В Армията на отчаянието

Normal_desperate_martinsharman_flickrcc

Отчаяните болезнено се нуждаят от близките и приятелите си

300 евро средна заплата, над 10% безработица, над 15% просрочени кредити за жилище, най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз.
Това на пръв поглед са данни от месечната статистика на НСИ, БНБ и Агенцията по заетостта, но зад числата стоят стотици хиляди съдби на българи, които са на ръба на отчаянието или вече са взели „равнис!" в някоя от безбройните редици на Армията на отчаяните.

За разлика от нормалната казарма, където „старите" и „младите" обикновено са по равно, тук „старите пушки" над 40 години преобладават, защото младите имат повече възможности за предсрочно „уволнение", включително и като „дезертират" от страната и търсят по-добър живот като емигранти.

Линията на отчаянието е много ясно очертана. Уволняват те в най-трудоспособната ти възраст около 45 години, търсиш безуспешно работа няколко месеца, заседяваш се постепенно в къщи, а всички наоколо ти обръщат все по-малко внимание. И на теб, отчаяния, и на проблемите ти.

Това е и най-болезнения момент за всеки, който от значима личност поне за собственото си семейство, само за няколко месеца се превръща в човек, който не може да отстоява вижданията си и да защитава мнението си, както преди. Превърнал си се от лидер в обикновен маргинал.
Болката е голяма и продължава толкова дълго, колкото дълга е борбата ти срещу това състояние. Ако болката отмине и ти все още си в къщи, то значи вече си приет в Армията на отчаяните.

Отчаяният, уморен от нерадостната съдба възрастен българин може да бъде познат лесно, стига да го зърнеш в редките моменти, когато е излязъл от къщата си и е отишъл до кварталния магазин за възможно най-евтината храна.

Да не излизаш от дома си

е формата на своеобразно заравяне на главата в пясъка и бягане от проблемите. Колкото по-малко хора те виждат и ти задават болезнения въпрос „Какво става, намери ли си работа?", толкова по-безболезнено минават дните в неглижиране на болния проблем.

Интернет помага за търсене на работа, но не разчитайте само на това Снимка: Flickr, CCТова е и първият момент, в който околните трябва да вземат спешни мерки срещу новия „дневен режим" – висене пред компютъра в търсене на работа по интернет и гледане на телевизия. Хората, които обичат отчаяния си роднина, трябва да направят всичко, за да продължи той да води активен живот и да се чувства полезен и значим, независимо че е без работа и с ниски доходи. Защото това е временно – ключовата теза в отношението на околните.

Той трябва да бъде накаран активно да си търси работа извън дома, да се среща с колкото се може повече хора, за да не се губи социалния контакт, а и вероятността отново да намери работа се увеличава с над 50%, в сравнение с пасивното търсене по интернет.
Който веднъж се заседи в къщи, постепенно започва да

губи интерес към самия себе си

Оттук тръгват и основните проблеми на отчаяния. Той губи вяра в собствените си възможности, което се превръща в извинение за всяка следваща несполука. Позицията – „аз вече съм си изпял песента" или „аз не ставам за нищо", е удобно извинение за пасивността, която го е обзела.
И постепенно превръща отчаянието си в професия, а като професионалист той може да стигне до незнайни висоти.

На първо място вече нищо не го засяга лично, защото той е всъщност „масовата жертва на системата". Остава с измамното впечатление, че каквото и да му се случи, той няма полезен ход, с който да излезе от ситуацията. И всъщност не търси изхода, а само констатира собствената си безпомощност.

Веднага можеш да познаеш такъв отчаян човек по

лошия му външен вид

Ако е мъж, той задължително е небръснат, със стари дрехи, лошата хигиена си личи, а и поведението му показва, че не му пука от този образ. Това е образът, с който той сякаш иска да натяква на околните – „видяхте ли докъде ме докараха".

С такъв външен вид и държание на човек, който явно не държи на себе си, отчаяният няма да се сдобие с никакви дивиденти. Хората се отвращават, а не съжаляват подобни индивиди и първата им реакция е не „горкият човек, до къде е стигнал", а откровено враждебна – „по цял ден ходи мръсен и не си търси работа".

Това е другият момент, в който семейството трябва да застане зад отчаяния и да не му позволява да променя поведението си и образа, както и да заема позицията на „човек без никаква перспектива". Не съжаление, а критичност е нужна, като към равен по социален статус човек.

