club50plus.bg

Загледах се през прозореца и видях силния вятър да разрошва короните на малкото дървета пред двата съседни панелни блока. За пореден път от малката си стая се взирах в красивата мрачна софийска гледка. Как се разчорля пред мен и започва да развява косите си в непокорни, разпилени вълни, окичени с листата на обрулените и прекършени клони, поместили се през изминалите няколко дни в информационните емисии на всички телевизии, вестници, радия, в обособената им оранжева синоптична зона, според данни от БАН.

Тези хвърчащи остатъци от коронестите сипеи на януарското всекидневие, за което не може да се каже, че е най-предпочитаното време за обсъждане, напълниха обществения боклук на софиянци с рециклираните събратя на нашите родни дървета. Много листове хартия бяха намерени сред несметния човешки боклук, зариващ ни ежесекундно, боклук, чийто пълноправни собственици си оставаме ние-неговите майка и татко. Защо ли го и създаваме въобще като се знае, че сме безотговорни родители?!

Може би, защото листовете могат да пазят паметта на вековете, да подреждат хорския живот, да бъдат под строго определен строй между прашлясалите корици на книгите в библиотеките или просто могат да бъдат изхвърляни. Или носени от вятъра на посланието! Листата и хартията.

Смесени заедно, създадоха в хората усещане за безпорядък, но не сред природата и хаоса от гледката на всеки през стъкления прозорец, а по-скоро съградиха кули опасение от човешката безотговорност и нехайството за съдбата на другия. И ето как спонтанността обвърза за пореден път нас, заедно с вас, тях, с другите, листата с листовете и доверието на единия с непрофесионализма на другия.

И това ако не е съдба! Хората сме свързани помежду си.

Има някаква природна предопределеност, че всички сме отговорни за всичко

Дори и ветровете, които надали ще докарат промяната някога, ни разпиляха едни сред други и ни смесиха с окапалите, загнили листа в края на поредния сезонен живот.

Нито листата ще се върнат от земята обратно по клоните, нито доверието на доверчивия човек ще се прилепи отново в някаква цялост.

Листове, хартия, листа, хора, вятър, хора, природа, БАН, хора, пари, вятър, хора, хартия, хора, пари.

В днешно време това, което дълбоко свързва човека с човека, са именно парите.

Толкова много е изписано за тях, че е излишно да подкрепям клишираното си становище с доказателства. А който не смее да погледне доверчиво на това изказване, сигурно живее сред не човеци и е придошъл от не тази българщина, или американщина, или германщина, или целосветовщина. Толкова странни думи, а все за едно говорят – за дома, за приюта на нашите ценни книжа.

Тези хартийки, които се кътат в дълбините на всеки джоб, само изпълват всекидневно със задоволство от това, че са там, или пълнят така изтънялата от тревога душа с мисли как може всеки момент да се разделим с уютното спокойствие, което ни е къткало да сме пристойни гражда – ни на една любяща страна. И ние сме.

Всеки от нас обича тези малки наследници на окапалата природа

- Литераторът, получаващ признание за своя труд, награждаван с парична похвала за постижения в съответната област;
- икономистът, посветил се да цени и „реди" съвестно парите на другите свои събратя, получаващ неизмерната привилегия да живее буквално с парите;
- адвокатът, откриващ благотворното влияние на парите пред бъдещия си клиент, когато поставя на везните живота на човека;
- лекарят, който говори за пари пред народа, намиращ винаги време да обезпокои обикновения гражданин с това, което го очаква като бъднина, която разбира се парите, или по-точно липсата на пари, ще превърне в гробовна съдба.

И за какво е целият този шум?

Или може би са всички тези непълноценни връзки, които ние сами пред себе си градим, зад които не отзвучава никаква по-съкровена чистота на вълната, достигаща до другия пред нас, зад нас, от миналото, около нас, и с тази късота на излъчването, никога не би достигнала до бъдещето след нас. За другите хора, за другата, по-нататъшна зима, когато днешният човек няма да е жив и когато напечатаните думи няма да бъдат пазени от вятъра по улиците. Нито от злободневните провокации към народа, които от рамката на всеки приемник във дома ви се излъчват час след час пред очите ви, убивайки бавно всяка ваша воля за борба, облъчвайки ви с негативизма на българския политик, казващ ,че дипломата за висше образование няма да помогне по никакъв начин на младия човек да получи реализация в живота и това вече не е критерий за работодателите от този така напредничав век на прогрес и интеграция във всякакви европейски структури.

В следващия момент се говори за все по-намалената грамотност сред младежта,

което е съществено разочарование за нацията. Но кажете ми вие, които четете това, така, както сме създали помежду си връзка с изминалите редове до тук, кажете ми вие: за какво да се бори човекът, когато надеждите му са убити още преди да е за-почнал да живее, когато расте със знанието, че образованието няма да му бъде опора в живота, кажете ми тогава, защо е толкова важно за вас, онези, за които ще работим идния ден, пред които образованието ни е безполезно, защо търсите от нас грамотност? Парадоксално!

И в думите на нашия съдник, човекът с парите, като че ли се долавя някакъв укор, недоволство от това, че безропотно падналите листа се объркват с властта на парите, оставят се да ги брули вятърът и да се въргалят вече загнили по улиците... Ето това е, което ни свързва.