Среща с миналото

Места на билото на Стара Планина, скъпи на моите предци
Normal_mr3.jpg

снимки авторът

Дълго мислих как да напиша този материал. Пресмятах какви ли не варианти и все не можех да избера подходящия начин на представяне. Дори и сега не съм сигурен, че мога да представя това, което ме вълнува, пък и кой ли се интересува от това, което засяга единствено мене ???? 
              Както и да е, събрах сили и се впуснах в писането, но чувството е, че сякаш за първи път подхождам към празния бял лист......


В случаен разговор  колеги блогъри ми предложиха да направим обиколка до  родното село на моите прадеди,  откъдето и произхожда моята фамилия. Доста време преди това съм си мислил и представял как ще стъпя в  това място, което никога не съм го виждал с очите си, как ще се развълнувам, ще коленича и ще целуна земята му, а от очите ми ще напират сълзите.....
 Моята любов към планината, при все, че винаги съм се плашил от пропастите й, от страховитите наклони....

Е, слава Богу, отдаде ми се и тази възможност  - на 27 март 2010година. Видях табелката с надписа на селото, но не коленичих, не целунах земята -  досрамя ме, пък и не исках да преигравам с това, което ме вълнуваше...Това е единствената - главната уличка в селото, за вас - невзрачна и грозна предполагам, но за мене е път към миналото...

Тези места, в тази гънка на билото на Стара Планина са били скъпи на моите предци, скъпи са и за мене, при все, че не съм ги виждал никога. Имах възможност да поприказвам с хора - кореняци и при този разговор все нещо ме хващаше за гърлото и аз извръщах глава настрани и от очите ми потичаха сълзи....
Радвах се, че от тези малки дворчета и градинки, от скромните къщици са излезли  хора - достойни балканджии, хора на които искрено завиждах...Тук видях хора, които  ме впечатлиха с поведението си към нас - добронамерени, добродушни, отзивчиви и без капка съмнение към нас, като към непознаттите.

Понеже започнах объркано, необичайно, ще завърша така - по същия начин. Снимката ми при влизането ще я поставя най-накрая... Колко е приятно да видиш фамилията си изписана на табела и то на два езика !!! Това, обаче е най-малкото... По-важното е, че намерих моето гнездо от миналото, от преди 160-170 години.

 Винаги съм се гордеел със своя корен, но сега, когато наистина стъпих там, съм многократно по-горд. Гордея се със хората, които населяват тези почти безлюдни места, с тяхната човечност и доброта. Доволен съм, че видях у тях качества, отдавна забравени от всички нас - качества, които ми казват, че все още има доброта в България...
              Обещах си,  да съм като тях и никога да не изневерявам на балканджийския си корен.
                    


Създадена на 14.09.2017 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари