Защото така ми харесва

Normal_miro

Професионален пътешественик, продавач на мечти и спец по карнавално дело в Рио де Жанейро

Сетихме се за Миро Нанков, когато съвсем случайно попаднахме на информацията за приключенско пътуване до Иран – страна, която надали е сред някои от бъдещите ви планове за пътуване.

От Иран тръгна и разговорът ни с Миро, който разхожда хората по целия свят вече повече от 5 години. За съжаление пътуванията в Иран и в Ориента бяха пропаднали...

Чу народът, че се стрелят в Тунис, Египет и не знам си къде още, и каза: „О, те тук са и Сирия, Йордания, Ливан...“ Вярно, и техните диктатори предстои да паднат, ама още не са. Затова Ориента няма да правим, въпреки че предишните два пъти се получи много интересно и приятно. Първата година – 2009 – аз водих групата, втората – синът.

Сигурни сме, че ако преди около пет-шест години бяхте видели Миро, първо, днес вероятно трудно бихте го познали, и второ – тогава никога не бихте предположили, че този човек е такъв авантюрист. По онова време той работи в офиси и се занимава с консултантски работи. Докато един ден съдбата не му отваря вратата на свободата.

Трябваше да напусна. Бях, така да се каже,

твърде атрактивен

но в житейския, а не в бизнес смисъла на думата.

P1080934Миро започва да води приятели ту тук, ту там. След което решава и прави туристическа агенция. По негови думи,

За да го направиш, трябва да си платиш лиценза и да си намериш офис. Естествено това всеки го може, но трябва да имаш нещо в душата, ако искаш да правиш необикновени пътувания, и да си различен. И аз ги правя, защото така ми харесва, а не защото съм търсил пазарна ниша – нишата сама ме намери.

При това той осъществява мечтата на много родители, като успява да привлече и двете си деца в занаята.

Синът ми е на 24 години, а дъщерята – на 22. Той, разбира се, води много повече групи – пое хората, които отиват в Перу, Боливия, Мексико и Гвателама, в Австралия и в Нова Зеландия. За мен последните две са далече, пък и Австралия ми е изкуствена. Абе, и двамата са много добри! Дъщеря ми, макар по-крехка, заведе сама група в Куба за Нова година.

Агенцията ни, Адвенчър клуб, е най-малката в България. Не е лесно, но не мога да се оплача. Защото правя неща, които никой друг у нас не прави. И ми е кеф! Защото преди около 5-6 години направих

от хобито професия

Bebe_anakonda_Panthanal-1 Може да звучи малко изтъркано, но наистина се получи така.

Миро Нанков пътува с малко хора, защото и приключенията, на които ги води, са в далечни земи. Най-важното, което човек трябва да притежава, за да тръгне с него, е време и въображение. Да знае къде е Патагония, къде е Огнена земя, Магелановия пролив, Атакама. Как се стига до там и какво ще види. И разбира се, да има средствата.

Трябва да си готов да дадеш пари, с които друг би отишъл на някакви луксозни места. Самият аз не го очаквах, но Патагония и Атакама се оказаха двете най-скъпи места в Южна Америка. Добави към тях и най-хубавия град на света, но и най-скъпия в Южна Америка, Рио де Жанейро, и сумата се заформя. Разбира се, говорим за скъпи пътувания – между 2 и 3 хиляди евро. За жалост е така, когато става въпрос за много далечна дестинация.

Krisi-BALНо на пътешествията – хора всякакви. На последното най-младият приключенец – дъщеря му Криси – е бил на 22, а най-възрастна е била Нина, на 65 години. Диапазонът е доста широк – главно около четиридесетте, но има и доста 50+.

Последните пък 50+ дни офисът на Миро Нанков временно е на южноамериканския континент – първо в Рио, а после и в Буенос Айрес. Посреща, води и изпраща една след друга три групи.

Ето на тези десет пръста познавам континента, без да се фукам! Като започнем от Мексико и стигнем почти до Антарктида. До нея не съм ходил, въпреки че съм член на Българския антарктически институт на проф. Христо Пимпирев. Някой хубав ден, когато реша да се пенсионирам, ще участвам... като носач. Защото не съм нито геолог, нито физик, нито метеоролог или глациолог, но ще помагам с хамалска работа. Тръпка ми е – Антарктида е голяма дивотия.

Южна Америка

Миро е бил в Южна Америка повече от 30 пъти и нямаше как да не попитаме защо точно там.

Защото явно така ми е писано. За първи път бях там през 1990 г. Отидохме трима души и изкачихме Аконкагуа – най-високия връх на континента. Но си беше чист туризъм. След това видяхме Буенос Айрес и водопадите Игуасу.

В последствие, докато обикалях целия свят, реших, че за мен тези водопади са най-красивото място на Земята. В момента върви класация за новите 7 чудеса на света, която ще приключи на 11.11.2011 г., и Игуасу е на второ място. На първо място е заливът Ха Лонг във Виетнам, където също съм бил на два пъти. Много е красиво наистина, но за мен фаворит е Игуасу със своите 275 водопада насред джунглата.