В противен случай отчаяният ще направи поредната крачка в задълбочаването на проблема си, който от чисто финансов започва да се превръща и в психологичен. Следва неминуемият

спад в стандарта на живот

Едно от нещата, които могат да те доведат до най-болезнено отчаяние, е доброволно да се откажеш от любимите си навици – новият филм по кината, театрална премиера, риболов с приятели, любимото питие, любимият начин за почивка. Свалиш ли гарда, връщането назад става много трудно.

Чашката долнопробно питие, и то без компания, е най-лошият избор – не сваляйте стандарта си Снимка: shiftingpixel.com, CCТези прозаични наглед навици са стожерът на ценностната ти система и отказът от тях заради временна неудача постепенно ще те превърне в друг човек, със сигурност по-неприятен за близките ти. Те от своя страна могат съвсем лесно да предотвратят това състояние, като подадат временно ръка – както финансова, така и чисто човешка със своята постоянна компания непресторено внимание.

Ако трябва да се даде конкретен пример: не бива да позволявате на любимия си родител, свикнал веднъж-два пъти седмично да пие по 50 грама марково уиски, да замени това с обикновена наливна шльокавица в значително по-големи количества.

В крайна сметка нищо не съсипва толкова бързо човек от подмяната на истинските неща с техните ерзаци. А точно това правят отчаяните – влизат в изключително порочната и от финансова гледна точка практика, като

гледат да намалят разходите си

до минимум, вместо да направят всичко възможно да увеличат приходите си. Както гласи мъдростта, „икономията е майка на мизерията".

За отчаяния на пръв поглед изглежда много по-лесно да намали собствените си претенции и разходи, като постепенно се приближи до екзистенц минимума. Така той само дълбае надолу и губи много от шансовете си да реши основния проблем – да намери добре платена работа и да излезе постепенно от армията на отчаяните. Този човек все по-рядко обръща глава към даже краткотрайните възможности за увеличение на приходите, само защото е стигнал до професионалния стадий на отчаянието.

Точно това е моментът, в който близки и приятели трябва да се намесят решително, като даже направят своеобразна инвестиция в човек, който е загубил почва под краката си. Ако имат такава възможност, разбира се. Често един не голям заем или връзка (българите и до ден днешен не можем без връзки) могат да вдигнат на крака отчаяния и той да започне малък бизнес – дори и в област, в която не е специалист.

В противен случай отчаяният стига до трите крайности на това състояние, като на първо място идва стадият на

безкрайните интервюта за работа

Търси трескаво работа, и то без да подбира. Но на тези интервюта отива човек с видимо занемарен външен вид, чието лице показва пълна демотивация.

Това не е физиономията, която ще ви донесе желаната промяна – вземете се в ръце! Снимка: J. Edward Ferguson, Flickr, CCРаботодателите бягат от хора, които гледат на предлаганата работа като на временно спасение. Когато видят, че на човека насреща му е абсолютно все едно с какво точно ще се занимава и единственият му въпрос е за заплатата, то той автоматично губи шансовете си за намиране на каквато и да е работа. Като прибавим към това и факта, че е минал 45, работодателят става още по-негативно настроен.

Така се продължава интервю след интервю, на което отчаяният ходи само да „отбие номера" защото например вкъщи го питат дали си търси работа. Ако този вариант с безразборните интервюта продължи достатъчно дълго и безрезултатно, отчаяният минава към втората крайност

вечното оплакване

Това е неприятно за околните състояние и първа фаза, в която те се опитват да са колкото може по-далеч от своеобразния „досадник". За да се стигне до тук вина имат и близките, които явно не са направили нищо, за да предотвратят крайното отчаяние.

На стария мърморко му обръщат все по-малко внимание и той бива постепенно изолиран даже в семейството. Постепенно епитетът „досаден" се заменя с „лош" и често се оказва необратим момент при повечето отчаяни от съдбата си на безработни и безполезни хора. И тогава те губят най-важното – вярата към близки и приятели и се

превръщат се в мизантропи

Да си без работа не значи да си без надежда – някои хора и така рекламират намерението си да са полезни, не само на себе си Снимка: Steve Rhodes, Flickr, CCНай-тъжната и грозна фаза на отчаянието, когато насреща стои озлобен човек, който доскоро е бил благ, щедър и благороден. „Изкривяването на картината" до неузнаваемост става бързо, даже внезапно. И отговорността не е само на социалната среда и обществото, а и на семейството.

Отчаяният подменя завинаги основната си цел да се върне към нормален ритъм на живот с натрапчивата мисъл за отмъщение, без то да има ясен адресат.

