club50plus.bg

Здравейте, българи по целия свят.Аз знам, че ще прочетете това, където и да се намирате.Защото интернета, нали !Каква огромна сила е!Ето,  хваща нещото за ушите и за части от секундата е при вас-в далечните щати или  в близките родни села, в необятните африкански земи или в ниските къщурки на Япония.

Така,че Честит празник, България, където и да си! Честито Съединение!

Като се замисли човек голямо дело е това.Събираш  двете парчета на една държава така, както усърдно баща разделя насъщния хляб на фамилната трапеза в едно българско семейство.Или пък отново са заедно те двамата - мъж и жена. Не знам кой и защо ги е разделил преди  това.Разбира се, всичко това е образно казано. Но действително историческата истина е- извършено голямо дело от тия юнаци.Знам, че умните и чели дебели книги глави ще се чудят на моите човешки сравнения за Съединението. Да оставим академичното в събитието. Дойде  този ден от календара ни. Нека да говори сърцето, днес толкова години след станалото.

Роден в наш български град от среден калибър, аз умело растях и се развивах със съответното си средно образование.Преминах със средна скорост  през промените на живота и ето ме днес в средните места на скалата на успеха. Защото и заплатата ми е от средата на таблицата,а кариерата ми се е закотвила в средната си точка - ни нагоре , ни надолу. Вчера не знам защо работодателят ми прояви това неопределено средно отношение  към мен като  заяви –утре не ми трябваш на обекта. Почивай и празнувай  -каза настойнически той. Глас шефски, глас божи.Изминах пеша разстоянието до нас, за да чуя добре разпоредбите на следващия в йеархията мой шеф-съпругата ми.

-    Утре ние ще работим. Това на масата е за  тази тава - кратко и ясно ми сведе тя задаващата се празничност.                         

  Имамбаялдъта - Веднага си спомних минали наши разговори относно това ястие.Действително на масата се мъдреше нахално купът от зеленчукова стока за приготвянето и.Сутринта дойде бързо и след  краткосърдечните пожелания за добър ден,всеки започна да празнува. Съпругата ми на работното си място, пред шивашката машина.Аз сред разположилите се на кухнеския плот чушки,домати,патладжани и тем подобни. И като се започна едно резане, белене, сортиране, задушаване, пържене и т.н. Звучните ухания от готвенето се разпростряха  вертикално и хоризонтално по панелките във входа ни. Съседите  пък от своя страна периодично ми изпращаха я стържещ звук на електрожен,я упоритото ръмжене на хилти в бетона. Аз с умението на опитен барабанист поддържах звучния ритъм,режейки зеленчука с големия тъп нож. Ехото от близкия парк спря за момент тази наша съседска рапсодия. Заслушах се в него. Картина върху временната сцена  се нарисува в главата ми. Районният кмет си чете припряно написаното слово, попаднал точно в колелото на слънчевия прожектор. С черен костюм, съгласно протокола той определено очаква с нетърпение да обяви кой ще весели събралите се пред сцената.Не след дълго детски гласове  заплуваха из въздуха към кухнята през отворения прозорец.Пееха се революционни песни.Количките с майки и деца и другите по-големи деца-бабите и дядовците,възторжено ръкопляскаха след всяко детско изпълнение. Какво ли щеше да е ако Лили Иванова пее в парка например,замислих се аз.Но не само върху това,продължих замислеността си.

Днес на този велик ден-национален празник за страната ми,за тези революционни събития  от историята ни,за  патрона на моя роден град,аз се трудя толкова много върху...Та това  по звук и по четмо си е баш турско ястие .Откъде намерих в себе си това желание и умение,  на този ден да  приложа малкото, което знам върху приготвянето му.

Затова ли те, българите преди време са воювали...

Затова ли тази дата стои така ярко в историята ни...

Затова ли всеки от нас ако се замисли,ще разбере какво са свършили тия ми юнаци...

Затова ли всяка година на най-високо държавно ниво е честването на тази годишнина..

Затова ли така чувственно са го приели българите от двете страни на Балкана през онези години...

Затова ли ще споменаваме с гордост и благодарност имената на участниците в това историческо събитие ..

Затова ли  днес можем ако желаем да обикаляме из нашата мила и красива страна и да опознаваме всяко нейно кътче..

Затова ли възрожденските ни песни толкова леко вадят носталгичните сълзи в очите на всички вас в Америка и Австралия,в Европа и  Япония...

 Затова ли ни е болно, когато паднем на войлебол  някъде на другия край на света ...............

 Затова ли се радваме вкупом на успеха на един,само на един наш учен,спортист или артист някъде из света...

Да,всички ние се радваме.И отсам  Балкана, и оттатък.

Защото преди години с мисъл и действия за тази обединена България,  тези родни герои са изпълвали дните  си.

Имаме ли право ние днес след тях да се раздалечим един от друг.

Не отсам или оттатък Балкана.

А тук, така близо един от друг.

В нашия град, във вашия град.

В нашите и ваши села.

На нашата и ваша улица.

В нашия и вашия вход.

На нашия и вашия етаж.

В нашето и вашето семейство.

В нашия единен български народ!

В страната ни и по света!

  .....Ястието  във фурната започна да ухае приятно. Готово е. С него ще посрещна с желание и внимание съпругата ми ,работеща на този ден.Знам,че без излишни философии ще похапва от чинията, като ме похвали за сготвеното.

     За мен и това е достатъчно.

Нищо, че така премина  моят празничен ден!

Нищо, че срещайки съседите  не се поздравявахме с това събитие!

Нищо, че собствениците на фирми и фирмички доволно трият ръце от наситения с работен дух наш национален празник! Нищо, че много от нас ще оползотворят най-рационално тези три дни , заминавайки рано по-родните места!

Нищо, че родният ми град значително опустя за патронния си ден!    

...С тези мисли извадих тавата от фурната .Ехото с детските гласове от парка ми пригласяше в революционен дух. Подредих празнично масата.За нас двамата.Членовете на едно средно българско семейство. В душата ми беше топло  от приготвеното ястие и от носещите се из въздуха български песни.С нетърпение очаквах съпругата си,  за да споделя моята вътрешна топлина с нея.

                                                ПРАЗНИК Е!

Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен автор и отразява лична позиция

 

 

 

06.09.2013 год.               Пловдив                                   Т.Д.