Най-голямата атракция на Игуасу е да се возиш на моторни лодки под водопада. Миро винаги доставя това удоволствие на своите хора, защото е несравнимо – возиш се в лодка и гледаш как водопадите падат почти до теб. Той стои най-отпред и вика на „кормчията да дава газ. Дори понякога му дават по някоя пара, за да влезе още малко по-навътре.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

IMG_9863Everest_i_5-tte_cviata_na_TIBETPerito_Moreno_Patagonia_Argentina_-_3

За втори път авантюристът Миро отива в Южна Америка през 2001 г., когато навършва 40 години. Взема си цялата отпуска, че даже и аванс за следващата година – за близо месец обикаля 4 държави.

Бях с един приятел – голям пътешественик и май, по-луд от мен. Тръгнахме от Венецуела, през Колумбия – доста интересна страна, а и улучихме финала на Копа Америка. Имах удоволствието да го гледам в едно градче на река Ориноко, Сюидад Боливар. Да, не беше най-сигурното място на света, но пък беше голяма тръпка.

Именно по време на това пътешествие Миро успява да види и няколко „най" неща на света: най-голямата джунгла, Амазония, над която лети с хидроплан; най-дългата река, Амазонка; изкачва вулкана Чимборасо (6310 м), най-отдалечената точка от центъра на Земята. После покорява и най-високата планина, разположена точно на екватора, Каямбе. Лети и с малък самолет до най-високия водопад в света Анхел (979 м) в джунглите на южна Венецуела.

n1245784122_580102_8276726 След всички тези описания се замислихме колко ли време Миро прекарва в България. Оказа се повече, отколкото предполагаме – приблизително 6 месеца. Но когато е тук, не почива, защото почивката и работата за него са доста размити понятия.

Дори когато съм на карнавала в Рио, пак работя. Както сам се представям, аз съм професор по карнавално дело към университета в Рио де Жанейро. Не че съм професионален танцувач на самба. По-важното е, че винаги танцуваме на Самбодрома – там, където се състезават най-добрите школи на Рио. Там, където чужденци-непрофесионалисти като нас почти не се допускат. Но ние танцуваме с някоя от школите по самба пред 50 хиляди души – на Самбодрома, в центъра на Рио.

Рио де Жанейро

За Рио Миро може да разказва много, но винаги ще го определя като и като град на контрастите. Бразилия е станала страшно скъпа страна и това се усеща най-вече в там. Всяка година цените хвърчат нагоре, за което факторите са много – световното по футбол през 2014 г., олимпийските игри през 2016 г...

Но в Рио живеят и страшно много бедни хора. В предградията, т.нар. фавели, власт не влиза. Най-голямата фавела в Рио се нарича Росиня. През 2009 г. участвахме в карнавала именно с школа от тази фавела, защото и бедните квартали, и богатите си имат школи. В нашата имаше 4 хиляди души участници и се наричаше Академикус да Росиня.

По време на същото пътуване заведох три дами на малка екскурзия в Росиня. Оставих ги в едно кафе, и наех моторист, за да снимам из фавелата. Камерата беше на Генка Шикерова – доста запален пътешественик. Бях се опиянил, а дори не бях пил кайпириня. Опиянен бях от кеф, защото от едно място имаше страхотна гледка към Корковадо – най-високия хълм на Рио, с 40-метровата статуя на Исус Христос.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

P1090717Vodacha_na_Karnavala_i_negovata_asistentkaSambodrome-Grupo_Especial-1

Гледам Рио и крещя от кеф: „Вива Бразил! Вива Бразил!" В един момент моторът спира, а отпред младо момче с калашников, което пита: „Какъв си ти и защо викаш Вива Бразил?"

На някакъв бразилски обясних, че съм турист, че много се радвам и затова викам такива неща. А той: „Защо снимаш?" „Не снимам," – отговарям... Не зная как, но нито ме гръмна, нито ми взе камерата.

После шофьорът на мотора разказал историята на шофьора на таксито, а той на служителя на рецепцията в хотела, и всички вдигали вежди и само казвали „мале, мале". Очевидно бил отървал кожата...

Тази година Миро навършва 50. Когато ставал на 40 години, той си подарил първото пътуване до Южна Америка. Сега, но 50 планира да изкачи един красив връх. Дали се притеснява от годините? Да, но сам определя, че дотук най-добре е живял във втората половина на 40-те.

Усещам се пълноценно. Не мога да кажа, че съм помъдрял, защото и децата ми казват:

Тате, дръж се сериозно!

PATAGONIA_1056На 50 ставам по-луд. Едва ли е някаква старческа деменция, просто характерът ми е такъв – прекалено темпераментен и крайно холеричен.

Чувствам се добре – на 50 години си карам колелото и ми няма нищо. Гледам хората на тази възраст... Човек не бива да се занемарява и да се отпуска, да напълнява.

Но ако го питате дали ходи на фитнес и други спортове, ще ви отговори, че неговият фитнес е ходенето в планината.

Не мога да изтичам и 500 метра, но мога да ходя 24 часа без прекъсване някъде в Тибет по Хималаите и няма да се изморя. Вярно, живея малко по-динамично, отколкото средния 50-годишен българин, без да съм някакъв супер спортяга.

Обичам уиски, вино, ям стекове... т.е. не водя някакво специално здравословно хранене. Имам и високо кръвно, дори вземам някакви хапчета. Ето така човек става роб и на докторите, но... това е. Но си катеря върховете, и на 50 искам и над 7-те хиляди метра да опитам.


Създадена на 25.04.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    zhivec написа:

    Преди повече от 7 години

    Страхотно! Това си е реализация на мечтата за пътешествие на всеки човек! Сега остава да спечеля, поне малко, от тотото и тръгвам с Миро и аз!