Антоновден в народната традиция

Обичаи и ритуали. Легендата за Антоний Велики
Normal_1

снимка pravoslavieto.com

Легендата за Свети Антоний разказва, че през една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове нападнали светеца, нанасяйки му тежки рани. Той обаче не се уплашили и не побегнал, а легнал на пода, надсмивайки се над безсилието на своите врагове, като им казвал: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И в миг всички гадини изчезнали. През пролуката на тавана се промъкнал светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" В отговор дочул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. Там, в пълно усамотение и мълчание, прекарал 20 години от живота си. За тази си отдаденост бил възнаграден с чудотворни способности, както и с дарбата да изцерява болните. Когато лекувал, Антоний винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не нему, а единствено на Бога.

Той призовавал хората да бъдат добродетелни, като им отправял следното послание- „ Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта. Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. Господ е казал „Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля." Свети Антоний доживял до впечатляващите 105 години.

В народните вярвания се приема, че Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани, тъй като те са двама братя-ковачи. Дори в някои краища на България, например около Попово, двата празника имат общо название - сладки и медени.

Първият – Антоновден, е съпроводен с обреди и ритуали за предпазване от болести. Това е така, защото на 17 януари православната църква чества свети Антоний Велики, а светецът е познат като покровител на всички болести и най-вече на чумата.

В Разградско на Антоновден, в ранна утрин , жените месят содени питки, които намазват с мед и петмез и раздават на роднините за здраве, а една от тях наричат „за болята", „за лелята" – народно название на чумата – и се закачва на тавана. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
На този ден, както и на следващия, се извършва ритуално колене на черна кокошка, като оскубаните й пера се запазват, защото имали лечебна сила.

Старите хора вярвали, че ако на Лелинден жените не вършат обичайните женски дейности, като плетене, предене, не варят боб и леща, то тогава чумата, шарката и „синята пъпка" няма да се разгневят и ще стоят далече от домовете им.


Създадена на 16.01.2020 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    valanta161 написа:

    Преди почти 7 години

    Какво да направя, като вече сложих фасула да ври?


  • 52ceca0779dbdbc163631d0b863c6768?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мариана Георгиева написа:

    Преди почти 7 години

    Ще хапнете фасул - тези народни вярвания просто схематично начертават ритуалите, ако седнем на всеки празник да не работим, а то май на всички така пише - не се върши къщна работа - то значи да не работим изобщо. Хапвайте си фасул и аз леща имам за вечеря.