Мисълта за отмъщение е нормална за хората в Армията на отчаянието, защото тази армия е загубила всички битки с живота. Лошото е, че тя все повече се увеличава и тук не говорим за хората, които са се отчаяли поради загуба на близък или поради здравословни проблеми, а за тези, които всекидневно остават без работа и без перспектива.

Те имат нужда от подкрепата на всички нас, които все още живеем в Цивилизацията!


Създадена на 15.07.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    иван луджов написа:

    Преди повече от 8 години

    къде в цялата тази история е държавата?Ако очакваме един демотивиран гражданин сам да се справи със себе си и обществото ние ще сме нация от индивидуални герои, а не сме нито индивидуалисти, нито герои !На времето се удивлявахме на "запада" ,че предоставят на безработните билети за опера и театър ,Защо ли ги предоставят? Има хора в държавната администрация които вземат заплати над средната /между другото не знам каде ,освен в София средната работна заплата да е 300 евро/ за да работят с безработните ,дали си вършат работата ? Като имеме предвид , че "държава", общество и семеиство възникват като структури за взаимна подкрепа ,защо те не оказват никаква подкрепа на никой?Докато всеки седи и с облекчение казва "Отмина ме и това съкращение ,ама да се свия ,че иде следващо"всички ще бъдем "хлебарки"/спавка разказ на Дон Базилио/ и всеки ще ни мачка .Най глупавата българска сентенция е:"ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ Я СЕЧЕ ,НО ХОМОТ НОСИ"


  • 8ebb0ae8e5b61a7b7836315d51b60345?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Маргарита Широканова написа:

    Преди повече от 8 години

    А аз бих казала,че не е срамно да паднеш на колене.Срамно е да останеш паднал.Трябва да намериш сили да се изправиш и да тръгнеш.А за такива случаи аз казвам:Който търси-намира.Важното е да не спираш да търсиш.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Васил Й. написа:

    Преди повече от 8 години

    Хубава статия ( най-хубавата която съм чел сигурно от година насам ) ... но за съжаление не винаги приложима. Какво е положението когато човека няма образование и професия ? Когато 25 ( да си спомним колко време трае "прехода" ) години той е работил по строежи, складове и т.н. ... Такава е съдбата на една значителна част от настоящото работещо поколение !


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Васил Н. написа:

    Преди повече от 8 години

    Не трябва да допускаме отчаянието.Е да всеки има моменти, в които е на ръба, но винаги трябва да търси изход и да се взима в ръце.


  • E8c991cdf9faa791129f7fba69391927?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    First Alliances Loan Firm написа:

    Преди повече от 5 години

    Имате ли нужда от заем? за консолидиране на дълг, подобрения на дома, заем Коледа, A New Home, инвестиционна разширителни Цел, или дори заем за почивка, Свържете се с нас сега с:
    Email: firstalliancesloanfirm@gmail.com


  • A1e04b5766c805c2b4e8f54aaa456aa4?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Г-жа Фарида Стивън написа:

    Преди повече от 3 години

    Добър ден, аз съм регистриран частен пари заемодателя. Ние даваме заеми за подпомагане на хората, фирмите трябва да се актуализира СЗО Тяхното финансово състояние по целия свят, с много ниска годишна лихва от едва 2% В рамките на една година, за да период от 30 години погасяване продължителност до всяка част на света. Ние даваме заеми В рамките на 5000 евро до 100 милиона евро. Нашите заеми са добре осигурени, за максимална сигурност е наш приоритет. Ако човек се интересуват се свържете с нас чрез имейл: (24hourstloancompany1@gmail.com)

    Били ли сте били отказали от толкова много банки
    ви е необходимо финансиране за разширяване на вашия бизнес,
    имате нужда от личен заем

    Кандидатствайте за кредит, изпрати определи подробности по-долу:
    1. Пълно име
    2. Адрес
    3. Размер
    4. Продължителност Период
    Брой 5.Phone
    6. Професия

    Г-жа Фарида Стивън


  • C6ebc244798e5f47754372a344559f6b?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    CARLOS JUAN написа:

    Преди повече от 3 години

    КОЛЕДА ЗАЕМ

    Вие сте бизнесмен / жена? Има ли във всяка финансова каша или нужда от средства, за да започнат свой собствен бизнес? или да плащат сметките си или да започнете хубав бизнес? Вие имате нисък кредитен рейтинг и имат затруднения получаване на оборотни кредити на финансовите институции и местни банки или други? Всичко, което трябва да направите, е за управление на контакти чрез моя имейл: (FERNANDOCARLOSJUAN@GMAIL.com)