

Имам толкова интересни срещи с известни личности, лични преживявания с тях. Спасявала съм живота на някои.

Какво ви свързва с Хачо Бояджиев?
Хачо Бояджиев ме е хвърлял във висините, но и в пропасти. Бил е прав, но аз не съм го разбирала. Една година бях поканена на наградите "Златен пъпеш", снимаше се и директно се предаваше по телевизията. Отивам на репетиция, но никой не ми е обяснил какъв е характерът на вечерта. Избрала съм да пея една песен "Бъди благословена" от Борис Чакъров, много хубава песен, любовна. И не си давам сметка, че шоуто е комично. Тогава на репетицията на моята песен виждам Хачо Бояджиев да влиза в залата и да казва: "Роси Рос няма да участва с тази песен". Аз се обидих и си тръгнах. Не му говорих шест месеца. Обаче вечерта в къщи си пускам телевизора и виждам, че моята песен въобще не е подходяща. Бях се обидила, но той е бил прав.
 Той е и причината аз да се върна в България. Преди няколко години, вече изявявайки се в Унгария, ми се обади мениджър към Театъра на армията и ме покани на тяхно турне. На мен така ми беше домъчняло! Дойдох, след това направихме още едно турне. Една вечер съм при Астор, вечерям в неговия ресторант. Той прави с мен един много интересен номер. Виждам Хачо в ресторанта и той казва: три приятелки имам в чужбина, едната е в Унгария, но един път не ми е звъннала. Стана ми неудобно, беше прав. Покани ме да участвам на Нова година в "Полет над нощта" на живо. Имаше месец и половина дотогава, но останах, не се върнах в Унгария. През това време започнах да си записвам песните, които там бях измислила. Почнах да организирам първата си стихосбирка, след това и втората тръгна. Мъжът ми казва – ти защо си отиде? Отговарям му – отидох за едно турне само, не съм мислила, че ще остана. Трябваше детето да почне училище, то пък тръгна в друга държава. Реших, че е по-добре да съм си тук.

 Певческата кариера за колко време беше прекъсната?
Не много. За пръв път след раждането на сина ми пях на една голяма сцена в Унгария, докато бебето беше в количка, някъде седмия-осмия месец. Разхождахме се и нещо като ме зачовърка, щеше да се открива някакъв парк. Не издържах, отидох при тонрежисьора и на английски, не говорех унгарски още, му казах – аз съм певица, ще ме пуснете ли една песен само да изпея. Така, с количката, с бебето. Върнах се до нас, преоблякох се, взех и рекламни картички. Дадох му плейбеци и казах, когато е удобно, тогава да ме пуснат. Идват всички официални гости, тържествено, кметът ще открива парка. И по едно време обявиха мен, певица от България. Изпях една песен и тръгвам да слизам от сцената, обаче публиката продължава да пляска. Организаторът само ми сочи диска отдолу и пита – кажи кои други да пуснем. Това ми беше първото връщане на сцената. После сменихме града, карали са ме да свиря на живо с китара. Всяко участие започвах с една българска народна песен на живо, акапелно.

Как се коментираше фактът, че българската певица е унгарска снаха?
След този концерт, който така инцидентно се случи, отидохме в друг град. Един от журналистите бил в ротата на съпруга ми и с неговия началник разговаряли. Той поискал да се срещне с мен. Аз живея инкогнито там, никой не ме познава. Това ми беше първото интервю за унгарската преса. Остана страшно впечатлен, видя български вестници, пуснах му мои записи от видеокасетите. Изпях му една ария, почерпих ги с торта и може така да се каже – бяха купени. Интервюто излезе на първа страница в унгарски вестник и заглавието беше "Българска поп-звезда живее инкогнито в Унгария".

 Започнаха да ме канят, мъжът ми в началото превеждаше, защото ако не знаеше някой английски, нямаше как да се разберем. След време в една унгарска телевизия такава скрита камера му направихме на мъжа ми, че това беше най-гледаното предаване.

Значи и офицерите могат да бъдат изненадани?
Аз го доказвам. Режисьорът ми повярва, телевизията в Будапеща отделно след това и документален филм снима за мен.

Унгария какво е за вас?
В професионален план много ме разви, защото ми беше трудно и нямах на кого да разчитам. Никой не е чувал за теб, излизаш и пееш  – или трябва да ги спечелиш, или да слезеш от сцената. Всеки път си като на изпит. Там прописах, на седем езика съм писала стихове.
Пътувам в много държави, срещам се с българи – какво да ви кажа, има хора, които са се доказали и са успели. Но навсякъде завършват висшисти, навсякъде има университети. Вече много по-трудно се реализират младите българи, завършили в чужбина. Пак стигаме до това, че в България хората трябва да имат работа. Да имат възможност да се развиват, да работят тук, където е коренът им. ОК, те пътуват по света да правят бизнес, но никъде няма да се чувстват така, както в България.

Коя е Роси Рос

Певицата Роси Рос (истинското й име е Росица Петкова) е родена в Пловдив, но е отраснала в София. Кръстена е на известната българска диригентка Росица Баталова. Четири години е учила класическо пеене, но не завършва консерваторията, а история и география.
Има 5 издадени албума. Работи предимно с композиторите Борис Чакъров и Александър Савелиев. Пише стихове и композира. Пее 2 години с група, а след това и самостоятелно по луксозните кораби в Скандинавия. Става певица на годината за 1994-а с Биг бенда на Вили Казасян. През същата година двамата с Васил Петров вземат наградата “Дует на годината” с песента “Не казвай сбогом!”. Две години работи в Унгария. Представяла е Унгария на националния празник на страната в Египет, но всички разбират, че е българка. Хобито й е рисуването.
Изпълнява поп, рок, суинг джаз, кънтри, латино песни. Пяла е в Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Финландия, Египет, разбира се, в Унгария и България. Има 5 издадени самостоятелни албума: “Пътека”, “Палаво момиче”, “Молитва за човечност”, “Завръщане” („Return”), “For you” + „Ronsard” (сингъл). Роси Рос е носител на много награди, сред които: „Изпълнителна годината” на „Звездни мигове” през 1994 г., „Най-добър дует” в предаването „Поп Топ” на БНТ през 1994 г. за дуета си с Васил Петров „Не казвай сбогом” и др. През 1998 г. е лауреат на Международния музикален фестивал „Златен Орфей” като композитор.


Създадена на 10.02.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Браво ... написа:

    Преди повече от 8 години

    интересна история, доста добре и интригуващо написана. И, наистина, паралелът с майчинството и "живота" на Роси Рос е доста добър и свеж.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Маринова написа:

    Преди повече от 8 години

    Преди много време,тъкмо когато Роси Рос се омъжваше ,бях слушала интервю с нея по този въпрос,но сега съм визхитена от възгледите и по въпросите за съчетаването на майчинството и кариерата


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    читателка написа:

    Преди почти 9 години

    Интересно интервю, беше удоволствие да го прочета.Само не разбрах- съпругът ли е упреквал Роси, че детето им евентуално е болно.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Впечатлена написа:

    Преди почти 9 години

    Роси Рос,освен, че си силна жена, че си красива и талантлива, си и един земен, реален и мислещ човек, качества, които вече рядко се срещат у българката! Бъди здрава и творчески успехи!